неделя, 9 февруари 2014 г.

СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ НЕ Е ИЗМИСЛИЦА

Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо бебе. Още в началото с първият тест за бременност младата жена е обзета с преливащи чувства на радост и щастие. Споделя тази емоция първо с най – важният за нея човек – бъдещият татко, а след това и със своите близки и приятели. Предстоят месеци на смесени емоции, чувства и мисли. Тялото и започва да се променя. Но тази промяна е някак хубава и кара бъдещата майка дори да се гордее с наедрялото си коремче. Сега дори някой забранени преди храни, които са и пречили за моминската и фигура са оправдано допуснати в менюто и.

Колко ли много е изписано по въпросите свързани с бременността и съпътстващите я емоции, физически неразположения и задължителни прегледи, и изследвания, но колко ли има за това, с какво се сблъсква емоционално една млада жена, която вече е с бебе в ръцете си? 

Колко често се случва ваша приятелка, която е родила да ви разкаже подробно за това какво чувства и какво, и тежи след като излезе от болницата? По скоро на дълго и широко чуваме развълнувани разказа за самото раждане и коликите на бебето отколкото за това, че света на някои майки се завърта на 380 градуса и те забравят за деня, мястото и себе си дори. Следродилната депресия е криза, в която изпадат някои майки още преди да прекрачат родилния дом с бебе в ръце. 

Много често всяко момиче си представя как ще протече бременността й, как ще роди, дали ще боли, какво ще е бебето, как ще изглежда тя след раждането и т.н. Депресията може да настъпи часове след раждането. Родилката е изтощена. Чувства болки от раждането ако има шевове- епизиотомия или шевове ако е родила секцио. Случва се да не може да си намери удобно място дори и легнала. Отпаднала и безсилна идва ред да кърми своето новородено и най – очаквано създание. Настъпва друг проблем- бебето не иска да суче или самата майка не знае как да постави бебето на гърдата си правилно и какво точно трябва да прави. Отношението на персонала не винаги е състрадателно и отзивчиво, а дори понякога е доста нетърпеливо. Младата майка все пак трябва да запазва самообладание, та нали тази крехка душица, нейното собствено дете, разчита на нея. Идва мечтания ден на изписването близки и роднини отвсякъде любопитно надничат и снимат новият член на семейството. Всеки иска да му се порадва. Родилката се усмихва като на сън, но душата и копнее за спокойствие и меко легло. Ето вече светът е различен.

Приоритет е малкото бебе, което трябва да се накърми, повие, преобуе и изкъпе. Но всичко се върши внимателно и нежно все пак е първо дете и опита на младата жена предстои. Идват и безсънните нощи и колелото се завърта. Сменят се дните, но сякаш те са едни и същи. Майката минава като дух покрай огледалото ,пред което преди е стояла с часове и бърза да вземе душ, защото бебето всеки момент ще е будно за новото кърмене. Банята- това е мястото, в което младата жена остава за няколко минути сама със себе си и мислите. Тук тя успява да чуе гласа си на ум. Какво стана с мен, ще мога ли да се справя, ще имам ли сили, ще зная ли как, дали съм добра майка? Много жени дори изпитват тъга по вече празното си коремче. Сякаш някаква частица се е откъснала от тях. Следродилната депресия може да продължи от няколко дни, седмици или месеци, до година или две дори.

За да може максимално да се избегне допускането на следродилна депресия нека ви предложа някои не чак толкова трудни неща:

1. Ако имате възможност посещавайте курсове за бременни и йога през бременността. Там се научават доста неща, а и може да се питат и задават въпроси, които ви вълнуват и притесняват. Вярно е, че не всичко се запомня точно, когато ви е най – необходимо, но няма да сте напълно като пусната в джунглата :)

2. Подгответе близките си още преди да родите и ги помолете ако не обичате шума и навалицата на изписването и първите дни вкъщи да сте само най – близките хората. След седмица две, когато и вие започнете да се чувствате по – добре ще може да запознаете бебето и с останалите.

3. Мили майки, и таткото е родител на детето. Не го щадете толкова и имайте вяра в него. Поверявайте му бебето за известно време, вземете спокойно една вана, дори и да чуете да плаче малкото създание не хуквайте през глава да го утешавате.

4. Подгответе си всичко необходимо и го подредете на удобно място така, че да не губите време когато трябва да обслужите бебето.

5. Ако пък имате баба под ръка това е чудесно. Може да я помолите докато спи бебето тя да стои при него, а вие ако се чувствате достатъчно силни да излезете до магазина и да напазарувате продуктите за вечеря. Така хем ще глътнете въздух, хем ще се разнообразите.

6. Спете. Лягайте да почивате винаги когато имате възможност. Една неизмита чиния няма да ви се сърди толкова ако я оставите в мивката за по – късно.

7. Застанете пред огледалото. Разгледайте тялото си, лицето си. Да сега може би не е в най – перфектната си форма, но не се корете за това. Всичко с времето си. Сложете малко молив на клепачите си или любимото ви червило, срешете косата си или я приберете в малък кок. Ето сега вече е по –добре нали?

8. Излезте някоя вечер с приятели дори и за час. Или през деня на разходка. Не се ограничавайте само до срещите си с майки с деца.

9. Не се обвинявайте. Това е тежък и безсмислен товар. Детето ви не би могло да има по – добра и грижовна майка от вас. Вярвайте в това, че справяте много добре и имате право на слабост.

10. Ако имате нужда поплачете. Не се крийте от близките си. Няма защо да се срамувате. Всичко, което изпитвате е просто от ненаместилите се още хормони и промяната с вас.

11. Ако виждате, че не можете да се справите с това състояние дълго време и се притеснявате може да потърсите помощ от специалист.

Опитвайте се да не се затваряте само вкъщи с бебето. Ако то още не може да излиза, излезте вие. Дори и за малко и наблизо. Ако е по силите ви вършете нещо от домакинството, което ви е приятно, така ще се разсеете от рутината с бебето. Обградете се от близките и роднините си все пак те ви познават добре и могат да ви помагат. Ако имате много роднини, живи баби и дядовци, вие сте истинска щастливка. Именно сега е момента, когато всяка близка - майка, баба, леля, стринка или просто роднина, може да ви бъде от полза. Нека ви замести в гледането на бебето дори и само за час. А вие през това време излезте, купете си нещо лично за вас, поглезете се, идете сама на кафе с приятелка или сама. Ако останете вкъщи, послушайте приятна музика. Изгледайте хубав филм или някое забавно предаване на спокойствие. 
Или най-важното, ако сте капнала от недоспиване, просто легнете и се наспете. Обръщайте си внимание. Облечете се и си направете лек грим чувствайте се красива. Ако имате някакво хоби, което може да вършите вкъщи отделете си дори половин час на ден и му се отдайте. Ако пък сте в състояние да работите, в което се съмнявам да е възможно още през първите месеци след раждането, може да се върнете на работа за по няколко часа на ден. 
Повтаряйте си, че не сте в капан или в плен на пелените, а че това е просто един период, който ще премине и дори и труден, ще видите колко незабравими мигове на чиста радост и пълно щастие ще ви донесе.
Важното е да сте щастлива и горда от това,че сте майка. Радвайте се на бебето все пак то е най – прекрасното нещо, което осмисля живота на всеки родител. Гордейте се с него и със себе си, че именно вие сте дали живот на толкова мъничко създание, което сега се нуждае от вашата любов, закрила и усмивка. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар