Остров Врангел е най-отдалечената северна точка в Русия. Намира се на кръстовището на западното и източното полукълбо и е разделен от 180-и меридиан на две почти равни части. Разположен е на север от Северната полярна окръжност, по средата между Чукотско и Източносибирско море. Площта му е 7300 кв. км, а най-високата му точка е 1096 м. Бреговете му са разнообразни — крайбрежни лагуни, скатове, покрити с дребни камъчета, високи скали, блата, а централната му част е планински терен. На места има ледници, езера и арктическа тундра. Температурите са ниски, ветровете са бурни и изключително студени, а снежната покривка е 8 месеца в годината. От ноември до януари на острова е пълен мрак.
Срещат се много видове животни: два вида леминги, бялата снежна гъска, тихоокеански моржове, а във водите — гренландски сини китове. Тук живеят и белите мечки, най-едрите хищници в света, които обикновено обитават по-северните райони сред полярните ледове. Западното крайбрежие е скалисто и населено с птичи колонии. Там гнездят чайки и корморани. От скалите може да се наблюдават китовете в морето. В центъра на острова се намира колония на диви гъски. Проходите на централното било лесно се преминават с АТВ-та. Тук може да срещнете северни елени, овцебикове, полярни бухали и лисици. На острова може да се видят уникални залези, изгреви и снежна дъга. Към края на полярния ден в небето се появява северно сияние. На цялата тази красота се любуват дори животните.
По време на краткото лято тундрата се покрива с цветен килим и островът разкрива своята краткотрайна прелест, буквално прелива от разнообразие от цветя. Тук все още растат 114 вида редки и много редки растения.
Островът е получил наименованието си в чест на руски мореплавател и изследовател на Арктика — Фердинанд Врангел. Наричан е още Невидима земя или Вълшебна земя. Бил е част от древния континент Берингия, но преди 10 хиляди години се е отделил от континента. Днес от голямата земя го разделя протокът Лонг (северното крайбрежие на Чукотка), широк в най-тясната си част 140 км. За разлика от другите северни острови, този се отличава с изключително разнообразни растителни и животински видове. Благодарение на природното разнообразие, във времето са оцелели сравнително топлолюбиви хипоарктични елементи.
Тук са открити множество останки на мамути и артефакти от ерата на палеолита. Данните сочат, че последната изолирана популация от вълнисти мамути живяла на остров Врангел в Северния ледовид океан е до преди четири хиляди години. На територията на острова, с изключение на равнинните местности, е преобладавала суша, което означава, че органичният свят на острова еволюирал непрекъснато от края на мезозойската ера. Археологическите находки в района на Дяволското дефиле доказват, че първите хора (палеоескимоси) са живели тук 1750 години преди новата ера и се прехранвали с лов на морски животни. В дефилето са открити най-старите оръдия за лов на Чукотка — харпуни, направени преди около 3360 години преди нашата ера, което подсказва, че населението е изчезнало в края на ерата на мамутите.
От 1976 година островът е със статут на резерват. Целта е да се съхранят и изследват типични и уникални екосистеми на Арктика, животински видове, сред които белите мечки — островът е дестинацията на една от най-важните популации на мечките. След официалната забрана за лов на елени, бели мечки и моржове през втората половина на ХХ век, островът се обезлюдил. Днес той е необитаем, основно се посещава от научни изследователи и учени.
Препоръчва се обиколката на острова да е организирана. Има няколко начертани маршрута за изследователи, които могат да бъдат използвани за екологично чист туризъм в полза на резервата. Кръговият маршрут води до постройките на лесничейството на залива „Съмнителния”. Така го нарекъл Михаил Ломоносов през 1763 година, преди осторъвт да бъде открит официално от изследователите.
Още през първата половина на XVIII век руснаците знаят за съществуването на острова от чукчите и ескимосите. На 9 април 1723 година Фердинанд Врангел организира експедиция и тръгва да търси острова по замръзналото море с шейни. Достига до нос Якан, от който се виждал островът (по думите на местните), но поради лошата видимост изследователите не откриват никакви признаци на земя и се връщат. Тогава Врангел записва в дневника си: „Върховете се виждат от нос Якан през лятото” и нанася острова на картата. Първият, който вижда острова, е изследователят Хенри Келет през 1849година. Тогава той открива остров Хералд, от чийто връх всъщност забелязва планински върхове на север в морето. Тогава Келет съвсем основателно посочва, че е видял споменатия от Врангел остров. През 1867 година Томас Лонг, минавайки покрай острова с китоловен кораб, също вижда сушата и за първи път нарича острова в чест на руския пътешественик и държавник Фердинанд Петрович Врангел. След дълги дебати между всички видни географи на онова време, името „Врангел” е прието официално.
Много кораби са минавали покрай острова, а от 1881 г. до 1911 г. никой така и не успява да доближи острова, той е труднодостъпен за плавателни съдове през онези години. Едва през 1911 година първата руска експедиция с ледоразбивача „Вайгач” приближава успешно бреговете му. Екипажът стъпва на острова и забива руското знаме.
Поради изобилие от видове животни и морски бозайници, остров Врангел винаги е бил обект на голям интерес от страна на много държави. Например, през 1914 година на острова бе вдигнат британски флаг от екипажа на бригантина „Карлук” със заявлението: „Имайки предвид липсващите официално обявени права от други държави, обявяваме остров Врангел за собственост на Британската империя”. По-късно, през 1916 година, царското правителство официално обявява остров Врангел за собственост на Руската империя. Но набезите не спират. През 20-те години на ХХ век, Канада и САЩ неведнъж се опитват да завладеят и присвоят острова, едновременно с това, активно практикуват нелегален лов на животни и морски бозайници. През 1924 година руски моряци от екипажа на „Красный Октябрь” заварват на острова американски бракониери, съответно и американското знаме. Те конфискуват 38 кожи на полярни мечки, 57 на бели лисици и голям запас от оръжие. След тази поредна инвазия, през ноември1926 година съветското правителство е принудено с меморандум да призове САЩ да спазва „общите принципи на международното право и договорни задължения.” Тогава правителството на СССРизпраща на острова Г. А. Ушаков с още 59 души. Така се появява първата полярна станция и селище „Ушаковски”, а територията на острова става охраняема.
През 2011 година се осъществи изследователска експедиция с цел изследване на останките от последните мамути на планетата. Членовете на експедицията откриват последния обитател на острова. Наследникът на древна шаманска династия Григорий Каургин живее по същия начин, както са живели преди столетия неговите предци. Природата му е по-близка от хората, а срещата с белите мечки не го плаши толкова, колкото съвременната цивилизация. Той предпочита да не общува с идващите на острова хора, но когато се налага, го прави. Изследователите наричат чукчата от индиански произход „Последният пазител на древната шаманска династия”. Григорий разказа, че след официалното закриване на единственото селище „Ушаковски” през 1997 година, на острова са останали само няколко човека, но в суровите условия оцелял само той. „Ако не познаваш и не усещаш тундрата, трудно можеш да оцелееш”, обяснил Каургин. Мъжът много пъти е попадал в сложни ситуации, но силният дух винаги му е помагал да оцелява. Чукчата получава помощ от персонала на резервата и метеорологичната станция. Те периодично снабдяват с гориво, храна и медикаменти единствения жител на опустялото селище. Но Григорий уверява, че би оцелял и без тяхната помощ, тъй като на острова има достатъчно риба и овцебикове. През 2004 година островът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар