ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТА - КОЛИБРИ

 Някога, преди около 100 милиони години, планетата Земя е била странно място. Представете си един зелен свят, който прелива от растения, но без други цветове, защото тогава просто не е имало цветя. Появата на така наречените покритосеменни или цъфтящи растения става към края на съществуването на динозаврите и продължава милиони години, но от геологична гледна точка то прилича на „експлозия”. Цъфтящите растения се появяват сякаш изведнъж и мълниеносно се разпространяват по цялата ни планета. Все още не е известна причината и начинът на тяхното възникване.

Да се върнем обаче в началото.

Преди появата на цветята на земята са живеели само студенокръвни животни. Тяхната обмяна на веществата е забавена и дори може при определени климатични условия да спре, за да се възстанови в последствие отново.

Появата на топлокръвните животни и птици е пряко свързана с появата на цветята. Цъфтящите растителни видове осигурили храна в концентриран вид, от каквато се нуждаели топлокръвните животни. Възникването на цветята и бозайниците е взаимно свързано. Както и появата на насекомите, които спомагат за опрашването на цветята. Без насекомите цъфтящите видове не биха могли да се размножават.

Природата е уникална не само заради огромното видово разнообразие от растения и животни, но най-вече заради голямата свързаност и зависимост между организмите.

 Какво става когато насекомите, при определени неблагоприятни условия, не биха могли да съществуват и не могат да опрашват растенията? Сътрудничеството между насекоми и растения се прекъсва и единият вид би бил обречен, но в природата винаги се намира начин за оцеляване. Преди милиони, милиони години отговорната задача да опрашва цъфтящи видове, там където няма насекоми, е прехвърлена на една миниатюрна птичка. Невероятна по своето устройство и начин на живот. Един истински посланик на цветята – колибри. Само тя отговаряла на изискванията на климата и постепенно освен с насекоми започнала да се храни и с нектар. В последствие клюнът й станал още по-дълъг, което се оказало важно преимущество.

Повече от половина видове колибри се срещат в Андите, които се отличават с голямо природно разнообразие от местообитания.

Птицата колибри живее на прага на физическите възможности. Тя лети с огромна скорост. За да може да се забележи размаха на крилата й и да се заснеме, една секунда се разтяга 50 пъти. С просто око не е възможно да се види самото махане с крила.

Колибри живее на бързи обороти. В покой нейното сърце бие с 400 удара в минута, а докато лети достига до 1200 удара. Нейните крила могат да направят до 80 маха, като изписват осморки във въздуха. Всички птици летят като махат с крила нагоре-надолу. А колибри може да маха и настрани. Пърхайки с бясна скорост във всички посоки, тя създава около себе си подемно силово поле. Това я превръща в най-виртуозният летец в света.

От друга страна колибри е най - малката птица в света. Повечето видове тежат около 20гр, но най-малките представители, колибри-пчела, са едва няколко грама.

Бързото махане с крила във всички посоки и малкото тегло позволяват на колибри да остане на едно място във въздуха абсолютно неподвижно. Това е от изключителна важност. Способността й летейки във въздуха да застава неподвижна й осигурява възможността да проникне с клюна си до нектара на цветята. Обикновено това са цветове във формата на камбанка, някои  от които са много издължени, над 20см. Колибри има нужда от време в неподвижно състояние, за да достигне до нектара им. На практика такива цветове е невъзможно да бъдат опрашени от насекоми, защото те нямат достъп до вътрешността. С нектара от такива цветя се храни само колибри. Тези цветове съдържат много нектар така необходим за малката птичка. Невероятно е, че тези мъници поемат огромно количество. За един ден те се хранят с повече нектар от теглото си. Причината е, че се нуждаят от голямо количество от силно концентрираната храна, за да могат да живеят своя високоскоростен живот.

Сред многото видове колибри има и прелетни. Есента те тръгват на дълъг път. От Северна и Източна Америка се насочват към тропическите гори на Южна Америка. Имат да прелетят близо 800км през Мексиканския залив без почивка. Това означава около 20 часа непрекъснат полет. Това е изключително изпитание, за което малката птичка се приготвя предварително. Тя успява да поеме и натрупа в организма си достатъчно хранителни вещества, така че да й стигнат през дългото пътуване. Преди миграция успява да захрани над 70% от теглото си с мазнини.

Интересен факт е, че местните жители участват активно в подготовката на колибрите за дългия полет. През есента, когато птиците започват да се събират, в много градове по източното крайбрежие американците поставят специални хранилки с концентриран хранителен разтвор, за да им помогнат да се нахранят. Това е празник в цяла Северна Америка. Гледката от хиляди пърхащи колибри наистина е уникална.

Обикновено техният полет се наблюдава със свръхчувствителни радиолокатори, но не съвсем. Все още има много неизвестни около живота на тези миниатюрни посланици на цветята.

ИЗТОЧНИК http://www.webbukvar.com

МАЛКО ИЗВЕСТНИТЕ ХУДОЖНИЦИ - ЛИКА ЯНКО

Художник с изключителен талант, но останала неразбрана и късно получила признание, Лика Янко оставя дълбока диря в съвременното изкуство.

Тя е родена в София през 1928 г. в семейство на албански емигранти. Завършва Френският колеж в столицата, където се запознава с творчеството на Сезан, Гоген и Ван Гог. Талантът й е голям и още на петнадесет години е приета в Художествената гимназия в специалност Живопис. Там й преподават Дечко Узунов и проф. Илия Петров.

Изключително специфичният рисунък на Лика Янко не среща одобрение. Творбите й са определени като прекалено елементарни, дори примитивни. Критиката срещу нея е толкова голяма, че първата й самостоятелна изложба през 1967г е преждевременно прекратена.

Платната й остават неразбрани, а те са толкова живи и привличат със своята естествена простота. Творчеството й притежава уникален стил. Картините й са лесно разпознаваеми и бързо грабват със своята нежност и белота. Рисува природа, животни и хора по детски наивно и чисто.  Предпочитан цвят е белият, защото както Лика Янко казва „бялото е цветът на бога”. Използва дори мъниста, мидички, стъкълца. Не се страхува да експериментира. Талантът й  е свободен да създава и твори.

Огорчена от неуспеха на първата си изложба, Лика Янко се затваря в ателието си. Дълго време не излага нищо, но не спира да твори. Открива я Людмила Живкова, която урежда нейна изложба през 1981г. Талантът й е забелязан и този път оценен. Междувременно Лика Янко получава висока оценка от европейски галеристи и много нейни картини са купени от чужди посолства.

Художничката прави само седем изложби, а малко преди да умре дарява 80 свои платна на Софийската градска художествена галерия.

През 1989г получава наградата „София”.

източник https://bg.wikipedia.org

ПЕПЕРУДИТЕ МОНАРХ МЕТУСАЛЕМ

Всички знаем за миграцията на прелетните птици, но малко известен факт е, че има вид пеперуда, която също е принудена да прелита огромни разстояния, за да се спаси от студа. Пеперудата монарх мигрира от Северна в Централна Америка, от САЩ и Канада до Мексико. Тя прелита над три хиляди и петстотин километра и затова е наречена „междуконтинентална” пеперуда.

Това всъщност е вида Данаида монарх, който съществува на нашата планета повече от два милиона години. Интересното при нея е, че всяка пеперуда създава четири поколения годишно. Три от тях живеят около 5-6 седмици, а четвъртото е специално. То се нарича Метусалем, кръстено е на най-дълголетния човек, споменат в Библията.

През лятото пеперудите обитават умерените и субтропични райони на САЩ, снасят своите яйца, които се превръщат в ларви и после в пеперуди, но когато дойде есента, те са принудени да мигрират в южните части на Мексико. Тази тежка задача изпълнява последното поколение пеперуди – метусалем. Известно е, че то намалява приема на кислород метаболизмът му се забавя, като това му помага да прелети големи разстояния.

Американски биолози установиха през 2014г, че пеперудите Монарх използват за навигация освен Слънцето и магнитното поле на Земята. За целта те имат нещо като биокомпас в своите антенки. Откритието е много важно, защото най-после хвърля светлина и за начина на ориентиране на птиците и рибите. Предполага се, че принципът е същият и насочва търсенето на клетки на биокомпас и при тези животински видове.

Както у нас събирането и тръгването на прелетните птици е интересно, така и миграцията на пеперудите Монарх е впечатляващо събитие. Самите те се отличават с ярка, красива окраска и са сравнително големи по размер, така че гледката на прелитащи милиони пеперуди от този вид е много красива.

Крайната точка от пътешествието им са планините в централната част на Мексико. Там те се установяват във високопланинските области, над 2400м надморска височина, които са заети от трепетликови гори. Тези места, на северозапад от Мексико Сити, са защитени природни резервати. Там пеперудите Монарх прекарват спокойно зимата. Месец декември се настаняват обикновено около 100 милиона екземпляра. Количеството им е наистина огромно. Кацат и покриват всяко дърво. Толкова са много, че натрупани нагъсто едни върху други са в състояние да причинят отчупване на клон от дървото. Пърхащите им крилца създават специфичен шум, а летейки в небето образуват огромни оранжево-жълти облаци.

 За съжаление човекът със своята дейност причинява вреди и на този животински вид. Изсичането на горите в Централна Америка се оказва пагубно за пеперудите Монарх. Електропроводите влияят силно негативно върху биокомпаса им, като ги обърква в техния полет, от което страдат много и прелетните птици.

В СЕЗОНА НА КОКИЧЕТАТА

Има едно място във Великобритания, което сякаш е излязло от приказките. То е толкова красиво, че сякаш е нереално. Представете си кокичета, ама много кокичета. Не просто цял букет или кошница, а цели безкрайни поляни със снежнобели кокичета. Можете ли? И все пак това чудно място съществува.

Уелфорд парк се намира в Нюбъри, графство Бъркшър в югоизточна Англия.

Това е частно имение с дългогодишна история. На мястото на сегашната огромна къща е имало манастир на монасите от Абингдън. Около 1536г той се разпада и крал Хенри VIII запазва Уелфорд като свое ловно стопанство.

В момента имението е наследствена частна собственост на Джеймс Пъксли.

Пролетта е времето, когато огромният парк се преобразява като в приказките. От земята израстват и показват малките си главички безрой снежнобели кокичета. Най-нежните пролетни цветя заемат площите на цялото имение. Гледката е много красива, особено в края на студената зима и привлича много туристи.

Паркът е отворен за посетители от 31 януари до 4 март всяка година. Това е времето, в което се провежда и традиционен панаир на растенията – продават се луковици на пролетни цветя, храсти и дървета.

Желаещите да се насладят на кокичетата са много добре посрещнати в чайната на Уелфорд, където основно правило е, че „тук не се сервира бърза храна, а вкусна храна възможно най-бързо…”.

В магазинчето към имението има много сувенири и аксесоари, като всички те са подчинени на кокичето. Сервизи за чай, салфетки за хранене, покривки, престилки и какво ли още не, но задължително с нарисувани или избродирани безброй, малки кокиченца.

Усетете радостта от края на зимата, идването на пролетта и събуждането на природата. В Уелфорд появата на първото пролетно цвете – кокичето, е истински празник на сетивата и душата.

Източник http://www.welfordpark.co.uk

КАКВО ОЗНАЧАВА СТИЛИСТ НА ХРАНА ?

Случвало ли ви се е да отворите кулинарна книга и да се впечатлите от красивия вид на приготвената храна. За съжаление много често не успяваме да постигнем същия резултат. Следваме всичко стъпка по стъпка, но в крайна сметка ястието, което сме приготвили съвсем не прилича на снимката от книгата.

 Това е така, защото има една много интересна професия наречена фууд стайлинг или стилист на храна. Това всъщност е професионален фотограф, но с допълнителни функции. Задачата му е не само да снима приготвената храна, но да направи така, че тя да изглежда изключително апетитно и примамливо. Не мислете, че е толкова лесно. Не  става дума просто да се направи подходящия подбор и композиция от прибори, покривка или фон за снимка. Много често самата храна не е достатъчно „фотогенична”. Как да се снима бургер с пържени картофки, пица с разтапящо се сирене от горе или сочна пържола така, че да ви се прияде на секундата? Как да снимаме чаша кафе лате така, че да усетим аромата му? Ами фунийка със сладолед?

 Понякога приготвената храна много бързо загубва красивия си вид или просто й липсва такъв. Тогава на помощ на кулинарния фотограф идват различни трикове. Те изискват находчивост и хитрост, а също така и голям набор от помощни материали. И тогава на преден план излиза стилистът. Той трябва не просто да снима храната, а и да й придаде апетитен вид. Не очаквайте, че крайният резултат ще може да се яде.

 Започваме от сладоледа. Той се снима трудно и обикновено е заместен от картофено пюре или пластмасови топки.

 Апетитни ягоди и малини май няма. Те допълнително се оцветяват с червило. А по-едрите плодове са пластмасови. Ледът в чашите, ако трябва да има лед, също е пластмасов, иначе бързо ще се стопи.

 При десертите измамата е в пълна сила. Битата сметана се заменя от пяна за бръснене, вместо мед се използва машинно масло и съжалявам, но обикновено шоколадът е заменен от боя.

Преминаваме към основните ястия. Най- трудна за снимане е печената пуйка. Тя трябва да изглежда хем добре зачервена и сочна, хем да има хрупкава коричка. За целта се оцветява с боя до нужния оттенък и се залива със захарен сироп за блясък

 Пържола на скара? Няма проблем, тя най-често е заместена от парче сурово, боядисано месо, на което внимателно са нанесени линийки за имитация на следи от скара.

 При рекламите за зърнени закуски никога не се използва мляко, заменено е от смес от шампоан и лосион, така че отделните зрънца да не попият бързо и да изглеждат хрупкави, а не кашави.

 Стигнахме и до кафето. Между другото много си обичам коледната реклама за детето, което вика Дядо Коледа с аромата на кафе. Винаги ми се допива кафе. Пара се постига лесно, но виж пяната е друго нещо. Най-често това е сапунена пяна, която някой зад кадър много внимателно е поставил с капкомер или отново пяна за бръснене.

Всички тези трикове, а и още много други, се използват при повечето снимки на храна, реклами на храна и храна, снимана в киното. Не става дума за някаква грандиозна измама и заговор, а просто за различни похвати, които използват стилистите на храна, за да успеят да снимат и покажат на зрителя или читателя апетитния вид на ястието. Да го убедят в това. Единственото им оправдание е, че приготвената храна бързо губи привлекателният си вид – сладоледът се топи, месото съхне, сметаната спада и т.н.

Затова следващият път, когато не успеете да докарате същия вид на тортата като в кулинарната книга, от която сте взели рецептата, не се ядосвайте. Почти сигурно е, че тортата от снимката не е ставала за ядене.

МАГИЯТА НА КОЛЕДА

 

   Независимо, че сме едва в средата на ноември, магията на предстоящата Коледа започва бавно да ни завладява.
С леки, малки стъпки коледният дух се прокрадва сякаш из зад ъгъла. Малко по-малко магазините обличат бляскава премяна, а в рекламите се настаняват щастливите, празнуващи, многобройни семейства с доволни домашни любимци.

  Ако сте прекалено далеч от тази идилия, което е напълно разбираемо в забързаното ежедневие, винаги можете да поправите това. Ще ви помогне новата книга на издателство Хермес "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл.

  Въпреки че, заглавието звучи леко захаросано, историята е съвсем съвременна и реалистична. 
   Главната героиня е самотна майка с десетгодишно момченце. Животът й е достатъчно труден и безрадостен. Наближаването на Коледа предоставя на младата жена неочаквана възможност - от една страна допълнителни приходи, а от друга реализиране на проект, който изисква креативност, талант и вдъхновение. Героинята се заема с поръчката с цялата си енергия и фантазия, влага в нея душата си.
   Наистина красива история за преследването на мечтите, за добротата, за Коледната магия и разбира се, за любовта. 

  Ако искате поне мъничко да се настроите на Коледна вълна, това е вашата книга. Гарантирани са безрой приятни минути на топлина и уют  сред купища мигащи коледни лампички.

Приятно четене!

КОЯ Е НАЙ-ВКУСНАТА ТОРТА БЕЗ БРАШНО?

  Наистина такава торта има и тя е измислена преди повече от сто години. Много преди модата на безглутеновото хранене и вредата от бялото брашно. Това е най-вкусната шоколадова торта, създавана някога – торта Гараш. Прави се от пет тънки блата, които съдържат само орехи, яйца и захар, без грам брашно, шоколадов крем от натурален шоколад и сметана и залята с ганаш от натурален шоколад. Такава е оригиналната рецепта, но точните пропорции се пазят в Държавният архив в гр. Русе, където е създадена за първи път. Невероятно е, но торта Гараш има български корен.

           

Пренасяме се в далечната 1870г., когато в гр.Русе отваря врати първият български гранд хотел – „Ислях Хане”. Изключително събитие за онези времена. Хотелът излъчва блясък и лукс, непознати до сега. Цялото обзавеждане, мебели, дори прибори са донесени от Виена. Хотелът бързо се превръща в притегателно място за социалния и културен живот на русенци. Там се провеждат не само търговски срещи, но и много балове и вечеринки. Местоположението му е в центъра на Русчук до резиденцията на княз Александър Батенберг.

            Истински възход гранд хотела достига след идването на Коста Гараш, австро-унгарски хотелиер, сладкар по професия, който идва в Русе заедно с брат си Йохан. Коста Гараш поема управлението на хотела, а брат му отваря пекарна в града. За кратко време „Ислях Хане” се превръща в най-известният хотел за чужденци. Провеждат се приеми от много висока класа. Там княз Александър Батенберг е посрещал  много крале - румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович и шведския Оскар. Предполага се, че  по повод на някои от тези приеми Коста Гараш създава и рецептата за тортата си, базирана на торта Сахер, но с много нововъведения и промени. Торта Гараш носи неговото име и много се харесва, бързо става известна.

            По-късно Коста Гараш се премества в софийския хотел „Пахах”, и предлага своята торта Гараш отново в сладкарницата към хотела.

            За съжаление хотел „Ислях Хане” вече не съществува, а сградата е разрушена.  „Малката Виена”, както е бил известен тогава гр. Русе, пази спомена за двамата братя австро-унгарци и там все още може да се опита торта Гараш по оригиналната рецепта, без брашно.

СПИНЕР МАНИЯ

Повечето от нас сигурно си спомнят кубчето на Рубик. За тези, които не знаят, това е  една шарена креативна играчка, която беше изключително популярна в едни не толкова далечни времена, когато нямаше компютърни игри, интернет и смартфони. Организираха се състезания кой пръв ще нареди кубчето, поставяха се рекорди.

Появата на спинер манията веднага извика у мен спомена за Рубик и неговото кубче.Сега времената са други и е нормално и играчките да са къде по-интересни – въртящи се, светещи на светло, на тъмно…

Хенд Спинер, идва от английски hand – ръка и spin – въртене, е антистрес играчка за ръцете. Тя се използва успешно за постигане на по-висока концентрация при хиперактивни деца. Може да го въртите на дланта си, на пръста, ако сте по-сръчни може да изпълните и някои по-сложни трикове, клипчета за които вече има много в интернет.

Нормално е в условията на стресиращо всекидневие както за възрастните, така и за децата, на мода да излизат подобни играчки. А спинерът определено е завладяваща играчка. Има подходящите размери, за да бъде носен в джоба, с него може да се играе навсякъде, могат да се учат различни номера, да се правят състезания, може дори да се колекционира.

В това отношение производителите на спинер са се постарали. Има най-различни разноцветни и шарени модели, светещи на светло с шарени светлини и светещи на тъмно. Има пластмасови, но металните са по-добри и постигат по-голямо качество и продължителност на въртене.

Успехът на спинер и превръщането му в мания е гарантирано и от поносимата му цена. Пластмасови могат да се купят и за 5 лева, металните са по-скъпи, както и тези със светлинни ефекти.

Интересно е, че в някои държави, като Франция например, спинерите вече са забранени да се използват в училище, заради отвличане на вниманието. Въпреки че, не е редно да се играе с каквито и да е играчки, и то по време на час.

Безспорен факт е, че спинер развива сръчността на ръцете, добре повлиява моториката.  Това е един сигурен начин детето или ученикът да се откъсне в свободното си време от компютъра, смартфона и интернет и да си поиграе сам или с приятели просто като си въртят спинерите. Както ние играехме едно време на топчета или с войничета.

Времената са модерни, играчките също.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА ПО КИТАЙСКИ

Според Китайския календар 2017 година е годината на Огнения петел. Китайската Нова година не съвпада с тази от нашия календар. Тя започва на 28 януари 2017 година.

Характерно за Китайския календар е, че през съответната година властва един от петте елемента дърво, огън, земя, метал и вода. През 2017 година това ще бъде елемента огън – затова и петелът е огнен. Огненият петел е много интересен знак в източния календар. Причината се корени именно в огъня.

 Като една истинска мощна стихия,  огъня се свързва с непрекъснатото движение, огромна енергия и силен заряд. Той олицетворява силната жизнена енергия, амбиция за самоусъвършенстване и постигане на успех.

От друга страна червеното е цвета на любовните чувства, затова годината под знака на Огнения петел винаги е наситена с романтика, както за семейните двойки, така и за тези, които не са предприели все още решителната крачка. Много вероятно е именно през тази година да срещнете своята половинка.

Червеният цвят се свързва и с успех във всякакви начинания, затова бъдете уверени и посрещайте със сила, без страх,  всички промени. Те ще имат само положителен заряд.

Съчетанието на огнената стихия с петела предопределя и проявата на много от качествата му. Петелът се свързва със самонадеяност и егоизъм. Той е много важен и наперен, с голямо самочувствие, решителен и борбен. Обича много да командва, но също така за него най-важно е семейството и грижата за околните.

Хората родени в годината на петела са много независими, самоуверени и дори агресивни., Обичат да са в центъра на вниманието. Обикновено са много привлекателни и обаятелни компаньони, но понякога стават и нагли.

Самата комбинация между огън и петел е направо взривоопасна. Затова  2017 година според китайския календар се очертава силно емоционална и динамична, но като цяло много успешна.

Огненото червено е и най-подходящият цвят за следващата година. Но освен него, това са и всички нюанси от ярко оранжево, през тъмно наситено червено, та чак до лилавото.

Ако тези цветове не подхождат на темперамента ви, добавете към облеклото си поне един аксесоар в огнен цвят. Така ще сте готови да посрещнете всички капризи и предизвикателства, които ще ни донесе Огнения петел през новата 2017 година.
Източник www.webbukvar.com

ГИНКО БИЛОБА

 Гинко билоба е най-старият запазил се жив дървесен вид.Счита се, че съществува на Земята повече от 270 милиона години, т.е. още от времето на динозаврите. Учените смятат, че тогава дървото е било много широко разпространено по цялата планета. В наши дни е останала само една негова разновидност Билоба.

 Гинко билоба  има много висока устойчивост на замърсяване, болести и вредители. Вероятно заради тези качества  успява да се запази още от древността. Единствено дърветата гинко билоба оцеляват след атомните бомбандировки в Хирошима. Освен това и самото дърво има много голяма продължителност на живота – над хиляда години. В Япония и Китай наричат гинко билоба  „Дърво на здравето“ , като в тези страни то се използва повече от 5000 години. През 1771 година шведският ботаник Карл Линей  нарича това дърво Ginkgo biloba  т.е. „гинкго с два лоба“, защото листата му се разделят на две.

Гинко Билоба е високо дърво. Достига височина между 20 и 35 метра, като някои екземпляри в Китай достигат 50 метра. Имат здрави корени и дълги клони, които с напредването на възрастта на дървото образуват все по-гъста и широка корона. Листата му са с ширина от 5 до10 см, със форма на ветрило, много специфични.

Дървото гинко билоба се среща в диво състояние само в Китай, но е култивирано и може да се срещне в много паркове из Европа. В София например има дървета гинко билоба в Докторската градинка.

През есента листата на дървото гинко билоба пожълтяват и стават като златни. Опадват от дървото за кратък срок т.е. почти едновременно, като по този начин образуват истински блестящ, яркожълт килим. Много известно и почитано в Китай е 1400-годишното дърво гинко билоба намиращо се в будисткия храм Gu Guanyin. Пожълтяването и падането на хилядите му листенца е вълшебна гледка и събира туристи от цял свят. Самият храм е построен през 628г. като дървото гинко билоба  растяло там по време на строителството. От гледна точка на будизма гинко билоба се смята за свещено дърво и е признато за официално дърво на Токио.

В традиционната китайска медицина семената на дървото се считат за много по-важи от листата и се използват като лекарство за астма, енуреза, бяло течение, кашлица и за регулация на честотата на уриниране. 

През трийсетте години гинко билоба се е утвърждава като един от най-перспективните антиоксиданти. В последствие дървото се оказва със силно положително въздействие върху мозъка на човека. В момента се използва основно за профилактика и лечение при проблеми с  кръвообращението, смущения в концентрацията и паметта, разсеяност, обърканост, световъртеж, замаяност, липса на енергия, лесна уморяемост, депресия, старческа деменция, шум в ушите, мигрена, астма, атеросклероза, главоболие и много други. Може да подобри състоянието на хора с инсулт и инфаркт, ангина пекторис, диабетна микроангиопатия, синдром на Рейно, болест на Алцхаймер и други.

Активните съставки, изолирани от гинко билоба,са наречени гинко-флавон-гликозиди. Те подобряват кръвообращението в мозъка, крайниците и навсякъде, където капилярите са особено тесни, притиснати или извити, като например в очите, вътрешното ухо, увредени участъци от мозъка и сърцето.

Интересен факт е, че в диворастящия вид гинко билоба количеството антиоксиданти са в пъти повече, отколкото в култивираното дърво.

Източници

https://bg.wikipedia.org

https://fshoke.com

http://www.kulturologia.ru/

НАИСТИНА ЛИ СА "СУПЕР" СУПЕР ХРАНИТЕ?

През 2013 година киноа  е определена за супер храна от ООН.  Истинска царица  на зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, висока протеинова балансираност, липсата на глутен. Киноа се оказва една от най-подходящите храни за вегетарианци, суровоядци и най-вече за тези, които имат непоносимост към глутен. Наистина  киноа е пълен източник на качествени протеини, съдържа всичките незаменими аминокиселини (пшеницата и ориза например не съдържат лизин).  Освен това тя има високо съдържание на фибри, фосфор, желязо, магнезий - всички те са жизнено важни елементи, отговорни за правилното функциониране на клетките ни.  Тя има много кратък период на покълване – само няколко часа, а покълналата киноа е най-полезна, защото се активират нейните ензими, съдържанието на витамини и минерали се увеличава многократно, а и  зрънцата стават по-меки.

Киноа в Перу

До тук само качества, достойни за една наистина супер храна. Медалът, обаче, има и друга страна.

Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо житно растение, защото принадлежи към семейство лободови, както спанакът и цвеклото, а не към семейство житни, като пшеницата например. Киноа всъщност е семе, а не зърно, и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака, зелето и др.

Преди 5000 г. инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено.

В модерния свят „чудото от Андите” се превръща в любима храна на противниците на месото и животинските страдания. Вегетарианци, суровоядци и вегани са възхитени от новата храна. Да не пропуснем и САЩ, където масовото население е с наднормени килограми и също се хващат за киноа, като за „спасителна сламка” за нова възможност да се отслабне. Всичко свързано с киноа е толкова здравословно, био и екологично. Пазим и не убиваме животните, няма смърт, няма болка.

 Огромният интерес от Запада към киноа, обаче вдига толкова много нейната цена, че в момента по-бедните хора в Перу и Боливия, за които тя е била основна храна от векове, вече не могат да си я позволят. Тя струва повече от пилешкото и от вносните храни, независимо че фермерите са принудени да отглеждат предимно киноа. Да не забравяме, че някои доста се облагодетелстват за сметка на нарастващата бедност на местното население.

Следващият път, когато потърсите нова рецепта за приготвяне на ястие с киноа, купена от специализиран биомагазин, помислете, че освен да спасявате животните, климата и здравето си, причинявате и вреда.    

Нека споменем соята, основен заместител на месото и млякото. Отглеждането на соя е една от основните причини за обезлесяването на Южна Америка. Заедно с отглеждането на добитък, създаването на плантации за соя води до изсичането на много гори и унищожаването на големи тревисти райони. Доскоро тя просто е била просто фураж за животните, а днес е бъдещето на човечеството. Дали наистина е така?! 

Друг пример са аспержите – луксозният зеленчук, основно произвеждан в Перу. В полупустинни райони там се отглеждат аспержи, които всъщност се нуждаят от много вода. В резултат водоизточниците там са почти изчерпани, а работниците се трудят в нечовешки условия.

Етично ли е богатите чужденци, каквито се явяваме и ние, загрижени за благосъстоянието на животните, здравето и  килограмите си, да нанасят вреди на местните райони и производители, докато износителите и супермаркетите трупат печалби? Едва ли. Но не се замисляме. Проявяваме интерес винаги щом се появи нова "супер" храна. Сякаш в България няма достатъчно такива.

Киноа например може успешно да бъде заменена от спанак, зеле или боб. Но никой не обявява боба за супер храна и освен това някак простее, друго е да си поръчаш в ресторант ястие с киноа.

Не е необходимо да купувате и Годжи бери. Не по-малко полезни негови заместители са шипката или аронията, които лесно може сами да си наберете.

Боровинка, червена боровинка, бъзак, ябълки, цвекло, ряпа и още много, много други представители на растителния свят са изключително полезни храни, които да консумираме, така че едновременно да се храним здравословно и да стимулираме родното производство. Без да нанасяме вреда.

Между другото изключително упоритият плевел троскот, широко разпространен на нашата географска ширина, също е вариант за "супер" храна. Богата е на витамин Е и фосфор и има широко приложение в билколечението.

Изходът е в това да се запази производството и консумацията на плодове и зеленчуци от съответния географски регион, защото големият интерес към "екзотични" храни може да наруши хранителния баланс и производство на страната-производител и етичните принципи стават безсмислени.

Източник https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B0

НАЙ-СТАРИТЕ ДЪРВЕТА НА СВЕТА

Дърветата са едни от най-дълголетните организми на Земята. Има дървесни видове, които на практика биха могли да живеят вечно. Те се размножават вегетативно и така просъществуват много дълго време. Всички отделни дървета от колонията носят един и същ генетичен код т.е. те са своеобразни клонинги на началното дърво. Отделните дървета на колонията не живеят продължително, но биват замествани от нови и нови клонинги и така колонията се запазва дълго време жива. Тъй като цялата колония има един и същи генетичен код и се запазва жива без прекъсване във времето, в известен смисъл може да се счита за един-единствен индивид.

Такова дърво е иглолистният смърч, считан за най-старият екземпляр на земята. Висок е почти 5 метра и расте в планината Fulufjället в Швеция. Казва се Old Tjikko , кръстено на кучето на неговия откривател геолога Лейф Кулман, професор по физическа география в университета на Умео.

Дървото е открито през 2004г. То принадлежи към вида норвежки смърч, традиционно използван за коледни дръвчета, но те са известни и като най-дълговечните растения на планетата.

 Old Tjikko е на впечатляващите  9 550 години, като възрастта му е определена с помощта на въглеродно датиране на кореновата система, а не въз основа на пръстените на ствола му. Дългият му живот се дължи на изключително стабилната и здрава коренова система и на способността му да се “клонира” – когато стволът, който обичайно живее около 600 години, започне да умира, от същия корен излиза нов и така растението се регенерира. Това на практика означава, че ако не се появят някакви изключителни фактори, които да унищожат кореновата система, дървото би могло да живее вечно.

Все пак заради силните ветрове и ниските температури, Old Tjikko е дребен представител на своя вид, един своеобразен „бонсай”, което също е предпоставка за дълъг живот, защото големите дървета не достигат толкова преклонна възраст.

МУЗЕЙКО ЗАВЛАДЯ ДЕЦАТА

Във времето на интернет, когато децата все по-малко четат книги, в София наскоро отвори врати детският научен център - Музейко. Той е най-големият научен център в цяла Източна Европа, което наистина е повод за гордост.

Какво е Музейко?
Едно истинско приключение в света на науката, пречупено през призмата на детското любопитство към света.

Започваме от подземния етаж, от недрата на земята. Тук децата се запознават с геологията и археологията. Могат да усетят как изригва вулкан, да търсят с лопатки археологически артефакти, да си направят истински отпечатъци с пастели върху хартия, наистина да се почувстват откриватели. И внимавайте да не се загубите сред корените на Голямото дърво!

Следва Първи етаж - това е света, в който живеем. Тук може да завъртим сферата на климата и да видим как се завихря буря, да погледнем под микроскоп как изглеждат различни проби от природата, да се почувстваме като насекомо, риба или птица, а най малките ще се зарадват на филмчето за смяната на годишните времена. 

Запознайте се и с живота в града по-отблизо - бъдете архитекти и строители, пробвайте да построите нещо, Музейко ви предоставя тази възможност. Не забравяйте за земетресенията, ще ги усетите в действителност.

Ако все още не сте достатъчно впечатлени, очаква ви вторият и последен етаж. Знаете ли как се настройва сателит, какво се вижда през скафандър и как се управлява космически кораб? Ако не, скоро няма да си тръгнете от Етажа на бъдещето и Планетариума.

Едновременно с интересните експозиции има и много занимателни практически и компютърни игри, така че децата да могат да използват всичките си сетива - да гледат, да пипат и усещат, в Музейко забраните са малко. Там на децата е позволено да се почувстват истински откриватели. 

Предполагам вече се досещате защо Музейко е толкова интересен и привлекателен не само за децата, но и за възрастните? Убедете се сами.

Билетът за Музейко ви осигурява целодневно забавление, като не са забравени и кътовете за отмора и храна.

За повече подробности посетете официалната страница на Музейко.

Източник http://www.webbukvar.com/

МАЛКО ИЗВЕСТНИ ХУДОЖНИЦИ - КАРЛ ФОН БЕРГЕН

Малко известните художници са тези, чието име трудно ще откриете в интернет. Дори и да се интересувате от изкуство, едва ли сте чували за тях. Те са живели и творили отдавна, преди много години, не са добили популярност в своето време и лека полека са потънали в забрава.
Един от тях е немският художник Карл фон Берген. Роден е в Мюнхен ( 1853г. - 1933г.)
Герои в неговите картини са основно деца, весели и жизнерадостни, независимо от нелекия живот на тежък труд и бедност. От творбите му блика такова заразяващо щастие, че гледайки ги човек няма как да не се усмихне. Малки, почти неуловими мигове на чиста радост, породени от допира с природата, домашните животни или обичта на близките хора. Картините му предават неусетната сила на усмивката, просто като весел порив, независимо от всичко.

МЕЧО ПУХ - ЛЮБИМ ГЕРОЙ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Едва ли има дете, което да не е чувало за Мечо Пух. Прекрасният герой , весел и много добър приятел, създаден от английският писател Алън Александър Милн навърши наскоро навърши 89 години. На 14 Октомври 1926 г. излиза първото издание на книгата, като завладяващата история за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите й чупят всички рекорди в рамките на две години след първата й поява и това е само началото на цяла поредица от чудни приключения.
„Мечо Пух” (на английски: „Winnie-the-Pooh“) в момента е една от най-популярните книги за деца. въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. И наистина, тя се приема еднакво добре и от деца, и от възрастни. Преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г.WaterStone’s –- водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. 

Идеята за "Мечо Пух" се ражда през 1924 година след семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, когато Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с мечока Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му.
Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.


Интересна е и историята на истинското мече Уини от лондонския зоопарк.
През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.
Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите, сред които са и семейството на Милн. Невероятна история, нали?

През 1925 г. Алан А. Милн и семейството му се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение. Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ и става главна сцена на действията в книгата.
Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга и Ру, също реални плюшени играчки. Другите герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени вече от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.
От изключително значение за създаването на забележителния образ на Мечо Пух са прекрасните илюстрации създадени от Ърнест Шепърд.
А.А. Милн се запознава с младия илюстратор в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.
През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Шлесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели. През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече). А след като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие –- правата вече не са негови, а на Шлезинджър . През 1961 г „Дисни“ получава всички права и издава цяла серия от филми, предназначени за домашно гледане и пълнометражни кино филми:
• „Мечо Пух и ветровития ден“ („Winnie the Pooh and the Blustery Day“, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
• „Приключенията на Мечо Пух„ („The Many Adventures of Winnie the Pooh“, 1977 г.),
• „Тигъра“ („The Tigger Movie“, 2000 г.),
• „Прасчо“ („Piglet's Big Movie“, 2003 г.),
• „Слонбалон“ („Pooh's Heffalump Movie“, 2005 г.).

***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
***
Колкото повече, толкова повече!
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

Да, добре е, че те има Мечо Пух!