КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА СОЕВИЯ СОС?

Кой е най-характерният вкус в кухнята на Източна Азия? Разбира се, този на соевия сос – с него в тази екзотична част на света се обогатяват почти всички ястия – ориза, зеленчуците, супите и различните видове месо. Той е неизменна част при сервиране на популярното суши. Изключение правят само десертите, заради наситения му солен вкус.

Историята на соевият сос започва в Китай, където поради религиозни причини монасите от хилядолетия заместват месото и млякото с продукти от соя. От нея те започнали да приготвят вегетарианско мляко, сирене (тофу) и разбира се, соевият сос. Точно кога и в коя област се е случило за пръв път това не се знае, но едно е сигурно – преди 2000 години технологията за приготвяне на соев сос е пренесена в Япония. 

А ето в какво се състои тя – смесват се соеви и пшенични зърна, които се заливат със солена вода и се оставят естествено да ферментират в продължение на месеци. В истинския соев сос не се добавят никакви изкуствени подобрители или така наречените Е-та, а цветът, сладостта и глутаматът се получават естествено от разграждането на белтъчините и скорбялата. Последното вещество се нарича още петия вкус – умами, които подчертава всички останали вкусове. Именно на него се дължи тайната на соевият сос, които може да превърне и най-безвкусното блюдо в превъзходно ястие. Консерванти също не са необходими, тъй като съхраняван в стъклена бутилка сосът се запазва достатъчно дълго.

В подобни големи съоръжения, соевият сос ферментира с месеци

Благодарение на този процес в соса едновременно се запазват полезните съставки от соята, а тези вещества в нея, които създават резерви към тази зърнена култура - трудноусвоимите белтъчини и фитиновата киселина, се разграждат до аминикиселини и минерали. Така естествено ферментиралият сос притежава всички предимства на соята, но не и недостатъци й.

Днес обаче трудно ще намерите соев сос, приготвен по класическа технология. Най-често ферментацията се ускорява с добавяне на дрожди и така процесът отнема само месец вместо година. Бързината е за сметка на вкусовите и полезни качества на соса. Тъй като белтъчините и скорбялата не успяват напълно да се разградят, се добавя палмова захар, карамел за оцветяване и подправки.Всички тези „подобрители” обаче не могат да заменят естественият вкус „умами”.
Освен класическият тъмен сос, се произвежда и светъл. Той технологично ферментира за по-кратко време, по-солен е и има по-слаб вкус. Предимството му е, че не променя цветът на ястието.

Как да изберете качествен соев сос
Когато купувате соев сос не се блазнете от ниската цена. Нали не мислите, че продукт ферментирал в продължение на месеци, дори година, заедно с опаковката и транспорта, може да се предлага на цена от два-три лева! Некачественият соев сос може да ви коства не само влошен вкус на ястието, но дори и здравето, защото някои недобросъвестни производители ускоряват процеса на производство не само с дрожди, но и с химикали, които спадат към групата на съмнителните, дори опасни „Е-та”. Ето и няколко съвета за правилен избор:

Обърнете внимание на опаковката. Истинският соев сос се предлага само в стъклена бутилка, което гарантира пълно запазване на вкуса и аромата. 

Четете етикета – дали сосът е получен чрез естествена ферментация и съдържанието. В него трябва да присъстват задължително соеви зърна, пшеница и сол. Може да има също така захар, оцет, мая и звездовитен анасон, но в никакъв случай Е-та.

Качественият тъмен сос има кафяв оттенък и на светлината изглежда прозрачен и бистър.