понеделник, 17 февруари 2014 г.

ОСТРОВ ВРАНГЕЛ - СЕВЕРНОТО ЧУДО

Ост­ров Врангел е най-​отдалечената северна точка в Русия. Намира се на кръ­сто­вището на запад­ното и източ­ното полукълбо и е раз­де­лен от 180-​и мери­диан на две почти равни части. Разпо­ложен е на север от Север­ната полярна окръж­ност, по сре­дата между Чукот­ско и Източ­но­си­бир­ско море. Площта му е 7300 кв. км, а най-​високата му точка е 1096 м. Брего­вете му са раз­но­об­разни — крайбрежни лагуни, ска­тове, покрити с дребни камъ­чета, високи скали, блата, а цен­трал­ната му част е пла­нин­ски терен. На места има лед­ници, езера и арк­ти­ческа тундра. Темпе­ра­ту­рите са ниски, вет­ро­вете са бурни и изклю­чи­телно сту­дени, а снеж­ната покривка е 8 месеца в годи­ната. От ноем­ври до яну­ари на ост­рова е пълен мрак. 




Срещат се много видове животни: два вида леминги, бялата снежна гъска, тихо­оке­ан­ски моржове, а във водите — грен­ланд­ски сини китове. Тук живеят и белите мечки, най-​едрите хищ­ници в света, които обик­но­вено оби­тават по-​северните райони сред поляр­ните ледове. Запад­ното крайбрежие е ска­ли­сто и насе­лено с птичи коло­нии. Там гнез­дят чайки и кормо­рани. От ска­лите може да се наблю­да­ват кито­вете в морето. В центъра на ост­рова се намира коло­ния на диви гъски. Про­хо­дите на цен­трал­ното било лесно се преми­на­ват с АТВ-​та. Тук може да срещ­нете северни елени, овце­би­кове, полярни бухали и лисици. На ост­рова може да се видят уни­кални залези, изгреви и снежна дъга. Към края на поляр­ния ден в небето се появява северно сия­ние. На цялата тази кра­сота се любу­ват дори животните.



По време на крат­кото лято тунд­рата се покрива с цве­тен килим и ост­ро­вът раз­крива сво­ята крат­ко­трайна пре­лест, бук­вално пре­лива от раз­но­об­ра­зие от цветя. Тук все още рас­тат 114 вида редки и много редки растения.



Ост­ро­вът е полу­чил наиме­но­ва­ни­ето си в чест на руски море­пла­ва­тел и изсле­до­ва­тел на Арк­тика — Фер­ди­нанд Врангел. Нари­чан е още Неви­дима земя или Вълшебна земя. Бил е част от древ­ния кон­ти­нент Берингия, но преди 10 хиляди години се е отде­лил от кон­ти­нента. Днес от голямата земя го раз­деля про­то­кът Лонг (север­ното крайбрежие на Чукотка), широк в най-​тясната си част 140 км. За раз­лика от другите северни ост­рови, този се отли­чава с изклю­чи­телно раз­но­об­разни рас­ти­телни и живо­тин­ски видове. Благо­да­ре­ние на при­род­ното раз­но­об­ра­зие, във времето са оце­лели срав­ни­телно топло­лю­биви хипо­арк­тични елементи.
Тук са открити множе­ство останки на мамути и артефакти от ерата на палео­лита. Дан­ните сочат, че послед­ната изо­ли­рана попу­лация от въл­ни­сти мамути живяла на ост­ров Врангел в Север­ния ледо­вид океан е до преди четири хиляди години. На тери­то­ри­ята на ост­рова, с изклю­че­ние на рав­нин­ните мест­но­сти, е пре­об­ла­да­вала суша, което озна­чава, че орга­нич­ният свят на ост­рова ево­лю­и­рал непрекъс­нато от края на мезо­зой­ската ера. Архео­логи­че­с­ките находки в района на Дявол­ското дефиле доказ­ват, че първите хора (палео­е­скимоси) са живели тук 1750 години преди новата ера и се пре­хран­вали с лов на мор­ски животни. В дефи­лето са открити най-​старите оръ­дия за лов на Чукотка — харпуни, напра­вени преди около 3360 години преди нашата ера, което под­сказва, че насе­ле­ни­ето е изчез­нало в края на ерата на мамутите.


От 1976 година ост­ро­вът е със ста­тут на резер­ват. Целта е да се съхра­нят и изслед­ват типични и уни­кални еко­си­стеми на Арк­тика, живо­тин­ски видове, сред които белите мечки — ост­ро­вът е дести­наци­ята на една от най-​важните попу­лации на меч­ките. След офици­ал­ната забрана за лов на елени, бели мечки и моржове през вто­рата поло­вина на ХХ век, ост­ро­вът се обез­лю­дил. Днес той е необи­таем, основно се посещава от научни изсле­до­ва­тели и учени.
Препоръчва се оби­кол­ката на ост­рова да е орга­ни­зи­рана. Има няколко начер­тани марш­рута за изсле­до­ва­тели, които могат да бъдат използвани за еко­логично чист туризъм в полза на резер­вата. Кръго­вият марш­рут води до построй­ките на лес­ни­чейството на залива „Съм­ни­тел­ния”. Така го нарекъл Михаил Ломо­но­сов през 1763 година, преди осторъвт да бъде открит офици­ално от изследователите.
Още през пър­вата поло­вина на XVIII век рус­наците знаят за съще­ству­ва­нето на ост­рова от чук­чите и ескимо­сите. На 9 април 1723 година Фер­ди­нанд Врангел орга­ни­зира експе­диция и тръгва да търси ост­рова по замръз­на­лото море с шейни. Достига до нос Якан, от който се виждал ост­ро­вът (по думите на мест­ните), но поради лошата видимост изсле­до­ва­те­лите не откри­ват ника­кви при­з­наци на земя и се връщат. Тогава Врангел запи­сва в днев­ника си: „Вър­хо­вете се виждат от нос Якан през лятото” и нанася ост­рова на кар­тата. Пър­вият, който вижда ост­рова, е изсле­до­ва­те­лят Хенри Келет през 1849година. Тогава той открива ост­ров Хералд, от чийто връх всъщ­ност забе­лязва пла­нин­ски вър­хове на север в морето. Тогава Келет съв­сем осно­ва­телно посочва, че е видял споме­на­тия от Врангел ост­ров. През 1867 година Томас Лонг, мина­вайки покрай ост­рова с кито­ло­вен кораб, също вижда сушата и за първи път нарича ост­рова в чест на рус­кия пътеше­стве­ник и държав­ник Фер­ди­нанд Пет­ро­вич Врангел. След дълги дебати между всички видни географи на онова време, името „Врангел” е при­ето официално.
Много кораби са мина­вали покрай ост­рова, а от 1881 г. до 1911 г. никой така и не успява да доб­лижи ост­рова, той е труд­но­до­стъпен за пла­ва­телни съдове през онези години. Едва през 1911 година пър­вата руска експе­диция с ледо­раз­би­вача „Вайгач” при­ближава успешно брего­вете му. Екипажът стъпва на ост­рова и забива рус­кото знаме.

Поради изоби­лие от видове животни и мор­ски боза­й­ници, ост­ров Врангел винаги е бил обект на голям инте­рес от страна на много държави. Напри­мер, през 1914 година на ост­рова бе вдиг­нат бри­тан­ски флаг от екипажа на бриган­тина „Кар­лук” със заяв­ле­ни­ето: „Имайки пред­вид лип­сващите офици­ално обявени права от други държави, обя­вя­ваме ост­ров Врангел за соб­стве­ност на Бри­тан­с­ката импе­рия”. По-​късно, през 1916 година, цар­ското пра­ви­тел­ство офици­ално обя­вява ост­ров Врангел за соб­стве­ност на Рус­ката импе­рия. Но набе­зите не спи­рат. През 20-​те години на ХХ век, Канада и САЩ невед­нъж се опит­ват да завла­деят и при­своят ост­рова, едно­временно с това, активно прак­ти­ку­ват нелега­лен лов на животни и мор­ски боза­й­ници. През 1924 година руски моряци от екипажа на „Крас­ный Октябрь” завар­ват на ост­рова аме­ри­кан­ски бра­ко­ни­ери, съо­т­ветно и аме­ри­кан­ското знаме. Те конфис­ку­ват 38 кожи на полярни мечки, 57 на бели лисици и голям запас от оръжие. След тази поредна инва­зия, през ноем­ври1926 година съвет­ското пра­ви­тел­ство е при­ну­дено с мемо­ран­дум да при­зове САЩ да спазва „общите принципи на меж­ду­на­род­ното право и дого­ворни задълже­ния.” Тогава пра­ви­тел­ството на СССРизпраща на ост­рова Г. А. Уша­ков с още 59 души. Така се появява пър­вата полярна станция и селище „Уша­ков­ски”, а тери­то­ри­ята на ост­рова става охраняема.
През 2011 година се осъще­стви изсле­до­ва­тел­ска експе­диция с цел изслед­ване на остан­ките от послед­ните мамути на пла­не­тата. Чле­но­вете на експе­дици­ята откри­ват послед­ния оби­та­тел на ост­рова. Наслед­ни­кът на древна шаман­ска дина­стия Григо­рий Каургин живее по същия начин, както са живели преди сто­ле­тия него­вите предци. При­ро­дата му е по-​близка от хората, а срещата с белите мечки не го плаши тол­кова, кол­кото съвремен­ната циви­ли­за­ция. Той предпо­чита да не общува с идващите на ост­рова хора, но когато се налага, го прави. Изсле­до­ва­те­лите нари­чат чук­чата от инди­ан­ски про­из­ход „Послед­ният пази­тел на древ­ната шаман­ска дина­стия”. Григо­рий раз­каза, че след офици­ал­ното закри­ване на един­стве­ното селище „Уша­ков­ски” през 1997 година, на ост­рова са оста­нали само няколко човека, но в суро­вите усло­вия оце­лял само той. „Ако не позна­ваш и не усещаш тунд­рата, трудно можеш да оце­лееш”, обяс­нил Каургин. Мъжът много пъти е попа­дал в сложни ситу­ации, но сил­ният дух винаги му е помагал да оце­лява. Чук­чата полу­чава помощ от пер­со­нала на резер­вата и метео­ро­логич­ната станция. Те пери­о­дично снаб­дя­ват с гориво, храна и меди­каменти един­стве­ния жител на опу­стя­лото селище. Но Григо­рий уве­рява, че би оце­лял и без тях­ната помощ, тъй като на ост­рова има достатъчно риба и овце­би­кове. През 2004 година ост­ро­вът е обявен от ЮНЕ­СКО за памет­ник на све­тов­ното при­родно наследство.


Няма коментари:

Публикуване на коментар