петък, 13 септември 2013 г.
3 големи грешки на родителите с бъдещи първокласници
Има родители, които не си задават въпроса дали трябва да се занимават с детето преди училище, дали да го подготвят за следващата голяма крачка в живота му. Според тях не е нужно да се главоболят с нещо, което така или иначе всички го научават в училище. Нека детето се налудува на воля, да запомни детството си. Те разсъждават така: "И да искам да го подготвям предварително - как, с какво да започна? Какво да го науча най-напред?"Това са най-често срещаните въпроси. А грешните решения рефлектират по-късно върху децата.
Родителите възприемат подготовката на децата за училище по различен начин. Някои са на мнение че детето трябва да може да чете, пише и смята. Други не си поставят толкова "амбициозни" задачи – все пак това е много информация и знания. Трети считат че е достатъчно детето да е прилежно, да може да се съсредоточава. Всички са прави по своему, донякъде. Подготовката за училище включва физическите и психологическите умения на детето.
Грешка 1 – Уменията
Проблемите които често се срещат в голям процент от първокласниците са неправилно заучени думи, беден речник, неумение за водене на диалог, за преразказ на случка или разказ по картинка. Такива деца трудно се учат да пишат и четат. Ако усетите подобни проблеми с детето, задължително отделете достатъчно време да се занимавате съвместно с подходящи упражнения. В никакъв случай не претоварвайте детето и не го записвайте в училище с разширено изучаване на чужд език още отпърви клас! Обърнете внимание дали детето действително има пропуск в знанията си или има по-слаба нервна система – добре ли спи, има ли фобии и страхове, прекалено възбудено ли е, има ли лоши навици (например - гризане на нокти). Ако има подобни признаци е най-добре да се обърнете към специалист невролог.
Имайте предвид, че с тръгване на училище, детето си променя почти целия живот до сега – игрите са по-ограничени, изисква се дисциплина и послушно стоене зад чина – все неща, твърде непривични за детето до сега. Помислете дали е разумно да го товарите с допълнително натоварване – кръжоци, спорт, чужди езици.
Грешка 2 – Знанията
Ако сте примерен родител, занимавал детето си по методите на ранното обучение(Монтесори, Доман, Зайцев) и се гордеете, че детето вече може да чете, пише, смята – наистина сте се справили добре до тук. Поздравления! Направили сте най-подходящото. Имайте предвид обаче че вашето дете не бива да продължи, т.е. започне обучението си в стандартно училище. Защото уроците в първи клас ще му се сторят лесни като песен, но във втори или трети клас има голяма вероятност то да изостане, да се връща уморено и разбито, да намали драстично успеваемостта си. Помислете за специализирани училища или ако в града, в който живеете няма такива, печеливша формула за допълнително натоварване на вашия първокласник е спорт + език.
Ако сте възпитавали под мотото: "Нека да си изживее на спокойствие детството!" - не се притеснявайте за знанията на детето. Благодарение на телевизията, детските филми, интернет, съвременните деца вече имат доста широка култура - те знаят на практика почти всичко. Знанията не са толкова нужни. По-важното е детето да има развита памет, внимание и способност за концентрация.
Грешка 3 – "Домашните" деца
Става дума за деца, расли при баба и дядо, непосещавали детска градина. Те действително могат да са подготвени много по-добре от "градинските" деца, но не са свикнали да живеят в детски колектив. Често се случва да са по-разглезени и по-капризни. До голяма степен и бабиното възпитание може да е оказало решаваща роля.
Детето трябва да бъде емоционално устойчиво. Училището не е само часове, има и живи фактори – учители, съученици. Между първокласниците често възникват конфликти, спорове, а и взаимоотношенията с учителите не винаги вървят гладко.Разглезените деца и тези, отгледани в свръх опека тежко преживяват обидите и споровете в училище. Предпочитат да откажат да ходят там.
При тръгване на училище е важна още една способност – волята. Вече няма "искам – не искам". От сега нататък трябва да се вършат конкретни упражнения, да се учи, при това всеки ден. Навика за воля не идва за един ден. Волята се развива и възпитава от ранна възраст. Подходящи упражнения за целта са всякакъв тип домашна работа, разбира се подходяща за детето, както и тематични игри. А емоционално-волевите способности се формират в детски колектив, в процеса на игра, общуване и учене.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар