четвъртък, 30 октомври 2014 г.

ЗА ХЕЛУИН И ТИКВАТА



Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е отредена за празника Хелоуин. Неговата история е свързана с честването на келтската Нова година на тази дата, но по-интересното в наши дни е обичаят децата да се обличат с маскарадни костюми на страховити герои, вещици, скелети и др., както и да обикалят по домовете, за да ги черпят с бонбони или в противен случай да напакостят на негостоприемните домакини.


Древните келти посрещали своята Нова година Самайн (Сауин) в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от жреци, устройвали гадания .
Номер или лакомство
Да предложиш бонбон, за да се отървеш от това някой да хвърля яйца по верандата ти или да те запаси с тоалетна хартия за няколко месеца напред, стига да успееш да я навиеш от дърветата пред къщата си, си е добра сделка. Днес се смята, че самата фраза trick-or-treat (номер или почерпка) се появява по-късно. Някои са на мнение, че тя става част от празника в Америка в началото на XX век, когато пристигат ирландските имигранти. За да се отърват от номерата, които бедните деца им правели, възрастните предлагали сладкиши. Затова и в началото Хелоуин бил известен като Нощ на просяците.
И ако цветовете на празника са черното и оранжевото, като първия го свързваме най-вече със страшните костюми и тъмнината, то вторият веднага ни кара да направим асоциация с тиквата. Направата на фенери от тиква, които могат да се видят навсякъде, където честват Хелоуин, е свързана с името на Светещия Джак (Jack O’Lanterne). Той може би е най-известният образ на празника, от чиято история разбираме защо съществува тази традиция.
Според легендата Светещия Джак бил пияница, играч на карти, скъперник, изобщо лош човек. Една вечер Дяволът му се явил в кръчмата, където бил Джак, и поискал душата му. Оттук нататък има различни версии за неговата история. Според една от тях Джак победил Дявола на карти и изтръгнал от него обещанието да не отиде никога в Ада. А според друга Дяволът отново го потърсил и Джак го помолил да му разреши да изпие една последна чаша. Дяволът се съгласил и се превърнал в монета от 6 пенса. Джак грабнал монетата и я сложил веднага в кесията си, която обаче се завързвала във формата на кръст (друга история разказва, че сложил монетата в касичка, чиято заключалка била във формата на кръст) и Дяволът не можел да излезе повече оттам. В крайна сметка Джак го пуснал, при условие че му даде още една година живот. След 12 месеца Джак изиграл друг номер на Дявола, като го помолил да изяде една последна ябълка. Но докато Дяволът му помагал да се качи на дървото, Джак издълбал с нож един кръст върху ствола и така накарал Дявола да обещае, че повече няма да го преследва. Когато Джак умрял, отишъл пред портите на Рая, но свети Петър го изгонил, защото бил грешник. Дяволът също не го пуснал в Ада заради уговорката, която имали, пък и навярно защото още помнел номерата му. Все пак той успял да измоли от Дявола един жив въглен, който сложил в издълбана като фенер ряпа и така си осветявал пътя в тъмнината. Джак бил осъден да броди безцелно, докато дойде денят на Страшния съд. Така той бил наречен Светещия Джак, който се появявал всяка година в деня на своята смърт, на Хелоуин. А безкрайните запалени фенери в нощта на празника му помагали да намери своя път.
Дали заради поверието с Джак, или заради дълбаенето на стотици тикви за фенери в нощта на Хелоуин на масата на празника задължително присъстват ястия с тиква - разнообразни сладкиши като например тиквено руло с извара или печена тиква със сушени плодове, мед и орехи, пълнена тиква или торта. Всички рецепти задължително изглеждат зловещо, но разбира се, най-очаквани са лакомствата и бонбоните.
Празникът Хелуин се приема като католически. Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григории IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии Тогава почитаме всички християнски светци и мъченици, като неслучайно е и Задушница, ден, в който да си спомним за починалите си близки хора.
С всяка следваща година Хелоуин става все по-популярен и у нас - вече не е изненада за никого да види в края на октомври по улиците маскирани деца и тийнейджъри в страшни зомбита или скелети с тикви в ръцете. Не трябва да забравяме, обаче, че ние също имаме подобен празник. Древният езически ритуал на кукерите, където присъстват същите атрибути - маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, звънящи звънци има подобна символика - целта отново е  гонене на злото.
Трябва да отбележим, че за съжаление Хелуин е с по-голяма популярност от друг чисто български празник, честван на 1 Ноември - Денят на народните будители. Нека бъдем отворени към света, незабравяйки и почитайки делото на българските просветители, книжовници и революционери.

Източник webbukvar.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар