“Тъжно е, когато виждам хора, които не осъзнават реалността на собствените си възможности. Трудно е да разрушиш нечия заблуда, защото ставаш свидетел на пропадане. Но за отсрещната страна е и спасение - шанс да тръгне в друга посока”, казва Станислава Армутлиева, един от съдиите в “Х фактор”. Вместо с прекалено строг тон или присмех в гласа, тя внимателно си търси думите, за да каже “не” на кандидатите за слава без капчица музикален талант. У зрителя Саня оставя впечатлението за изключително нежна и деликатна жена, в същото време повече от 20 години ръководи една от най-големите музикални компании у нас “Вирджиния рекърдс”. А за това се иска доста твърда ръка и инатлив характер, иначе няма как да останеш на върха.
Влиза в съдийския екип на “Х фактор” заради първото издание на формата, който създаде възможности за новата българска музика, изстреля нагоре много млади артисти и им даде поле за изява. Надява се тази вълна да продължи и да покаже пред публиката още големи таланти.
В предаването почти непрекъснато се смеят. С останалите от журито - Заки, Мария Илиева и Любо, се шегуват с изпуснати свои реплики. На ден пред тях се изправят по 50-60 човека и на всеки от тях трябва да се каже нещо различно. Така че словесният поток, който бълват, понякога ражда истински бисери. Една от участничките например танцувала по странен начин и Саня й казала, че движенията й наподобяват прищракване и спазъм, след което настанал страшен кикот.
Заради многото ангажименти сега не й остава време за любимото семейно занимание - заедно със съпруга й Тим карат колела в планината. Екстремен спорт, заради който се е сдобила с доста синини. Но движението е задължителна част от живота й още от детска възраст. Докато била последна група в детската градина, я избрали да танцува във фолклорен ансамбъл.
“Изворче”. Продължава до 11-и клас и твърди, че ежедневните репетиции са й дали не само физическа издръжливост. Научила се на дисциплина, на умението да работи в екип, както и на амбицията да се бори за мястото си. С трупата обиколила много държави, танцували дори в Монголия.
Израснала е в столичния квартал “Лозенец”, в детските й години около тях имало само къщи. Използвала всяка свободна минута, за да изскочи на улицата и да играе със съседските хлапета на дама, народна топка, ластик. Цялата тумба се криели под една череша и се правели на разсеяни, когато родителите им се опитвали да ги приберат за вечеря. “Щуротиите започнаха в малко по-късна възраст. Веднъж тръгнах на стоп, за да отида да видя гаджето си в казармата в Карлово. Не е много възпитателно за дъщерите ми, ако някоя от тях сега тръгне, не знам... Тогава беше друго време”, смее се Саня. Сега дори се страхува да пусне децата си навън сами. Голямата - Маргарита, е на 13 г., малката - Алма, е на десет и имат различни забавления от тези на майка си по онова време. Каката предпочита да чете, да гледа филми, Алма е по-щура - пада си по рисковите преживявания и с баща си непрекъснато карат колела в най-трудните за минаване местности.
От тийнейджър Саня върши по няколко неща едновременно. Учи в паралелка с разширено изучаване на испански, заедно с това завършва и испанската гимназия като частен ученик. Докато танцува народни танци, някак успява да намери време и за актьорски изяви. Играе в театралното студио при Бончо Урумов към “Сълза и смях”. Желанието за сценична изява няма нищо общо с професиите на родителите й и те наистина са изненадани от заложбите й. Баща й до ден днешен работи във федерацията по бокс, където се занимава с административна дейност. Майка й е завършила руска филология, но се насочва към финанси. Брат й, който е с 6-години по-малък, е творческа натура. Твърди, че Лубри, както е псевдонимът му, е сред най-добрите фотографи у нас, паралелно с това е и програмист.
Сегашният успех на Саня Армутлиева по всяка вероятност се дължи и на факта, че винаги е била своенравна.
Доволна е, че родителите й никога не са й пречили, така че в крайна сметка се радва на успешна кариера. Първоначалните планове за бъдещето й били съвсем различни. Обещала на майка си и баща си, че след гимназията ще кандидатства испанска филология. Приели я и родителите й спокойни отишли на море. Саня обаче се явила на изпити във ВИТИЗ, където също минала успешно през цедката. Надявала се да следва едновременно и двете специалности, но от Софийския университет не й позволили и тя избрала актьорската професия. Още в началото на следването съдбата си казва думата и Армутлиева се явява на кастинг, който променя живота й. Кандидатства за роля във филм за Камелия Тодорова. Лентата така и не се случва, но Саня се запознава със съпруга на певицата - Майкъл Кунстман, който почина през 2006 г. след дълго боледуване.
Няколко пъти той я вика за преводач от английски по време на делови срещи и не след дълго й предлага бизнессътрудничество. Непосредствено след промените през 1989 г. в България няма звукозаписна индустрия, навсякъде е пълно с пиратски дискове и Майкъл решава да отвори представителство на световната музикална компания “Полиграм” у нас. Търси българин за партньор, но първата реакция на Саня е да откаже. Виждайки хаоса в театрите, заради митингите почти не се ходи и на лекции, тя е разочарована от така мечтаната професия и все пак приема предизвикателството. “Започнахме аз, той и една секретарка. Майкъл беше изключителен човек. Имаше невероятен усет за хората и повечето, които наехме тогава, все още са при нас. Отвори ми вратите за този бизнес, а “Вирджиния рекърдс” стана първият представител на чужда музикална компания”, разказва Саня.
Покрай музикалния бизнес се запознава и със съпруга си Тим, който е англичанин. Той е част от екипа на световния промоутър “Лайф Нейшън” и се занимава с организацията на големи музикални събития у нас и в цяла Източна Европа, но двамата не работят заедно. Саня през смях обяснява, че все още не е убедила съпруга си, че трябва да живеят в България, много от времето прекарват тук, често и пътуват, всеки заради своя бизнес.
Преди да се оженят имат 2-годишна връзка, а се запознали 5-6 години по-рано. Сватбата им няма нищо общо с традиционната представа за такова тържество. Сключили брак в Берлин, защото там живеели най-близките им приятели. Заминали ден преди уречената дата и Саня тръгнала по магазините да си търси някакъв тоалет. Била бременна в 6-ия месец с първата им дъщеря и едва намерила някаква оранжева риза и дълго черно сако. “Нямах дори цветя, но свекърва ми изпрати по куриер най-красивия букет”, припомня си Армутлиева. Сватбената й халка и досега й е голяма, взели пръстените също в последния момент, така че нямало как да намерят точен размер за толкова кратко време. На самото подписване присъствали само приятелите им от Германия, уважил ги и Майкъл Кунстман, който по това време вече не можел да се движи сам заради тежко заболяване. Родителите на Саня в началото били разочаровани, че дъщеря им няма да прави голямо тържество. Години по-късно обаче майка й била поканена на някаква пищна сватба, след която й казала: “Благодаря ти, че ми спести това нещо”.
Армутлиева се оказва истински работохолик и работи в офиса си до последния момент преди раждането на голямата си дъщеря Маргарита. Тъкмо тръгвала за управителен съвет на ПРОФОН, когато усетила, че май моментът е настъпил. Решила сама да шофира до болницата, но колегите не й позволили. Съпругът й през цялото време седял до нея, а в момента, в който акушерката отнесла бебето да го мие и облича, той я последвал. По-късно обяснил, че искал да е сигурен, че няма да сменят бебето му с друго. При раждането на Алма организирал някакво събитие на Червения площад в Москва. Центърът там бил блокиран, той едва успял да се измъкне и все пак стигнал до болницата само два-три часа след появата на малката си дъщеря. “Често му казвам: “Къде съм те намерила такъв добър и страхотен”, признава Саня. Тим със също толкова голяма любов й отвръща: “Бейби, всъщност аз те намерих”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар