РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

Ревматоидният артрит е хронично автоимунно възпалително заболяване с прогресиращ ход, периоди на изостряне и ремисии, което води до деструкции на ставите.

Ако не се лекува, заболяването води до инвалидизиране на болния.

Нерядко артритът протича със системни прояви, т.е. засяга вътрешните органи (съдове, очи, бели дробове, сърце, периферна нервна система).

Заболяването атакува хора в активна възраст между 40 и 55 г., предимно жени.

Симптомите, които трябва да изострят вниманието на пациентите, са симетрична болка и оток с продължителност най-малко три месеца в китките, ставите на пръстите на ръцете, стъпалата, колената, глезените.

Важно е да се знае, че някои фактори благоприятстват за отключване на заболяването - инфекции (бактериални или вирусни, без да е известен точният причинител), стрес, генетична предразположеност. При децата на болни от ревматоиден артрит например (най-вече ако диагнозата е открита при майката) съществува риск от онаследяване на заболяването.

Диагностицирането се осъществява комплексно - с помощта на клиничен преглед, лабораторни и образни изследвания (рентгенови, ядрено-магнитен резонанс, ехографски).

Съществуват седем международни критерия за диагностициране, приети от Американския колеж по ревматология от 1987 г.: сутрешна скованост над 1 час, артрит на 3 или повече ставни зони, артрит на ставите на ръцете, симетричност, ревматоидни възли, серумен ревматоиден фактор, рентгенови промени за деструктивен артрит. От тях четири, независимо кои, трябва да са налице, за да се постави диагнозата ревматоиден артрит.

Болните трябва да бъдат информирани и обучени какво представлява заболяването, какъв режим да спазват, кога да започнат активно лечениеи как да приемат съответните медикаменти, какви са техните странични прояви

Така например, когато засегнатите стави са оточни и болезнени, е необходим покой, да не се прилага локално топлина, а само изстудяващи процедури - криотерапия.

Пациентите трябва да знаят също, че не се комбинират различни нестероидни противовъзпалителни средства.

Приложението на кортикостероиди - системно и локално, както и болестпроменящите медикаменти трябва да става само по преценка на ревматолог.

Пациентите с ревматоиден артрит трябва да се пазят и от инфекции, които могат да провокират или изострят заболяването, както и да не прилагат “живи” ваксини.

Лечението на заболяването трябва да започне рано, преди да са се появили деструкции и деформации на ставите, както и функционални нарушения на опорно-двигателния апарат.

Това предполага ранна диагноза от специалист ревматолог.

Ако не се започне лечение навреме, болестта прогресира бързо и води до инвалидизиране.

В отделението по ревматология на МБАЛ “Софиямед” пациентите с ревматоиден артрит са около 60% от всички преминали болни. Провежда се съвременно, комплексно лечение с нова генерация нестероидни противовъзпалителни средства, различни типове и групи болестпроменящи медикаменти, които спират болестния процес, физиотерапия и рехабилитация, както и хирургическо лечение в крайните фази на заболяването.