През 2013 година киноа е определена за супер храна от ООН. Истинска царица на зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, висока протеинова балансираност, липсата на глутен. Киноа се оказва една от най-подходящите храни за вегетарианци, суровоядци и най-вече за тези, които имат непоносимост към глутен. Наистина киноа е пълен източник на качествени протеини, съдържа всичките незаменими аминокиселини (пшеницата и ориза например не съдържат лизин). Освен това тя има високо съдържание на фибри, фосфор, желязо, магнезий - всички те са жизнено важни елементи, отговорни за правилното функциониране на клетките ни. Тя има много кратък период на покълване – само няколко часа, а покълналата киноа е най-полезна, защото се активират нейните ензими, съдържанието на витамини и минерали се увеличава многократно, а и зрънцата стават по-меки.
Киноа в Перу
До тук само качества, достойни за една наистина супер храна. Медалът, обаче, има и друга страна.
Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо житно растение, защото принадлежи към семейство лободови, както спанакът и цвеклото, а не към семейство житни, като пшеницата например. Киноа всъщност е семе, а не зърно, и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака, зелето и др.
Преди 5000 г . инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено.
В модерния свят „чудото от Андите” се превръща в любима храна на противниците на месото и животинските страдания. Вегетарианци, суровоядци и вегани са възхитени от новата храна. Да не пропуснем и САЩ, където масовото население е с наднормени килограми и също се хващат за киноа, като за „спасителна сламка” за нова възможност да се отслабне. Всичко свързано с киноа е толкова здравословно, био и екологично. Пазим и не убиваме животните, няма смърт, няма болка.
Следващият път, когато потърсите нова рецепта за приготвяне на ястие с киноа, купена от специализиран биомагазин, помислете, че освен да спасявате животните, климата и здравето си, причинявате и вреда.
Нека споменем соята, основен заместител на месото и млякото. Отглеждането на соя е една от основните причини за обезлесяването на Южна Америка. Заедно с отглеждането на добитък, създаването на плантации за соя води до изсичането на много гори и унищожаването на големи тревисти райони. Доскоро тя просто е била просто фураж за животните, а днес е бъдещето на човечеството. Дали наистина е така?!
Друг пример са аспержите – луксозният зеленчук, основно произвеждан в Перу. В полупустинни райони там се отглеждат аспержи, които всъщност се нуждаят от много вода. В резултат водоизточниците там са почти изчерпани, а работниците се трудят в нечовешки условия.
Етично ли е богатите чужденци, каквито се явяваме и ние, загрижени за благосъстоянието на животните, здравето и килограмите си, да нанасят вреди на местните райони и производители, докато износителите и супермаркетите трупат печалби? Едва ли. Но не се замисляме. Проявяваме интерес винаги щом се появи нова "супер" храна. Сякаш в България няма достатъчно такива.
Киноа например може успешно да бъде заменена от спанак, зеле или боб. Но никой не обявява боба за супер храна и освен това някак простее, друго е да си поръчаш в ресторант ястие с киноа.
Не е необходимо да купувате и Годжи бери. Не по-малко полезни негови заместители са шипката или аронията, които лесно може сами да си наберете.
Боровинка, червена боровинка, бъзак, ябълки, цвекло, ряпа и още много, много други представители на растителния свят са изключително полезни храни, които да консумираме, така че едновременно да се храним здравословно и да стимулираме родното производство. Без да нанасяме вреда.
Между другото изключително упоритият плевел троскот, широко разпространен на нашата географска ширина, също е вариант за "супер" храна. Богата е на витамин Е и фосфор и има широко приложение в билколечението.
Изходът е в това да се запази производството и консумацията на плодове и зеленчуци от съответния географски регион, защото големият интерес към "екзотични" храни може да наруши хранителния баланс и производство на страната-производител и етичните принципи стават безсмислени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар