Обида, гняв, разочарование, тъга - много е важно да научим детето как да ги овладява, да ги трансформира и извежда от себе си, а не бурно да ги демонстрира или да ги таи и трупа в себе си.
Кажи, за да ти олекне! Провокирайте детето да облече в думи чувствата си и да ги сподели. За 8-9-годишните това не е трудна задача. Но за 3-годишните е по-сложно, защото разполагат с твърде ограничен речников запас.
Кажи, за да ти олекне! Провокирайте детето да облече в думи чувствата си и да ги сподели. За 8-9-годишните това не е трудна задача. Но за 3-годишните е по-сложно, защото разполагат с твърде ограничен речников запас.
Когато са силно развълнувани, те самите не знаят как се чувстват. Помогнете им с въпроси: "Сърдиш ли се, че брат ти играе с любимата ти количка?", "Ядоса ли се, когато Боби седна на твоето столче в детската градина?", "Тъжен ли си, че тази седмица няма да ходим при баба?".
На такива въпроси отговорите неизбежно са от първо лице, което позволява на детето да изрази моментното си състояние, без да напада и обвинява околните. И още - чрез словесното общуване детето усеща съпричастността на родителя и желанието му да го разбере и подкрепи.
Предложете вариант. Хубаво е детето да е спонтанно и да дава израз на чувствата си, но това не значи да се държи неприемливо. Кажете: "Разбирам, че си ядосан, но нямаш право да удряш и обиждаш." Когато човек е гневен, понякога цялото му тяло трепери от напрежение. За да се освободи от него, предложете да детето да ритне топката с всичка сила, да удари възглавницата, да изкрещи срещу дърветата.
Утеха. Дори и да успеят да примирят силните си чувства на несъгласие и съпротива, повечето деца изпитват нужда от утеха, след като мине най-критичният момент. Някой възстановяват емоционалния си баланс, като за известно време се усамотят в стаята си (понякога дори се завиват презглава). Случва се и да поплачат.
Други търсят физически контакт в родителската прегръдка и целувка. Може да покажете на детето под формата на игра как да прави дихателни упражнения, които успокояват нервната система. Вдишва се бавно през носа до напълването на корема с въздух. Ръцете се обтягат напред и въздуха се задържа.
След това ръцете се отвеждат встрани, като китките се свиват и разпускат, а въздуха силно се издиша. Друг вариант е бавно да се поема въздух през носа, като наум се брои до 10. Задържа се, докато се преброи до 5, и бавно се издиша през носа до пълното свиване на стомаха, като се брои до 10. Нищо чудно тези дихателни упражнения да преминат в смях и игра. А смехът най-добре избавя децата от негативните емоции.
В някои случаи гневът и последвалата тъга се оказват упорита комбинация. На такива деца просто трудно им минава. Добре е родителят да се намеси, като насочи вниманието към нещо съвсем различно. Най-подходящо е да постави на детето задача, свързана с леко движение - да сгъне прането, да отиде до близкия квартален магазин, да строи с конструктор.
На такива въпроси отговорите неизбежно са от първо лице, което позволява на детето да изрази моментното си състояние, без да напада и обвинява околните. И още - чрез словесното общуване детето усеща съпричастността на родителя и желанието му да го разбере и подкрепи.
Предложете вариант. Хубаво е детето да е спонтанно и да дава израз на чувствата си, но това не значи да се държи неприемливо. Кажете: "Разбирам, че си ядосан, но нямаш право да удряш и обиждаш." Когато човек е гневен, понякога цялото му тяло трепери от напрежение. За да се освободи от него, предложете да детето да ритне топката с всичка сила, да удари възглавницата, да изкрещи срещу дърветата.
Утеха. Дори и да успеят да примирят силните си чувства на несъгласие и съпротива, повечето деца изпитват нужда от утеха, след като мине най-критичният момент. Някой възстановяват емоционалния си баланс, като за известно време се усамотят в стаята си (понякога дори се завиват презглава). Случва се и да поплачат.
Други търсят физически контакт в родителската прегръдка и целувка. Може да покажете на детето под формата на игра как да прави дихателни упражнения, които успокояват нервната система. Вдишва се бавно през носа до напълването на корема с въздух. Ръцете се обтягат напред и въздуха се задържа.
След това ръцете се отвеждат встрани, като китките се свиват и разпускат, а въздуха силно се издиша. Друг вариант е бавно да се поема въздух през носа, като наум се брои до 10. Задържа се, докато се преброи до 5, и бавно се издиша през носа до пълното свиване на стомаха, като се брои до 10. Нищо чудно тези дихателни упражнения да преминат в смях и игра. А смехът най-добре избавя децата от негативните емоции.
В някои случаи гневът и последвалата тъга се оказват упорита комбинация. На такива деца просто трудно им минава. Добре е родителят да се намеси, като насочи вниманието към нещо съвсем различно. Най-подходящо е да постави на детето задача, свързана с леко движение - да сгъне прането, да отиде до близкия квартален магазин, да строи с конструктор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар