КАК ДЕТЕТО ДА СЕ СПРАВИ С ТОРМОЗА И АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ?

Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа. 

Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди. 

Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си. 

Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано:

Прибира се с рани и скъсани дрехи

Не говори вече за случващото се в училище 

Затваря се в себе си

Не спи добре 

Склонно е към депресивни състояния

Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи

Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал)

Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите. 

Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им. 

Детето ви може би проявява агресия, ако:

Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи

Има повече гневни изблици

Интересува се най – вече от своите желания и чувства

Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации

Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите

Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва.

Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др.

За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище

Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си.

Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите.

Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм.

Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца. 

Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано.

Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му.

Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици.

Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище.

Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда. 

Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза.

Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ. 

Как да разберете, че детето ви е тормозено

Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи.

Има необясними синини, натъртвания, охлузвания.

Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели.

Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание.

Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище.

Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава.

Изглежда разстроено, когато се прибира от училище.

Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания. 

Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие.

Намира си оправдания, за да отсъства от училище.

Страда от безсъние или сънува кошмари.

Губи апетит.

Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи. 

Информирайте се:

- има ли приятели в училище и кои са те;
- има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо;
- изолират ли го от игри или групови дейности.

Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви е обект на тормоз в училище

Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет.

За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник.

Съобщете им фактите, които знаете.

Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това.

Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял.


Съвети:

Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва.

Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”.

Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас.

Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се.

Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте.

Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ.

Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема.

Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.