Всъщност повечето термометри са достатъчно точни, а грешката по-скоро трябва да търсим в нас самите – защото не сме се научили да ги ползваме както трябва.
Всички видове термометри, продавани днес, са придружени от достатъчно подробна инструкция за употреба. Най-популярен, поне у нас, остава термометърът, който се слага под мишницата. За да отчете точно телесната ни температура, на него му е нужно повече време от например термометрите, които могат да отчетат градусите, при това за секунди.
Макар в рамките на Европейския съюз продажбата на живачни термометри вече да е забранена, в много домакинства все още има такива и хората продължават масово да ги използват. Освен живачните, вече има електронни и инфрачервени, ректални и орални термометри, даже и такива за еднократна употреба. Всеки един от тях би следвало да ни свърши работа – зависи дали го ползваме правилно.
Въпреки всичко трябва да се признае, че известна неточност, в различни граници, е присъща за всеки един от видовете.
Живачният термометър например е удобен в много отношения. Наричан още максимален (защото живачният стълб в него показва винаги максималната измерена на едно поставяне температура), той може да се използва за измерване на температурата на различни места по тялото. Също така е евтин, много траен (на практика, ако не бъде изтърван или ударен, няма какво да го повреди) и не на последно място – течен. Опасността при него идва от факта, че съдържа живак. Като недостатък може да се определи това, че за да отчете правилно телесната температура, му е нужно доста време – около 10 минути.
Кога живачният термометър може да ни подведе?
* Ако измерваме температурата орално, а наскоро преди това сме яли нещо студено или топло.
* Ако току-що сме взели студен или топъл душ/вана.
* Не придържаме термометъра под мишницата достатъчно плътно.
* Не го държим достатъчно дълго (около 10 минути).
* Ако се опитаме да измерим температурата през дреха.
* Ако не поставим чувствителната част на уреда, където трябва.
Електронните термометри са по-ново поколение уреди, които имат своите предимства – отчитат по-бързо, по-безопасни са. От друга страна боравенето с тях е малко по-сложно – за да ги ползваме правилно, задължително е добре да прилагаме инструкциите за употреба. Например повечето видове електронни термометри трябва да се оставят на място (под мишницата или в устата) също толкова време, колкото са били преди звуковия сигнал, че вече са отчели температурата.
Инфрачервените термометри се възприемат често като "писък на модата". Всъщност те са масово прилагани най-вече в болници и други здравни заведения. Някои хора ги предпочитат и за домашно ползване. Но, за да бъде правилно отчитането, трябва да ги използваме според инструкцията. В противен случай измерената температура може да се разминава от реалната с до половин градус (а това никак не е малко). Също така, ако не са използвани на строго определените места – ухото, челото, слепоочието, показанията им ще бъдат безполезни.
Изборът на термометър не е за подценяване! Телесната температура е изключително важен показател за здравето ни. Затова не бива да пренебрегваме уреда, който ползваме – независимо дали става дума за традиционния живачен термометър или някой по-модерен вид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар