четвъртък, 29 октомври 2015 г.

КОЙ Е НИКОЛА ФИЧЕВ, УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО

Един от най-големите български възрожденски строители е Никола Иванов Фичев, известен повече като Кольо Фичето или Уста̀ Колю Фичето (от турски и арабски „устаз“ — майстор, учител, професор)
Той е гениален за своето време строител и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, сгради и мостове.

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 годишна възраст, още на 10 години започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери (строители).
През 1817 г. постъпва в западнобългарската строителна школа в град Корча, за да усвои изкуството на каменоделството и строителството. На 23 години става калфа, а на 36 е вече общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.

Всъщност Никола Фичев получава своето образование в двете най–добри за времето си школи в България. Едновременно с тава е бил запознат и с европейската архитектура в този период. Говорел е турски, гръцки и румънски език.

През 50-те и 60-те години на ХІХ век Никола Фичев строи едни от най-хубавите си сгради и църкви в Търново: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др.
В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане.
В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Мостът край Бяла


                                                           
                                             Църквата "Св.Никола" в Дряново

Къщата с маймунката в Търново



Интересен исторически факт е, че през 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, като е предпочетен пред чуждестранни инженери. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново
През 70-те години на XIX век, въпреки вече напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си и красиви проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874), с които окончателно завоюва свое място в българската история.
 Умира през 1881 г. в Търново.

Архитектурата на Никола Фичев се отличава с определени елементи известни като „фичевска кобилица”.  В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост.  След смъртта си оставя много последователи.

Уста Колю Фичето е всепризнат първомайстор на нашата националната архитектура, като доразвива и осъвременява строителната традиция и определя посоката на по-нататъшното й развитие.
На негово име е кръстен морски нос в Антарктида – Нос „Фичето”.

Известни проекти:
Беленски мост над река Янтра край Бяла (1865 - 1867)
„Света Троица“, църква в Свищов (1867)
Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874)
Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир
Ханът на хаджи Николи Минчоолу
Килифаревски манастир (1840-1841/2)
Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
Църква „Св. Спас“, В. Търново
Църква „Св. Богородица”, В. Търново
Църква „Св. Никола“, В. Търново
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
Църква „Св. Илия“, Плаковски манастир
Църква „Св. Богородица“, с. Присово
Църква „Св. Марина“, В. Търново
Църква „Св. Димитър“, Лясковец
Патриаршески манастир „Света Троица“
Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
Мост над р. Росица, Севлиево
Мост над Дряновската река, Дряново
Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
Църквата „Св. Никола“, Дряново
Икономовата къща, Дряново
Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
Чешма в двора на Соколски манастир, Габрово
Сградата на бившия конак, Велико Търново



Няма коментари:

Публикуване на коментар