Със заядливия тон то показва индивидуалност, но вие запазете самообладание и не влизайте в престрелката.Ако родителят влезе в този тон, надприказването може да продължи дълго и безрезултатно.Да казвате "Не ми отговаряй", също не е много смислено. Според психолозите с порастването децата променят характера си, развиват своята индивидуалност и един от начините да покажат това е точно като отговарят и използват неподходящ тон в общуването със своите родители.
Най-добрият начин да научите детето да се държи прилично е да дадете личен пример. При словесна престрелка запазете самообладание. Ако детето е много раздразнено, не се опитвайте да влизате в разговор и да обяснявате колко неприемливо е поведението му. Изчакайте да премине бурята, но покажете недвусмислено, че докато не промени държанието си, няма да му обърнете внимание. Кажете: "Ще разговаряме едва когато си готов/а да се държиш прилично". Идеята е детето само да осъзнае, че не постъпва правилно и това диктува вашето отношение спрямо него. То трябва да разбере, че винаги трябва да показва уважение. Ако прецените за необходимо, наложите му санкции - да си легне по-рано, да не получи любимия си десерт. Наказателна мярка трябва непосредствено да следва лошата проява, за да е ясно защо е наложена.
В спокоен разговор обяснете на детето, че всеки човек понякога изпитва гняв и раздразнение, но това не е основание да се държи невъзпитано и да използва груби думи. Ако вие самите сте изпуснали нервите си и сте разговаряли с остър тон, сега е моментът да се извините. Проявите ли последователност в поведението си, детето постепенно ще започне да осъзнава, че вие държите на него, че имате основания да предприемате едни или други мерки и че целта ви не е да демонстрирате сила от позицията на възрастния.
В спокоен разговор обяснете на детето, че всеки човек понякога изпитва гняв и раздразнение, но това не е основание да се държи невъзпитано и да използва груби думи. Ако вие самите сте изпуснали нервите си и сте разговаряли с остър тон, сега е моментът да се извините. Проявите ли последователност в поведението си, детето постепенно ще започне да осъзнава, че вие държите на него, че имате основания да предприемате едни или други мерки и че целта ви не е да демонстрирате сила от позицията на възрастния.
Едва ли след първия подобен случай детето ще спре да отвръща и ще се научи да внимава какво и как говори. Заради малкия житейски опит за него е трудно да овладява първосигналните си реакции. Но ето един изпробван трик, който работи добре докъм 8-годишна възраст: Когато усетите, че детето започва да става дръзко, вдигнете ръка като регулировчик пред пешеходец и кажете да спре и да помисли, преди да продължи.
Разговаряйте с детето чак когато се успокои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар