Най-често срещаните инфекции през есенно-зимния период в детска възраст са респираторните вирусни инфекции и ротавирусните диарии.
Респираторните инфекции на практика засягат почти всички деца, особено малките, които тръгват на детски заведения. Детските заведения са местата, където се обменят всевъзможни вируси и инфекциозни агенти. В тези институции децата се превръщат в основните преносители на всички зарази.
Поначало над 90% от заболяванията, които протичат с температура, хрема, кашлица, повръщане, обща отпадналост, се причиняват от вируси. Децата се заразяват с вируса по въздушно-капков път. Обикновено бактериалните усложнения настъпват към края на вирусната инфекция. В изключително редки случаи може да се наблюдава бактериална инфекция от самото начало на заболяването. Острата фаза на болестта продължава средно около 4-5 дни, като при някои деца протича по-бързо – до 2-3 дни, а при други – до 8 дни. Този период се характеризира с общо неразположение, фебрилитет, отпадналост, хрема, кашлица. Може да има и повръщане.
Лечението през острата фаза е симптоматично. Най-важното е лекарят да обясни на родителите, че трябва да запазят спокойствие, да разберат, че детето ще страда още поне 4- 5 дни, че трябва да бъде на максимално щадящ режим – да си почива вкъщи и да не излиза навън. Препоръчва се детето да излезе, след като поне 48 часа е без никакъв фебрилитет. Температура 37,1º е точно толкова информативна, колкото температура 39,9º. И двете стойности показват, че защитите на детето са преодолени и то е болно, а не че в единия случай детето е по-болно от колкото в другия. Кога е по-болно се решава по други критерии.
Фебрилитетът е защитна реакция на организма срещу инфекцията. От една страна се активират защити – ензими, левкоцити, антитела, а от друга страна се създават неблагоприятни условия на инфекциозния агент. Родителите трябва да осъзнаят, че медикаментозното понижаване на повишената температура не помага, а пречи. Всъщност, смята се, че при температура до 38º аксиларно не е необходимо да се дава антипиретик. При температура над 38º трябва да се ръководим от общото състояние на детето. Ако то е задоволително – детето има тонус и проявява интерес към света, дори и да е високо фебрилно, не е нужно да се сваля тази температура. Ако обаче на детето му е лошо, тресе го, естествено е необходимо да приеме температуропонижаващи лекарства.
Основна причина за безпокойство на родителите при повишена температура е възможността детето да направи фебрилен гърч. Трябва да се знае обаче, че гърчът не е функция на височината на температурата, а е въпрос на индивидуално предразположение. Поначало около 10% от децата имат склонност към фебрилни гърчове. Ако детето е сред тях, то ще направи гърч независимо дали температурата му е 37,5º или 40º. Това състояние е много страшно и стресиращо, но родителите трябва да знаят, че то не е смъртоносно.
През тази острата фаза на вирусните инфекции децата не бива да се хранят насила. Обикновено те губят апетит и трябва да им се дават храни, които обичат. Но ако не искат да ядат, трябва да бъдат оставени на мира. Тези, които имат апетит, не трябва да приемат прекалено много храна, за да не повръщат, което създава допълнителни проблеми.
Изключително важно е децата през този период да приемат колкото може повече течности. Това, което може да изкара едно дете от равновесие и да наложи хоспитализация, е, ако то започне да се обезводнява. Най-честата причина за обезводняване при тези състояния е повръщането. Втората причина е високата телесна температура, при която са налице огромни допълнителни загуби на течности.
През острата фаза детето трябва да получава колкото може по-малко ненужни медикаменти. Най-важното е то да бъде оставено на спокойствие и на максимално щадящ режим, да се храни максимално щадящо, да пие колкото може повече течности и да не се прекалява със свалянето на температурата.
Усложнения
Дори да е спазен алгоритъмът за лечение на острата фаза на респираторните вирусни инфекции, детето може да развие усложнения. Най-често това са остър отит на средното ухо, гнойна ангина или пневмония. Тези усложнения са характерни и за грипа. В редки случаи след грип деца развиват и менингоенцефалит.
Бактериалните усложнения вследствие на остри вирусни инфекции настъпват към края на острата фаза – 6-8 ден при 10-20% от заболелите деца. В 80-90% от случаите вирусните инфекции минават благоприятно, без да настъпят усложнения. Ето защо едва когато настъпят бактериални усложнения, тогава има смисъл в лечението да бъде включена и антибактериална терапия. Масовата практика още в началото на инфекцията да се назначи антибиотик е безпредметна.
Лечението на бактериалните усложнения се извършва по алгоритъма на съответната нозологична единица с определени антибактериални средства.
Трябва да подчертая, че вероятността детето да направи гнойна ангина или пневмония на втория ден от заболяването е много малка. Обикновено, когато в началото на заболяването се чуят хрипове, това не са пневмонии, а бронхити или бронхиолити. Често в началото на тези остри вирусни инфекции се наблюдава силна болка от страна на ушите. Но не всяка болка в ушите означава възпаление на ухото. В острата фаза на инфекция на горните дихателни пътища се получава оток на лигавицата, при което се запушват отворите на евстахиевите тръби, които се отварят в гърлото. Това води до увеличаване на налягането в средното ухо, а резултатът е много силна болка. В такъв случай в ушите се капват обезболяващи капки, а в носа – съдосвиващи капки (ксилометазолин или виброцил). Носните капки трябва да се приложат така, че да стигнат до гърлото. Там те предизвикват свиване на кръвоносните съдове, намаляване на отока и евентуално могат да създадат предпоставки за отпушване на отворите на евстахиевите тръби, изравняване на налягането от двете страни на мембраната на тъпанчето и премахване на болката. Когато детето страда от ушна болка в началото на заболяването, най-често тя е предизвикана по този механизъм.
При менингоенцефалит – както за всички вирусни инфекции – няма етиологична терапия. Лечението е патогенетично и симптоматично.
За да се започне навременна терапия на усложненията, детето трябва да се преглежда и наблюдава. Лекуващият лекар и родителите трябва да са наясно с естествения ход на заболяването. За съжаление продължава практиката антибиотик да се изписва по време на острата фаза, когато няма необходимост от него. А когато се развият усложнения, ще се наложи прием на втори антибиотик. Докато не бъдат прекратени подобни практики, ще продължаваме да чуваме, че за две седмици едно дете е пило два антибиотика.
Усложненията рядко хронифицират. Рецидивиращи отити на средното ухо могат да доведат до развитие на мастоидит. Повтарящите се гнойни ангини пък говорят за предразположение на детето или имунен дефицит. Бактериалните белодробни инфекции са сравнително редки. Една бактериална пневмония е сериозно заболяване, което може да причини и смърт, но и рядко рецидивира. При засягане на белия дроб лекарят добре трябва да прецени дали става въпрос за пневмония или за по-често срещаните бронхити и бронхиолити.
Единствената вирусна инфекция, която причинява респираторни заболявания и може да се профилактира, е грипът. Добре е всяко дете над 6-месечна възраст да бъде имунизирано с противогрипна ваксина. Ако то се ваксинира за пръв път в живота си, трябва да получи две дози в интервал най-малко от един месец. Родителите трябва да бъдат информирани, че ваксината ще предпази децата им само от грип, но не и от огромното множество рино-, рео-, астровируси и пр., които са основна причина за настинка и хрема през студените месеци.
Фармацевтичният пазар предлага и ваксини, които могат да намалят честотата на бактериалните усложнения. Едната ваксина е срещу хемофилус инфлуенце тип В. Предлага се на пазара самостоятелно, както и в състава на петкомпонентната ваксина Pentaxim. Хемофилус инфлуенце тип В е най-сериозният причинител на гнойни менингити в детска възраст, но и на отити на средното ухо и пневмонии. Пневмококовите конюгатни ваксини Prevenar и Synflorix предпазват от инфекции, причинявани от пневмококи, които също са чест причинител на отити, ангини, пневмонии и менингити.
Ротавирусни диарии
Ротавирусите са причина за повече от половината от воднистите диарии в ранна детска възраст. Техният пик е през студените месеци, но се наблюдават и през лятото. Това са воднисти диарии, които протичат с висока температура, повръщане и изхождане на течни, воднисти фекалии, при които много бързо се стига до дехидратация и обикновено се налага хоспитализация на малкия пациент.
Ротавирусните диарии са една от най-честите причини за хоспитализация на деца през студените месеци. Тези състояния се наблюдават във всяка възраст, но най-често при деца. Най-малките пациенти прекарват заболяването най-тежко.
Терапията на ротавирусните диарии е патогенетична, диетична и симптоматична. В основата на лечението е диетичното хранене. Най-често заболяват кърмачетата. Тези от тях, които са на естествено хранене, продължават да приемат майчината кърма. Бебетата на изкуствено хранене трябва да започнат да приемат някоя от специалните диетични храни – Humana HN, Aptamil – lactose Free, ALL 110. Втората важна стъпка е да се започне перорална рехидратация. Тя трябва да се извършва с разтвори, които отговарят на изискванията за орална рехидратация. У нас разполагаме с Hydratin Alpha и Humana Еlectrolyte. В терапията може да се включи и racecadotril (Hidrasec) – това е ензимен инхибитор, намаляващ активната секреция на вода и електролити в червата. Диетата и рехидратирането трябва да се прилагат комплексно.
Най-сериозното усложнение на ротавирусната инфекция е дехидратацията, която в някои случаи може да бъде много тежка. Ако не се лекува правилно, може да причини тежки нарушения във водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие. Това са заболявания, които в ранна детска възраст при липса на адекватна терапия могат да причинят и смърт. Ето защо е препоръчително бебетата да бъдат ваксинирани с ротавирусната ваксина. Имунизацията се прави при деца над 2-месечна възраст – 2 дози per os в интервал 1- 2 месеца.
Доц. Атанас Мангъров
Няма коментари:
Публикуване на коментар