Винаги, когато дойде време птиците да отлетат за топлите страни, ми става тъжно. От една страна, това е най-сигурният показател, че лятото си отива, а от друга, ми е жал за дългия и тежък път, които пернатите трябва да изминат. Природата е толкова несправедлива понякога.
При миграция щъркелите от западна Европа минават през Гибралтар и зимуват в западна и централна екваториална Африка, докато птиците от източна Европа минават по Черноморското крайбрежие и стигат до Уганда, Конго, Танзания, Зимбабве и ЮАР. Този път те изминават за по-малко от месец. За да пестят енергия щъркелите използват издигащи се от земята стълбове топъл въздух, наречени термики. Това налага щъркелите да прелитат предимно над сухоземни територии. Много от птиците не издържат на тежкия полет.
По същия начин, през пролетта от сърце се радвам на тяхното завръщане. Щом щъркелите са се върнали, значи всичко е наред, животът продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар