понеделник, 30 септември 2013 г.

НОВИ ТЕРАПИИ ЗА РАК НА ГЪРДАТА

 Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при жените. Всяка година диагнозата чуват поне 3500 българки. Лекуван навреме, туморът може да се овладее напълно. За такъв случай от първо лице разказа 34-годишна юристка, която е сред малкото българки, споходени от най-голямото щастие на света - да се излекуват и след това да родят дете. Изглежда естествено и лесно, но въпреки късмета да попадна на много добри и ангажирани лекари, е свързано с хиляди часове на тревоги, чакане пред кабинети, разнасяне на протоколи. Така накратко младата жена обобщи впечатленията си по време на дискусия за достъпа на българина до модерни терапии.
У нас най-новите медикаменти понякога са на разположение много преди да се използват в богатите държави. Но това става първо в рамките на клинични проучвания,
но пък дава шанс на българската медицина да използва в аванс иновативните терапии, обясни онкологът д-р Антоанета Томова. Тя разказа, че новият начин за договаряне на лекарствата директно от болницата дава възможност "сутрин да се напише протоколът, а на обед пациентът вече да си е получил медикаментите". Според нея в повечето ракови центрове това е практика, а където не е така, пробемът можеда се реши със "смяна на управителя".
Шансът за излекуване на жените с рак на гърдата днес е много по-голям дори в сравнение с преди 5 години. Медицината разполага с терапии, които действат като 2 в 1 и атакуват тумора буквално и отвън, и отвътре. 
Вследствие на мутации някои клетки "полудяват" и стават злокачествени. В този процес те получават импулс за неконтролируемо размножаване. Втората им основна характеристика е, че раковите клетки са безсмъртни - съумяват да заобиколят феномена
апоптоза - програмираната клетъчна смърт. От това, че се делят безспир и не умират, както останалите, се превръщат в агресори. Започват да нападат и завладяват съседните тъкани и органи. Друга тяхна опасна способност е, че единични или гроздове от клетки успяват по кръвен или лимфен път да пропътуват до далечни органи да се заселят там и да образуват вторичен тумор - метастази, популярно наричани разсейки. Тъй като раковите клетки, макар и кривнали от правия път, са клетки на тялото, на тях имунната система не гледа като на чужди нашественици и не се стреми да ги открива и унищожава като вредни за организма. И те съумяват да отделят такива растежни фактори, които парализират, неутрализират имунната система и тя не може да ги убие, защото са се престорили на уж типични клетки и тя ги възприема като нормални, обяснява д-р Томова.
Много важна, трета особеност на раковите клетки, е, че те образуват собствено кръвоснабдяване - туморна неоангиогенеза. Ако го нямаше този процес, щяха да нараснат максимум до няколкото милиметра или образно, колкото главичката на карфичка. Но благодарение на собствената кръвоносна система не само оцеляват, но и се развиват до големи размери.
Задачата на онкологията е да не позволи това да се случи, като хвърля медикаменти или лъчетерапия срещу раковите клетки по всяко от тези направления. С напредъка на медицината и навлизането на нови технологии се създават прицелни лечения, които атакуват различни фрагменти от характеристиките на тумора. (Преди това обаче медицината прави няколко базови стъпки - какви вижте в хронологичната справка по-долу. )
Последната фаза на иновациите започва, когато през 1981 г. е открит генът, причиняващ рак при мишките с името C-erbB2. Вариантът при хората - HER2, е идентифициран през 1985 г. Само 4 г. след това е открит и VEGF-генът - важен протеин, участващ в ангиогенезата. Благодарение на това се създават нов клас лекарства, които спират
кръвоснабдяването на тумора - едни, които атакуват външната част, и други, които въздействат върху вътреклетъчната. Те правят революция в лечението на рака на бъбрека, на черния дроб, на дебелото черво, на яйчника, на гърдата, подчертава д-р Томова.
Наред с това комбинираната химиотерапия продължава да е утвърден метод, стандарт на поведение както в следоперативна терапия, така и при метастази. Предоперативната химиотерапия увеличава възможността за консервативна хирургия в смисъл на съхраняване на органа. След няколко курса туморът се свива или дори напълно изчезва и това позволява да се отстрани само сегментът, в който са били раковите клетки,
а голяма част от гърдата се запазва.
Като фактори за рак на гърдата днес са известни гените BRCA1 и BRCA2 (добили популярност от Анджелина Джоли, която пристъпи към отстраняване на двете си гърди и замяната на тъканта с импланти заради големия риск наличието им да доведе до рак), както и TP53, и PTEN/MMAC1. Открит е и протеин, наречен human epidermal growth factor receptor 2 (HER2), благодарение на което съществува и принципно нова база за лечение, която наричаме прицелна или таргетна. Тя е вид системна противотуморна терапия, при която се използват специални органични молекули, които избирателно активират или потискат определени биологични процеси и по този начин водят до смърт на туморните клетки и спиране на туморния растеж. Има и една хитра, нова молекула, при която таргетните терапии се осъществяват чрез залавянето им за определен рецептор от конкретни клетъчни молекули. 
Таргетните терапии пречат на деленето на ракови клетки и могат да предизвикат смърт на туморните единици чрез процеса апоптоза. Други лечебни методи стимулират имунната система да разпознава и унищожава туморните клетки. Разликата с класическата химиотерапия, която убива както туморните, така и някои здрави клетки, е, че прицелното лечение атакува части от туморната клетка, то е по-селективно. А това означава и по-безопасно.

В исторически план модерното лечение минава през няколко базови стъпки, преди да стигне до днешните терапии:
През 1941 г. се доказва, че синтетичен хормон може да се използва за лечение на рак на простата и на гърдата, тъй като са хормонално зависими. За приноса си откривателят - американският онколог Чарлз Хъгинз, печели Нобелова награда.
До края на 1943 г. е разработен първият електронен линеен ускорител, предназначен за лъчева терапия - широко използвана в целия западен свят и в момента.
През 1949 г. шведският неврохирург Ларс Лексел измисля стереотактичен апарат, предназначен за функционалната неврохирургия. А близо 20 г. по-късно развива гама-ножа - инструмент, който унищожава раковата тъкан с единична висока доза радиация.
В средата на 1958 г. изследователите идентифицират протеини, наречени растежни фактори, които подпомагат туморния растеж.  Точно 12 г. по-късно се появяват най-надеждните апарати за диагностика - компютърният томограф, ядрено-магнитният резонанс и позиционно-емисионният томограф.
През 1971 г. благодарение на Джуда Фолкман става известна централната роля на ангиогенезата при туморния растеж. Сега вече съществуват и лекарства, наречени инхибитори на ангиогенезата - лекарства, потискащи ангиогенезата при туморния растеж. Те спират храненето на тумора и така улесняват неговото унищожаване . 
Джордж Кохлер и центърът Милщайн измислят през 1975 г. техника за производство на моноклонални антитела срещу определени протеини и за този принос печелят Нобелова награда.
През 1976-а Mайкъл Бишоп и Харолд Вармус за първи път откриват онкогени и печелят Нобелова награда през 1989-а. Тези гени имат и антипод - онкосупресорни гени, нещо като генетични полицаи. Двата вида гени влизат в битка и в зависимост от това кои надделяват, се развива или не заболяване.
На базата на всички тази откритие днес са възможни различните терапии с таргетни лекарства, които атакуват онкогенните протеини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар