източник http://www.udoma.log.bg/
Астрид Линдгрен е една от най- любимата детска писателка на много поколения. Зад невзрачната й външност се крие изумителен талант и безгранично въображение. Защо именно на децата е посветила живота си: "Искам да пиша за читатели, които могат да създават чудеса. Децата създават чудеса, когато четат. Ето защо децата се нуждаят от книги." Не може да е по- права, нали?
Астрид Линдгрен (1907-2002) е най-прочутата детска писателка. Рожденото й име е Астрид Анна Емилия Ериксон. Тя израства в една ферма край малкия град Вимербю в Южна Швеция. Родителите дават голяма свобода на четирите си деца. Естествен дял от тяхното възпитание е разказването на истории, децата са поощрявани да развиват въображението си и да навлизат в света на литературата. Като малка Астрид обича да чете, но особено предпочита книги, чиито главни герои са момичета. Едно от най-силните й преживявания е запознанството с двама пилоти. Единият от тях се опитал да кацне със самолета си върху покрива на тяхната къща, или поне така й се струвало тогава. На седемнайсет години Астрид започва работа като репортер в местния вестник. Но първият й текст е публикуван там още когато тя е само четиринайсетгодишна. Безгрижната младост на Астрид приключва, когато на осемнайсет години тя се оказва бременна. Това е страшен шок за нейното семейство. Астрид трябва да напусне дома си и да се пресели в Стокхолм, където започва да учи за секретарка. В Копенхаген тя ражда сина си Ларш, който е даден за отглеждане в чуждо семейство. По-късно родителите на Астрид го прибират при себе си във Вимербю. В Стокхолм Астрид работи в бюро на "Кралския автомобилен клуб". През 1931 г. се оженва за Стуре Линдгрен, своя шеф, и създава семейство. Раждат им се две деца. Астрид им разказва истории, които е слушала в собственото си детство. През 1944 г., по време на Втората световна война, Астрид написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. За тази си творба Астрид Линдгрен е отличена с наградата на издателство "Рабен & Сьогрен" за най-добра детска книга. Тогава става редактор на детска литература в същото издателство и работи там в продължение на много години. През дългия си живот Астрид Линдгрен получава много отличия, между които наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993). Писателката става почетен доктор на редица университети. А през 1999 г. е избрана за най-прочутата шведка на столетието. Умира на деветдесет и четири годишна възраст в дома си в Стокхолм. Астрид Линдгрен е публикувала повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят. По нейни произведения са снимани над четиридесет игрални филма за деца.
Астрид Линдгрен е известна и с дейността си в защита на животните и децата, с борбата си срещу физическото наказание над деца. Приживе още построява детски медицински център, който е най- големият в Северна Европа и носи нейното име.
Тя може да не е много продуктивна писателка, но нейните герои са отпечатани със златни букви, не само в детската, но и в световната литература – Пипи, Емил от Льонеберя, Карлсон, който живее на покрива. Това, което им дава право да намерят място сред големите литературни герои, е тяхната неконвенционалност, сила на духа, неподправена, по детски, мъдрост. Тя разбива всички клишета до момента – никой от нейните герои не може да се похвали с дисциплина, прилежно учение, здравословно хранене и културно поведение, както учим децата си.
Но героите на Астрид Линдгрен са повече от това - те просто са различни от другите, безпогрешни в усета си за правдата и доброто у всеки, а думите им остават незабравими за всяко пораснало и не толкова пораснало дете:
Карлсон, който живее на покрива:
„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“
„Спокойствие и само спокойствие.“
"Емил от Льонеберя":
"Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.„
"Пипи Дългото чорапче":
„- Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“
„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.
Дори и 12 години след нейната кончина, все още не сътворен детски герой, който да отрази поне малко свободолюбивия дух на Пипи, искрящата доброта на Емил, въпреки безчетните му бели или пък нарцистичния, но обичлив Карлсон.
Нейните книги са издадени в над 100 държави и са преведени на над 70 езика и продължават да се четат от вече толкова поколения и неслучайно - "Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение."
Издадени в България:
Кати в Париж
Пипи Дългото чорапче
Рожденият ден на Пипи Дългото чорапче
Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха
Децата от улица "Тряскаджийска". Лота се мести от къщи
Емил от Льонеберя/ твърда корица
Пипи Дългото чорапче/ твърда корица
Дневникът на Брит-Мари
Мили мой Мио
Пипи Дългото чорапче
Братята с лъвски сърца
Емил от Льонеберя
Карлсон от покрива отново лети; Ето го пак Карлсон
Братята с лъвски сърца
Емил от Льонеберя
Карлсон от покрива отново лети; Ето го пак Карлсон
Карлсон, който живее на покрива
Оригинал на "Пипи Дългото чорапче" 1945 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар