Едва ли има майка на бъдещ първокласник, която да не си е представяла живо тази картина – тълпата от родители и деца, образуваща неравен полукръг, украсена от букети цветя за първата учителка; оптимистичната встъпителна реч едва чуваща се без микрофон, но така или иначе събраните в училищния са двор са щастливи, облени от все още лятното слънце. Ето го и детето, от чиито ръце ще прозвучи първият школски звънец, докато по-възрастните плачат от умиление. Детето Ви е до Вас – облечено красиво и с тържествено изражение, та то за първи път отива на училище, колко е гордо от това!
Обикновено картинката е такава или с неголеми вариации. Но понякога изглежда различно. Например, Вашето любознателно (или недоверчиво) дете може да Ви постави в матова ситуация с искрения въпрос: „Защо изобщо да ходя на училище?”. Или непокорното Ви момиче в един прекрасен ден да Ви заяви, че тя лично не смята да ходи в никакво училище. Има ралични нестандартни ситуации. И все пак насоките по-долу могат да Ви помогнат да се справите в повечето от тях.
Ако детето пита…
1. Детето едва ли има съмнения, че е необходимо да ходи на училище, то иска по-скоро да разбере какво именно Вие мислите по този повод. Възможно е то да Ви пита, за да се убеди за пореден път, че и Вие знаете правилния отговор. В този случай му кажете първата мисъл, която Ви идва наум – тя е най-точната. Вие, разбира се, не сте първата майка, която попада в такава заплетена ситуация. Другите майки на този коварен въпрос отговарят например така:
Децата ходят на училище, за да се учат и да получат нови знания, без които е невъзможно да се живее: да могат да четат, пишат, смятат и т.н.
Всички ходят на училище – мама, тате, баба и дядо също са ходили на училище.
Училището учи на дисциплина – на самостоятелност, отговорност, умение за планиране и на отговорност за своите постъпки, а всичко това е необходимо, за да води човек нормален живот.
На училище човек ходи, за да получи диплома, без която не може да учи в университет.
Училището – това е работа както работа имат мама и татко. На всяка възраст човек си има работа, детската работа е да се ходи на училище.
Ходи се на училище също, за да се общува, за да се създават нови приятелства, за да се дружи с приятелите, за да се влюбва човек… Изобщо да се учи да се живее.
Ако детето е негативно настроено…
1. Въвеждайте детето в училищния свят постепенно. Разпитвайте приятелите, които Ви идват на гости за успехите на техните деца-ученици, ходете често да се разхождате заедно с детето в училищния двор, гледайте с него филми на училищна тематика. Разказвайте му забавни истории от Вашия училищен живот.
2. Помислете за училищните атрибути – изберете и купете заедно с детето най-красивият портфейл, моливник, химикалки, моливи, линийки и пр. Разгледайте в книжарницата учебниците. Кажете накрая, че му завиждате – по Ваше време не е имало такива чудесни училищни принадлежности и красиви, интересни учебници.
3. Поиграйте вкъщи на училище. Разиграйте прости „училищни уроци”, в които Вие ще бъдете учителката, любимата баба, дъщеря си. Не плашете детето – не правете забележки, не измисляйте сложни задачи, не поставяйте „тройки” и „двойки”. Четете заедно с детето книжки за училище, желателно е да включват сюжети, посветени на взаимоотношенията между децата и училищните приключения. Помогнете на детското съзнание да трансформира образа на нежеланото училище в нещо привлекателно.
4. Не би било лошо, ако известно време посещавате подготвителните занятия, които водят началните учители в избраното от Вас училище. Ако детето Ви се отнася тревожно към оценките на обкръжаващите, постарайте се в началото на обучението му да не свързвате знанията, които то има с тяхната оценка и да го насърчавате независимо от получената оценка. Това значително ще снижи първичното напрежение и тревога.
5. Не забравяйте, че центърът на Вашите думи сте Вие самите. Опитвайте се да на показвате на детето Вашата загриженост за „училищните въпроси”, а и наистина се опитайте да се отнасяте към този въпрос по-леко. Децата често реагират отрицателно не толкова на идеята за училището, а на усещането за зависимост и задължителност. Страйте се да поднесете глобалната промяна в живота на детето като негов собствен избор, обяснете му всички обстоятелства и защо трябва да ходи на училище. Непременно добавете: „Ако не искаш да започнеш първи клас сега – не ходи. Ще отидеш, когато поискаш.” Уверявам Ви, че детето ще тръгне на училище с желание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар