СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ ПРИ НАЙ-МАЛКИТЕ

Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може би са такива, зависят изцяло от нас, още ги кърмим, захранваме, сменяме пелени, все още спят доста дълго. Повечето от тях нямат нищо против да седят в кошарка и да изследват кутия от бисквити или да дъвчат лигавничето си. Социалният им свят се изчерпва с мама, с тати и с останалия свят, гледан от висотата на количката или слинга. Претенции особени нямат.

Дечицата между 1 и 2 години обаче са нещо съвсем различно. Повечето от тях ходят или усилено пълзят, харесват музиката, познават някои животни и звуците, които издават, „разгръщат” ( обикновено със зъби ) първите си гумени книжки и обожават детската площадка. С това и социалният им свят рязко се променя. Дори и от едно водене на детска консултация ще откриете, как децата се заглеждат едни други, бърборят си нещо, посягат едно към друго. Това трябва да ви подскаже, че вашето бебе вече не е бебе, а малко човече, което има нужда от своя среда с връстници.

Социалните контакти в най- ранна възраст са много подценявани, да не кажа, направо игнорирани, от страна на родители. Понякога самите те не са толкова общителни, но в повечето случаи просто не осъзнават, колко важно е общуването за детето. За тези, които все пак го правят – има родителски центрове, където бебетата и майките се срещат и се устройват различни мероприятия – музикални занимални, танци. Детската площадка също е голямо поле за социална изява – там се сблъскват възрасти, темпераменти, контактите са необуздаеми. 

Защо е важно да срещаме децата с връстници:

Детето има нужда да разбере мястото си в големия свят. То осъзнава смътно, че той не се изчерпва с мама, а е много по- необятен. Ако отрано го срещаме с деца, ще разбере, че светът е пълен с подобни на него, с които се общува лесно, но и много вълнуващо. Така се преодолява срамежливостта, детето става инициативно, контактно. Социализацията в ранна възраст има значение за целия по- нататъшен живот на детето, защото е коренчето, от което растат уменията за общуване. По- лесно се преодолява и стреса в яслата и детската градина, в първи клас. 

Първи приятелства. Как избирате вие приятелите си? Сред всички хора на света срещате някой и усещате, как е по- различен и всичко в него ви импонира, мислите почти еднакво, усещате почти еднакво и това се развива и задълбочава с времето. И държите на приятелите си, нали? Искате да ги виждате често и да имате време да се наприказвате и посмеете. С децата е по- същия начин. За да намерят някой, с който да се сближат и играят занапред, те трябва да срещнат възможно най- много деца. Да се сблъскат с възможно най- много характери и конфликти, за да останат само две- три. Майките също могат да намерят ново приятелство в лицето на майката на другото дете.

Коригиране на поведението. Децата са като попивателни, това всички го повтаряме. Но както се учат от нас в ежедневието, така се учат и едно от друго. И за игра, и за навици, и за способности. Те може да не са кой знае какво, но все отнякъде се почва. По- напредналите демонстрират неволно на все още затрудняващите се. Умения, като приучаването на гърне, пиенето от чашка. Игри като ритане на топка, хващане на хорце. Навици, като духането на нослето, миенето на ръце – видяното при друго човече се овладява далеч по- лесно и бързо, от всички думи, казани от нас. 


А някои деца отрано започват да изразяват и по- силни чувства.


Какво да правим ние, за да поощряваме детската контактност в ранна възраст?

Ако имам възможност и желание да гледаме детето до 2 годишна възраст, нека го извеждаме поне веднъж дневно на площадката или в парка. А не да ходим на кафе или да обикаляме с количката из града, само защото все още можем и то не протестира общо взето. Ако държим то да има истинска приятелска среда, би трябвало да се задържим на едно място и така да се запознаем с децата, които също често ходят там. Това е началото на една мини общност.

Да „събираме” децата с насърчение. Да насочваме вниманието към другите деца, да ги увличаме според желанието и настроението им, разбира се, в общи игри, в размяна на играчки, хващане за ръчичка, да им показваме как да бъдат мили едно с друго. Много често посягат и уцелват оченце, удрят се или се бутат едно друго – това не е непременно агресия, те просто не знаят как става този вид общуване. Че някой друг, освен мама, също може да бъде гушкан.

Да намерим среда на детето си, понякога въпреки нашите предпочитания. Ние, родителите трябва да превъзмогнем личните си чувства към друг родител, ако децата се разбират. Да ставаме привидно дори близки с непознати в името на детските контакти не е признак на лицемерие, напротив, то показва, че сме склонни да направим компромис и да преодолеем егото си заради детето.

Дали ще е ясла, родителски център, кооператив, съседи или случайни познати в парка – нека търсим и подкрепяме тази мини общност. Чистотата на това ранно общуване е толкова заразителна, че неволно и ние малко или много се променяме, забравяме някои предразсъдъци и задръжки - едно от многото неща, които можем да научим от децата си.