ВИЕНА - РАЗКАЗ ЗА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ

Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите композитори Моцарт, Бетовен, Йохан Щраус. За по-запознатите Виена е център на изкуство и култура – театър, опера, класическа музика, архитектура. Именно поради тази причина през 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Малцина обаче знаят, че именно във Виена за първи път е приготвена т. нар. торта „Сахер”, превърнала се в символ на града и рецептата на която се пази в строга тайна и до днес. Запознатите твърдят, че съставките на този типично Австрийски сладкиш не са променяни цели 180 години или от създаването му и именно това е една от причините „Сахер” да е една от най-известните торти в света. Можете да опитате по парче в известното кафене „Сахер”, което се намира в пешеходната зона и непосредствено до сградата на Виенската опера. Тортата се поднася гарнирана със сметана, която е почти безвкусна, а не сладка, каквато ядем в наши дни.

Пътуването за нас започна на шега – приятел спомена, че видял в сайта на нискотарифната компания Sky Europe билети до Виена за по 19 евро на посока (авиокомпанията фалира, но се надявам скоро отново да има билети с такива цени!) За 19 евро до Виена, макар и през мразовития месец януари? Там сме! Набързо се организирахме – купихме билетите, уредихме хотела! До който и голям град да пътувате винаги съобразявайте близостта на хотела не толкова до центъра, тъй като по-централните хотели естествено са и по-скъпи. Близостта на метро станция или спирка на автобус, с който удобно се стига до центъра обаче е голямо предимство. Хубаво е и предварително да проучите в интернет картата на града, схема на градския транпорт и др.

Начините да стигнете от летището, което се намира извън града до центъра са няколко – т. нар. City Airport Train или CAT – специално влакче, което се движи между летището и града ежедневно от 05.30 до 23.30 ч., пътуването трае около 15 минути, а билета струва около 10 евро в едната посока. Повече информация можете да намерите тук : www.cityairporttrain.com. Можете да пътувате и с автобус – за двадесетина минути т. нар. експресни автобуси ще Ви отведат до летището или центъра срещу 6 евро. Автобусите се движат на всеки 30 минути от 05.00 ч. до 0.00 ч. Да пътувате и с обикновен влак също е вариант, тъй като две линии на железниците, именно S7 и S8 спират на летището във Виена. Билет можете да закупите от някой от многобройните автомати за билети. Обърнете внимане, че билетът, който купите, трябва да е валиден за външни зони, каквато зона е летището спрямо града. Билетът струва около 4 евро. Влаковата линия пресича тази на метрото, така че удобно бихте могли да се прикачите на метро и да стигнете до избрания от Вас хотел. Разбира се бихте могли да позлвате такси или пък предварително уреден транспорт – от хотела или от туристическа агенция, ако пътувате с такава. Мои познати са пътували с такси от летище до центъра – платили около 40 евро. Още при пристигането ни взехме решение да изберем най-евтиния вариант – с влака. Купихме си обаче карта за обществен транспорт, валидна 3 дни или 72 часа – точно толкова, колкото щяхме да бъдем във Виена. Цената й бе около 12 евро. Така транспорта беше уреден за целия ни престой.

Хотелът бе приличен. Хотели от 1* до 5*, цени от... до...! Не губихме много време в хотела – излязохме на разходка почти веднага – студ, почти никакви хора по улиците. Решихме да вечеряме в ресторантче наблизо – собственикът много мил азиатец непрекънато идваше и се шегуваше с нас. Решихме да не експериментираме с кухнята от първия ден – някои ядоха салата, други пица, трети “mixed grill” или по нашенски „мешана скара” – по виенски обаче това означава мешани видове месо – свинско каренце, пилешко каренце, пилешко крилце, лучени кръгчета, пържени картофки и пресни зеленчуци. 

Поради студа последвалата разходка бе кратка. Огромно впечатление ми направиха сградите – красиви, изкусно украсени и осветени. 

От друга страна видях и много просяци – докато нашите в България се завиват с картони, и прокъсани парцали, то тези във Виена бяха „професионалисти” – със спални чували, към 11-12 вечерта разпъваха чувалите и се намъкваха в тях. Знаете ли, че има спални чували, в които можеш да се чувстваш комфортно и на -40 градуса? :)

Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности. На практика те следват една след друга, което улеснява много 3-те милиона туристи, които посещават Виена ежегодно. Като за начало добра отправна точка е катедралата „Свети Стефан” (Stephansdom), един от символите на Виена, а и на самата Австрия. До тук ще стигнете с метро U1 или U3, спирка Stephansplatz. Този архитектурен паметник в стил готика е строен в продължение на векове. Първият камък е положен през далечната 1359 г. от Рудолф IV фон Хабсбург. Катедралата отправя предизвикателство към онези, които няма да се задоволят с това само да я разгледат отвън и отвътре. От върха на южната кула, която е и най-високата точка на катедралата – 136 м. се разкрива прекрасна гледка към целия град. До върха ви делят 343 стъпала. Този път си спестявам катеренето, но изкачването на кулата на катедралата „Свети Вит” в Прага остава за мен незабравимо преживяване, така че, опитайте и Вие! 

Площадът „Свети Стефан”, където се намира и катедралата е изключително оживен – гъмжи от хора – туристи и местни, улични музиканти, наоколо има безброй кафенета и магазини – от сувенири до бутици. Само на 2-3 минути пеша е следващата забележителност – сградата на „Виенската опера” – една от първите опери в Европа, чиято реномирана сцена предлага над 50 опери и балетни произведения всеки сезон. Ако пък започвате обиколката си от тук, можете да използвате почти всеки вид транспорт – метро, трамвай или автобус – спирката е една и съща : Karlsplatz/Oper. Операта е строена по времето на император Франц Йозеф І и тържествено открита през 1869 г. с постановката "Дон Жуан" от Волфганг Амадеус Моцарт. Веднъж в годината залата на операта се превръща в изискан танцов подиум – за провеждане на известният Виенски оперен бал. Сградата безспорно е много красива отвън, но най-яркият ми спомен е разглеждането на операта отвътре с екскурзовод, от който освен факти чух и интересни истории, разгледахме механизмите, чрез които се сменят огромните декори, посетихме тайни коридори, ВИП-ложата и т.н. Обиколката продължава около 30 минути, а относно точния час в който стартират тези обиколки и на какъв език, има информация, изнесена на табло пред самата опера. 

Покрай операта минавам още веднъж, вечерта около 21 ч. и съм много впечатлена от аристократите, излизащи след края на представление, повечето от тях са над средната възраст. Изискано облечени господа, дами с прически и високи токчета, сандали с гола пета (през януари), разкошни палта с впечатляващи кожени яки... 

На минутка от операта се намира и известната галерия „Албертина”, в която се съхранява една от най-богатите и ценни колекции от рисунки в стил „графика” в света. Галерията, наречена на своя основател (1776 г.) херцог Albert von Sachsen-Teschen пази над 60 000 рисунки и около един милион графики, фотографии и др. Ценни колекции като тези с произведения на Пикасо, Клод Моне и други известни творци допълват престижа на галерията. 

Признавам си, че не съм ценител на изкуството и не влязох в „Албертина”, била съм в много други галерии като „Цвингер” в Дрезден, където се съхранява известната картина на Рафаело „Сикстинската Мадона”, в музея на Ван Гог в Амстердам, в галерията „Уфици” във Флоренция, където са изложени платна на Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело и други, но имам много бледи спомени, освен това не ми е било интересно...

„Албертина” всъщност е най-южната сграда от комплекса „Hofburg” или Кралския дворец, построен през 13 век и превърнат в резиденция на Хабсбургите. Кралското семейство е живяло в двореца до 1918 г. Именно от тук Хабсбургската империя е била управлявана повече от седем века. Днес в някогашния дворец се помещават Националната библиотека, Музеят на императрица Сиси, Кралските покои, Къщата на пеперудите, Императорската съкровищница, Испанската школа по езда, различни сбирки – като колекции от старинни музикални инструменти, сребро, порцелан и други. Ако решите посетите всяка една от забележителностите в Кралския дворец обаче, трябва да знаете, че ще Ви е необходим цял един ден, освен това различните сбирки и музеи се заплащат отделно, затова най-добре преценете, кое ще бъде най-интересно за Вас. 

Аз лично реших да вляза в „Къщата на пеперудите” – една огромна зала със стъклени стени и покрив и площ 3000 кв.м., в която пърхат стотици тропически пеперуди. Полезно е да знаете, че пеперудите се отглеждат в близка до естествената им среда, така че, подгответе се за около 30 градусова жега и влажност на въздуха 80%, поради което, обектива на фотоапарта се замъглява преди да сте започнали да снимате. Освен живите пеперуди, които са най-разнообразни по размери и краски, можете на да наблюдавате и какавиди, които висят тук и там по джунгловидната растителност. 

За разлика от „Къщата на пеперудите”, където ще издържите не повече от половин час заради жегата и влажността, разглеждането на музея на императрица Сиси ще отнеме минимум два часа. Помещенията, които е обитавало кралското семейство са запазени и до днес във вида, в който са били преди толкова много години. За мен, тъй като съм жена, най-интерсни бяха роклите и целия й гардероб, порцелановите и сребърни сервизи, масата, на която са се хранели тези благородници, толкова красиво аранжирана, спалнята, както и пътната аптечка на Сиси, състояща се от 63 отделения... Можете да видите и копие на кралската карета. Пред самия дворец чакат много карети с красиви коне, а кочияшите им приканват минувачите да се качат за кратка „кралска” разходка. 

До „Кралския дворец” можете да стигнете с метро U1 и U3, спирка Stephansplatz където двете линии се пресичат, с U3, спирка Herrengasse, с U2 и U3, спирка Volkstheater; с автобус: Bus 48A, спирка Dr.-Karl-Renner-Ring; с трамвай D, 1, 2, спирка Burgring.

Естествено продължение на разходката са два от най-интерсните музеи във Виена – Природо-научния музей и Музея за история и изкуство. Двата музея представляват две огромни, абсолютно еднакви здания и често са наричани от Виенчани „музеите – близнаци”. Може би е добре да отделите цял един ден, ако искате да разгледате спокойно и двата музея. Музеят за история и изкуство разгледах за около 3 часа, при положение, че не съм голям ценител на изкуството. Интересни обаче са няколко зали, представящи египетската, гръцката и римската цивилизация – бита, начина на живот, високото развитие на тези народи във всяко отношение, залата, която нагледно разказва историята и еволюцията на човека. Следват много картини и произведения на изкуството. Не пропускайте последния етаж, където се съхранява една от най-богатите колекции от монети и банкноти. Именно тук видях най-огромната златна монета в света – 100 кг. чисто злато, себестойността на която е 1 милион долара.

В природо-научния музей прекарахме около 5 часа, звучи невероятно... И все пак, когато наближи края на работното време на музея се наложи да притичваме от зала в зала, които са около 40 на брой! Първите няколко зали са посветени на геологията и минералогията – огромни колекции от минерали, камъни, кристали и всякакви полезни изкопаеми.

Това е най-голямата и стара сбирка в световен мащаб, наброява 150 000 експоната, като едва 15% от тях са изложени. Завинаги ще запомня един „камък”, разрязан посредата, вътрешността на който изглежда като разрязан грейпфрут! Следват ботанически отдел, зоо-отдел с насекоми (не знаех че има толкова много видове калинки, бяха изложени към стотина...), риби, птици, земноводни, от най-малкото животно до слон и кит, както и отделна зала със скелети на динозаври... Изключителен музей! 

Ако са Ви останали „крака” само на 2-3 минути пеша се намира сградата на Парламента, една от най-красивите сгради във Виена. Следва и впечатляващата сграда на кметството. Любопитен факт е, че през зимата, между януари и март всяка година, паркът и площада пред кметството се превръщат в огромна ледена пързалка, където малки и големи карат кънки до късно вечерта, при това доста умело... 

Наоколо продават греяно вино, типичните наденички, понички и др. Цари невероятно веселие. В метрото видях безброй хора, които носеха преметнати през рамо кънки за лед. Оказа се, че стотици карат кънки по замръзналия Дунав!!! Тези стотици хора, пъплещи като мравки по леда видях от 170 метра височина от кафенето на т.нар. Donau Turm или „Кулата на Дунав”. Ако разполагате с време, посетете телевизионната кула, издигаща се на 252 метра над земята. На височна 170 м. са разположени панорамна сладкарница, както и ресторант. От тук можете да наблюдавате цяла Виена. Един съвет – хубаво е да дойдете привечер, за да се насладите на гледката и по светло и по тъмно. Кулата, както и самото й име подсказва, се намира на брега на р. Дунав. До тук можете да стигнете отново с метро U1, спирка Kaisermühlen или Vienna International Center след това продължавате за няколко спирки с автобус 20B, спирка Donauturm.

Гореизброените забележителности се намират в центъра, на пешеходно разстояние и могат да бъдат разгледани за 2-3 дена. Малко встрани остават няколко топ – забележителности – зоологическата градина на Виена, също изключително място, за което ще са Ви необходими няколко часа, особено ако сте с деца. Излизайки от зоопарка, попадате в друг парк, чиято чакълеста алея ще Ви отведе право към двореца „Шонбрун”, някогашната лятна резиденция на императрица Сиси. Дворецът се състои от 1441 зали и стаи, като едва 45 от тях могат да бъдат разгледани. Сградата е построена в стил барок, но обзаведена в стил рококо. Тук ще разгледате покоите на кралското семейство, кабинета на император Франц Йозеф I, стаите за гости, музикалния салон, в който някога е свирил шест-годишния Моцарт!

Макар и да съм обиколила почти цяла Европа, за мен Виена е в топ 3 на европейските столици, всичко тук е забележителност. В интерес на истината, посетих града отново, 2 години по-късно и отново обиколих всички тези места, които видях и първия път. И пак ми беше също толкова интересно.