СИЛАТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Често попадаме в капана на собствените си мрачни мисли

Какъв е принципът на предаване на позитивни мисли? Как да ги материализираме така, че да осъществим желанията си. Отговорът се крие в техниката на визуализация, свързана с представянето като обективен резултат на целта, която желаем да постигнем. Да видим резултата като реалност и да го “почувстваме” и изживеем. Да се усетим преместени във времето и пространството в ролята на наслаждаващи се на постигнатото.

Всеки от нас обаче се изправя пред една малко по-различна действителност. Знаем, че когато много силно искаме нещо и сме нетърпеливи да го получим, то не става. Случва се, след като престанем да бъдем толкова силно фиксирани и обсебени от желанието си. Или когато се примирим, че няма да го получим и се отчаяме или просто го забравим. Не противоречи ли това на принципа, че когато желаем нещо, изпращаме позитивни мисли и ще го получим?

Разминаването се заключава именно в това, че се фиксираме. В един момент цялото ни съзнание се стеснява и всичките ни мисли се насочват само в една посока. Получава се много силно концентриране на цялата ни психическа енергия в една единствена точка, което води до блокиране. Това се случва и не само в случаите, в които желаем нещо много силно. Често се случва и тревожността, и негативните мисли да ни изиграят лоша шега. Тук става въпрос за принципа “внимавай какво мислиш, защото може да ти се случи”. Най-популярният пример са тревогите на родителите, свързани с децата. Притеснението на майката например, че детето няма да се справи добре на изпита и реалният провал на конкретния изпит. 

В психологията това се нарича принципът на самоосъществяващото се пророчество. Това, което очакваме, и мислите, които имаме, създават своеобразна карта или матрица на случващото се около нас. Ако очакваме, че ще се провалим на интервюто на работа и сме притеснени, е напълно закономерно да отидем с ниско самочувствие и да се държим така, като напълно логичната реакция е да не ни харесат и да не забележат качествата, които имаме поради простата причина, че самите ние не сме в състояние да ги покажем и демонстрираме, изпаднали в мрачното си настроение.

Как точно влияят мислите, ако говорим с по-познати неща, а не използваме обясненията на фините енергийни нива? Всяка една наша съзнателна мисъл е специфично свързана с подсъзнанието. Можем да си представим подсъзнанието като малко дете, необременено от преносите и анализите на сложния социален свят. То приема нещата като черни и бели, добри и лоши. Всяка наша тревога, опасение, страх или мисъл, свързани с това, подсъзнателно се възприемат като сигнал за опасност и тревожност. Подсъзнанието на свой ред подава съответната емоция и емоционален тонус с негативен заряд. Не само мислим, но започваме и да усещаме и изпитваме тревожност. Обменът мисли-чувства и връзка съзнателно-подсъзнателно функционират едновременно и образуват комплекс на положително или респективно негативно, което вече два насока и на поведението ни, т.е. изразява реално чрез нашата стойка, изражение и действия това, което мислим и чувстваме. Затова, когато сме спокойни и уверени в себе си, ни харесват и обратното, когато сме тревожни и неуверени, околните на принципа на огледалото също реагират и ни възприемат съгласно сигналите, които им подаваме. Това е обяснението за самоосъществяващото се пророчество. Очаквай да се справиш и ще се справиш, очаквай провал и той ти е гарантиран.

Това за съжаление само обяснява модела, но не дава отговор на въпроса защо не получаваме нещата, към които неистово се стремим и за които копнеем. Защо например ако много искаме да впечатлим някого или да накараме някого да се влюби в нас, в един момент се оказва, че каквото и да правим, каквато и стратегия да прилагаме, се сблъскваме със стена? Лесно за теоретично обяснение, разбира се, малко по-трудно за изпълнение, за да бъде успешна техниката на визуализация на резултата – например да се визуализира процесът на “среща” с желания обект – трябва да има умереност на желанието. Не отчаяние, примирение или отказване, а справяне със собствената фиксация и овладяване на силата на емоциите и импулсите.

Обяснението е простичко - когато сме обсебени от една мисъл или желание, те са толкова силни, че зареждат цялото ни психично пространство зареждат единствено с тяхната еднопосочна енергия. Това е свързано с прекалена интензивност и ангажиране на всички ресурси. Тъй като става въпрос само за едно-единствено нещо, върху което сме центрирани, ние блокираме възможността си да подаваме правилните сигнали, да разчитаме сигналите, които получаваме, с две думи, пречи да се държим и функционираме нормално и да възприемаме ситуацията обективно. 

За да се освободим от обсесията, може да използваме няколко лесни техники. Да направим визуализация на постигнатия резултат, но не веднага, а просто някъде във времето, т.е. да си осигурим усещането, че в един момент нещата ще се подредят по желания от нас начин, стига да не пресираме ситуацията и особено ако е включен и друг човек. Да се концентрираме върху положителния резултат, който виждаме, без да мислим какви действия трябва да предприемем, да усетим, ще нещата ще се получат и не е необходимо активно да преследваме целта или неистово да полагаме усилия да я постигнем. Да повярваме, че заслужаваме целта.