неделя, 9 февруари 2014 г.

ЗАЩО ПЪРВОЛАКЪТ НЕ НАПРЕДВА?! ДИСЛЕКСИЯ.

Някои деца в училище не могат веднага да се научат да четат и пишат гладко. Някой би ги помислил за глупави, друг - за мързеливи. Трети би ги накарал да повтарят едно и също упражнение стотици пъти.
При някои деца повторението може да помогне. Но при други ще помогне активното насърчение от страна на учителя и влагането на смисъл в това, което учат. Трети ще успеят, ако същото нещо им се обясни отново, но следвайки техния стил на учене. Също така, вероятно има деца, които са пропуснали основите и имат нужда просто да започнат отначало, за да наваксат.

Проблемите могат да бъдат най-различни. Грешките в преписването от дъската, могат да са сигнал за отслабване на зрението, грешките при диктовка да се дължат на намаляване на слуха, но също така детето може да е разсеяно заради проблеми вкъщи, проблеми със съучениците си, може нещо в класната стая да го смущава и да му пречи да чува и вижда добре.

За някои деца обаче четенето и писането са по-трудни от нормалното. Така, както някои възрастни не могат да шофират, да танцуват или да пеят добре, така някои деца имат вътрешни пречки да се научат да пишат и четат.
Така наречените специфични обучителни трудности или дислексия всъщност се дължат на различни по вид и комбинация неврологични по произход трудности в преработката и съхранението на информацията, както и в способността за планиране и изпълнение на ответно действие. Ние непрекъснато получаваме информация през своите осем сензорни канала: зрение, слух, обоняние, вкус, усещане за допир, равновесие (усещане за позицията на главата в пространството), проприоцепция (усещане за разположението и движението на нашите стави и мускули) и интероцепция (усещане за състоянието на собственото тяло). Тази информация се обработва от нашите мозъци – понякога обаче преработката е по-бавна и объркана, понякога резултатът от тази преработка е неприятен – болка при свръхчувствителност към светлина или звук, липса на ориентация, загуба на равновесие. Ето защо някои деца съобщават, че буквите танцуват, някои деца не могат да чуят учителя, защото звукът на климатика ги дразни и разсейва, други деца държат твърде здраво химикала и натискат прекалено или не могат да спазват прави редове при писане.
Също така обаче детето може да се затруднява да чете, защото паметта му не работи добре и забравя веднага прочетената сричка. Други деца не могат да разберат и овладеят линейната структура на езика – това, че речта се състои от изречения, думи, срички, букви и звукове – за тях всичко е един поток, който нито може да се разчлени и напише, нито може да се събере при четене. Ако ви е трудно да си представите, си помислете какво чувате от повечето песни на английски или колко думи можете да повторите от стихотворение на китайски. 

Възможните причини едно дете да не може да пише и да чете добре са хиляди, възможните решения са може би дори повече. Някои деца са достатъчно находчиви и сами измислят стратегии за справяне. Но със сигурност всички имат нужда от повишено внимание и от вашата навременна комуникация:
-говорете с децата преди всичко - кажете им, че виждате, че се стараят, но че вие бихте искали да знаете как можете да ги улесните. Попитайте ги има ли нещо, което ги притеснява и искат да споделят;
-говорете с психолога или педагогическия съветник в училището;
-говорете преди всичко с учителя на детето и, ако се налага се посъветвайте с лекар, логопед или психолог.

Освен сериозни причини, изоставането в училище и несправянето със задачите в клас и у дома, почти винаги имат и сериозни последици. Ако се пренебрегнат, могат да повлияят силно негативно на поведението, самочувствието и емоционалното състояние на детето. Затова винаги говорете с детето и за силните му страни, хвалете го, помогнете му да разбере, че не е глупаво и не е виновно, че има хора, на които може да разчита за помощ и подкрепа.

 ДИСЛЕКСИЯ

Какво всъщност е дислексията? В най-общ план - проблем с четенето, писането и смятането при децата, които постъпват в първи клас и трябва да се запознаят с двуизмерния символ, който е цифра или буква. При тях отсъства смислоразличителен, фонологичен код като действие. Оттук нататък те не могат да координират едновременно това, което чуват, виждат, представят, сетивно са преживели или усещат в момента. Получават се обърквания, обръщания на букви, изпускания на символи, добавяне на цифри. 
  Оттук нататък следват психологическа демотивация и срив на личността, които траят години наред и имат големи взривове във всяка смяна на образователния стандарт. Първи клас е най-тежък на дислексиците, защото тогава е сблъсъкът с буквите и цифрите. Втори клас, който в голяма степен повтаря наученото в първи, и детето малко или много се е адаптирало, не е толкова тежък. Но трети клас, когато вече навлизат по-сериозно в учебния материал, децата не могат да запомнят, да преразказват, да структурират. 

Това води до нови дисфункции, които са от психо-физиологичен характер: болки в корема, главоболие, замаяност, усещане, че не може дълго да се стои над текста и да го обработва, крайна дезориентираност, нетрайна концентрация. Настъпва демотивация да се ходи на училище, затваряне в себе си интровертност, дори агресия. Стига се и до отчуждение - вътрешно и външно, дуализъм. Личността се терзае вътрешно и си саморазрушава. 

Това се забелязва още в първи клас. В първия срок смущенията са налице, защото се вижда, че детето започва да изостава. Въпреки , че това е нормално за повечето деца, все пак много малко са тези, които знаят да четат още в предучилищна възраст. Но когато в края на първи клас, детето все още не може да чете, това изоставане е видимо. Още повече, че преходът от детската градина до училище е сериозен. До момента детето е било изявено, умно, духовито, лъчезарно. Е, с повече нестандартно мислене, с повече фантазия, енергия. Работата в детската градина с конструктори, рисунки, с много житейска аналогия, преминава. Още повече че там не се тренира трайната памет, а по-скоро откриването на нещата. Докато в първи клас моделът на обучение е съвсем друг.

 В света има експерти по дислексия, докато в България само логопедите се занимават с това. Логопедът си поставя по-кратка във времето цел - няколко месеца работа, тъй като детето с дислексия има и обикновено и логопедичен симптом. А това не е толкова говорно-артикулационен проблем, а преди всичко проблем, който се корени в една по-сложна психология. За съжаление в последствие е необходимо и насочването  към психолози или  психотерапевти. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар