Той е гениален за своето време строител и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, сгради и мостове.
Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 годишна възраст, още на 10 години започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери (строители).
През 1817 г. постъпва в западнобългарската строителна школа в град Корча, за да усвои изкуството на каменоделството и строителството. На 23 години става калфа, а на 36 е вече общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.
Всъщност Никола Фичев получава своето образование в двете най–добри за времето си школи в България. Едновременно с тава е бил запознат и с европейската архитектура в този период. Говорел е турски, гръцки и румънски език.
През 50-те и 60-те години на ХІХ век Никола Фичев строи едни от най-хубавите си сгради и църкви в Търново: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др.
В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане.
В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).
Мостът край Бяла
Църквата "Св.Никола" в Дряново
Къщата с маймунката в Търново
Интересен исторически факт е, че през 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, като е предпочетен пред чуждестранни инженери. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.
След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново
През 70-те години на XIX век, въпреки вече напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си и красиви проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874), с които окончателно завоюва свое място в българската история.
Умира през 1881 г. в Търново.
Архитектурата на Никола Фичев се отличава с определени елементи известни като „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. След смъртта си оставя много последователи.
Уста Колю Фичето е всепризнат първомайстор на нашата националната архитектура, като доразвива и осъвременява строителната традиция и определя посоката на по-нататъшното й развитие.
На негово име е кръстен морски нос в Антарктида – Нос „Фичето”.
Известни проекти:
• Беленски мост над река Янтра край Бяла (1865 - 1867)
• „Света Троица“, църква в Свищов (1867)
• Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874)
• Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир
• Ханът на хаджи Николи Минчоолу
• Килифаревски манастир (1840-1841/2)
• Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
• Църква „Св. Спас“, В. Търново
• Църква „Св. Богородица”, В. Търново
• Църква „Св. Никола“, В. Търново
• Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
• Църква „Св. Илия“, Плаковски манастир
• Църква „Св. Богородица“, с. Присово
• Църква „Св. Марина“, В. Търново
• Църква „Св. Димитър“, Лясковец
• Патриаршески манастир „Света Троица“
• Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
• Мост над р. Росица, Севлиево
• Мост над Дряновската река, Дряново
• Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
• Църквата „Св. Никола“, Дряново
• Икономовата къща, Дряново
• Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
• Чешма в двора на Соколски манастир, Габрово
• Сградата на бившия конак, Велико Търново
Няма коментари:
Публикуване на коментар