ГРИП ИЛИ ОВИ ?

За лекарите острите респираторни заболявания и грип са различни неща, за болните те са едно и също.

Всич­ки знаят, че ОРЗ - то­ва е ос­тра рес­пи­ра­тор­на ви­рус­на ин­фек­ция, т.е. за­бол­ява­не на ор­га­низ­ма, при­чи­не­но от мно­жес­тво ви­ру­си, пре­да­ва­ни по въз­душ­но-кап­ков път. Из­вес­тни са око­ло двес­та раз­но­вид­нос­ти на ви­ру­си­те, кои­то при­чин­яват ОРЗ. Но най-из­вес­тен е грип­ният ви­рус, кой­то ле­ка­ри­те и био­ло­зи­те от­делят от всич­ки ос­та­на­ли по­ра­ди мно­жес­тво­то са­мос­тоя­тел­ни ви­до­ве, из­мен­чи­вос­тта му и ха­рак­тер­но­то про­ти­ча­не на за­бол­ява­не­то. 

Как да се раз­гра­ни­чи гри­път от ос­та­на­ли­те ви­ру­си? 

На пър­во място, за раз­ли­ка от ОРЗ гри­път ви­на­ги за­поч­ва мъл­ние­нос­но. Бол­ни­те оби­кно­ве­но ви­на­ги мо­гат да по­со­чат точ­ния час, ко­га­то са се раз­бо­ле­ли.

На вто­ро място, тем­пе­ра­ту­ра­та и втри­са­не­то при оби­кно­ве­на­та прос­ту­да от­стъп­ват място на дру­ги неп­рия­тни сим­пто­ми, ка­то нап­ри­мер за­пу­шен нос и въз­па­ле­но гър­ло. Тем­пе­ра­ту­ра­та рядко над­ви­ша­ва 38,5. При гри­па всич­ко е точ­но об­рат­но­то: тем­пе­ра­ту­ра­та ви­на­ги е над 39, а пон­яко­га до­ри ска­ча и над 40 гра­ду­са. А оби­чай­ни­те сим­пто­ми на прос­ту­да­та са сла­бо из­ра­зе­ни.

Но с каш­ли­ца­та не е та­ка. При прос­ту­да каш­ли­ца­та се появ­ява още в на­ча­ло­то на за­бол­ява­не­то. Тя е рязка, су­ха и не е мно­го сил­на. При гри­па каш­ли­ца­та се появ­ява ед­ва на вто­рия или до­ри на тре­тия ден от на­ча­ло­то на за­бол­ява­не­то. 

Каш­ли­ца­та при гри­па е сил­на и из­то­щи­тел­на, чес­то прид­ру­же­на с бол­ка в гър­ди­те, кое­то се дъл­жи на то­ва, че грип­ният ви­рус “се за­сел­ва” в ли­га­ви­ца­та на тра­хея­та.

И тре­то, при гри­па е сил­но из­ра­зе­на ин­ток­си­ка­ция­та на ор­га­низ­ма, т.е. от­рав­янето му с вред­ни ве­щес­тва, кои­то се появ­яват по­ра­ди раз­па­да­не­то на ви­ру­си­те и на клет­ки­те, за­щи­та­ва­щи ор­га­низ­ма. 

Тръп­ки­те, оби­лно­то из­пот­ява­не, теж­ко­то гла­во­бо­лие, със­ре­до­то­че­но в об­лас­тта на че­ло­то и сле­поо­чие­то, бол­ки­те при дви­же­ние на очи­те, фо­то­фо­бия­та, вие­не­то на свят, бол­ки­те в мус­ку­ли­те и ста­ви­те - всич­ки те­зи сим­пто­ми са ти­пич­ни за гри­па.

Чет­вър­та осо­бе­ност - за­черв­ява­не на ко­нюн­кти­ва­та - вът­реш­на­та об­вив­ка на очи­те - мно­го чес­то е прид­ру­жа­ващ сим­птом на гри­па, а ако се поя­ви при прос­ту­да, по­каз­ва на­ли­чие­то на при­съе­ди­ни­ла се бак­те­риал­на ин­фек­ция.

Пос­ле­ден, пе­ти от­ли­чи­те­лен приз­нак - то­ва е ас­те­нич­ният син­дром. При про­с­ту­да­та, ос­та­вай­ки си в лег­ло­то ед­на сед­ми­ца, чо­век мо­же да во­ди нор­ма­лен жи­вот. 

След гри­па въз­ста­но­ви­тел­ният пе­риод мо­же да от­не­ме ме­сец. 

Не заб­ра­вяй­те, че то­ва, кое­то про­ща­ва прос­ту­да­та - не про­ща­ва гри­път!

От енциклопедията
ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА

Гри­път е тол­ко­ва стар, кол­ко­то ста­ро е и чо­ве­чес­тво­то.

За пър­ви път за та­зи ко­вар­на бо­лест спо­ме­на­ва Хи­пок­рат през 412 г. пр.Хр.

Ис­то­рия­та на грип­ни­те епи­де­мии за­поч­ва през 1173 го­ди­на, ко­га­то от грип в Ев­ро­па уми­ра­т някол­ко хил­яди чо­ве­ка.

Пър­ва­та пан­де­мия от грип, т.е. епи­де­мия, об­хва­на­ла някол­ко дър­жа­ви, е би­ла през 1580 г.

А най-из­вес­тна­та пан­де­мия е пе­чал­но про­чу­та­та “ис­пан­ка”, коя­то е вър­лу­ва­ла през 1918-1920 г. 
“Ис­пан­ка­та” е от­не­ла жи­во­та на по­ве­че от 40 ми­лио­на чо­ве­ка, а то­ва е 3 пъ­ти по­ве­че от жер­тви­те на Пър­ва­та све­тов­на вой­на.

Специалистите на “Доктор” съветват
КАК СЕ ЛЕКУВА ГРИПЪТ

Ос­та­не­те под до­ма­шен аре­ст 
Чес­то, не­за­ви­си­мо от ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра, сла­бос­тта и бол­ки­те в мус­ку­ли­те, ние пог­лъ­ща­ме оби­чай­ни­те ле­карс­тва и са­моот­вер­же­но про­дъл­жа­ва­ме да хо­дим на ра­бо­та. 

За­пом­не­те: 

Пър­ви­те ча­со­ве на бо­лес­тта са най-неп­ред­ска­зуе­ми. Из­ли­зай­ки от до­ма си с тем­пе­ра­ту­ра от 37 гра­ду­са, ще от­крие­те, че след два ча­са тя се е по­ви­ши­ла до че­ти­ри­де­сет - и ще трябва да се вър­не­те вкъ­щи. Не мис­ли­те за се­бе си? По­мис­ле­те за дру­ги­те. До­ка­за­но е, че еди­н бо­лен от грип чо­век, ако ких­не в мет­ро­то, ще за­ра­зи це­лия ва­гон, в кой­то със си­гур­ност има по­не ед­на бре­мен­на же­на и хо­ра, стра­да­щи от сър­деч­ни за­бол­ява­ния или ас­тма, към кои­то гри­път е осо­бе­но без­ми­лос­тен. 

Вкъ­щи - под ка­ран­ти­на! 
Ако има въз­мож­ност - доб­ре е бол­ният да ос­та­не в от­дел­на стая и да се хра­ни в от­дел­ни съ­до­ве. 

Сло­же­те чет­ка­та му за зъ­би в от­дел­на ча­ша. 

Про­ветр­явай­те чес­то по­ме­ще­ние­то, пе­рио­дич­но включ­вай­те йо­ни­за­тор или квар­цо­ва лам­па. 

Мий­те си ръ­це­те, пра­ве­те гар­га­ра на гър­ло­то с де­зин­фек­ци­ра­щи раз­тво­ри и пий­те про­ти­во­ви­рус­ни пре­па­ра­ти. То­ва ще ви по­мог­не да не се раз­бо­лее­те и вие са­ми­те. 

Не на ан­ти­био­ти­ци­те! 

Грип­ният ви­рус не е чувс­тви­те­лен към ан­ти­био­ти­ци­те. Ос­вен то­ва ан­ти­био­ти­ци­те уби­ва­т по­лез­ни­те мик­ро­би, кои­то за­щи­та­ват ор­га­низ­ма. Ако се раз­бо­лее­те от грип и за­поч­не­те “ле­че­ние­” с ан­ти­био­тик, най-мно­го да си до­ка­ра­те някоя дис­бак­те­рио­за.

Про­ти­во­ви­рус­ни­те пре­па­ра­ти мо­же зна­чи­тел­но да сък­ратят вре­ме­то на бо­лес­тта и да об­лек­чат про­ти­ча­не­то й. Важ­но е ви­на­ги да са ви подръ­ка, за да за­поч­не­те да ги взе­ма­те още през пър­вия ден на за­бол­ява­не­то.

КАК ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ
Гри­път про­ти­ча поч­ти ви­на­ги по еди­н и съ­щи на­чин: сил­на тем­пе­ра­ту­ра, от­пад­на­лост, ин­ток­си­ка­ция, коя­то е прид­ру­же­на от фо­то­фо­бия, га­де­не и сла­бост. 

Доста е трудно да се пред­ви­ди как­ви ус­лож­не­ния от гри­па може да се проявят. Те мо­гат да бъ­дат мно­го раз­лич­ни - от ба­на­лен си­ну­зит, оти­т, брон­хит - до пнев­мо­ния, мио­кар­дит и пие­ло­неф­рит.

Впро­чем повечето фатални случаи след грип не са при­чи­не­ни от него, а име­нно от ус­лож­не­нията му. Са­мо ле­карят мо­же да от­крие нав­ре­ме те­зи ус­лож­не­ния и да пред­пи­ше съот­вет­но­то ле­че­ние. 

Ето за­що не от­ла­гай­те по­се­ще­ние­то при лич­ния си ле­кар още при пър­ви­те сим­пто­ми.

Не бър­зай­те да смък­ва­те тем­пе­ра­ту­ра­та! 

По­ви­ша­ва­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та е за­щит­на реак­ция на ор­га­низ­ма в от­го­вор на ата­ку­ва­ща­та го ин­фек­ция. Тем­пе­ра­ту­ра­та трябва да се сваля ед­ва ко­га­то над­ви­ши 39 гра­ду­са. 

Ед­на от опа­снос­ти­те, произ­ти­ча­ща от по­ви­ша­ва­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та, е де­хид­ра­та­ция. За­то­ва не заб­равяй­те да пие­те мно­го теч­нос­ти - трябва да са топ­ли на­пит­ки, но не и го­ре­щи. 

Най-под­ход­ящи за слу­чая са:

- Нас­той­ка от шип­ка с мед - има мно­го ви­та­мин С, кой­то пред­паз­ва и ре­ге­не­ри­ра клет­ки­те, ка­то по то­зи на­чин доп­ри­нася за по-бър­зо­то въз­ста­нов­ява­не.

- Ком­по­тът от ли­мо­ни и ца­риг­рад­ско гроз­де - жи­вият­ ви­та­мин С в те­зи на­пит­ки не е мно­го, но ки­се­ла­та сре­да не поз­вол­ява на бак­те­рии­те да се раз­мно­жа­ват.

- Ки­се­ло­то мляко и дру­ги­те млеч­ни про­дук­ти - по­лез­ни­те бак­те­рии от­го­варят за иму­ни­те­та и ус­той­чи­вос­тта на ор­га­низ­ма към раз­лич­ни ин­фек­ции. 

Топ­ло­то оде­яло 

При ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра са заб­ра­не­ни всич­ки сгрява­щи про­це­ду­ри - ва­ни, грей­ки и т.н. Ако има­те ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и втри­са­не - мо­же да ви по­мог­нат топ­ла­та пи­жа­ма, въл­не­ни­те чо­ра­пи и пух­ка­во­то оде­яло. Ако се из­по­ти­те - задължително се преоб­ле­че­те и сме­не­те чар­ша­фи­те. 

Не бързайте да ставате от леглото! 
Гла­ва­та ви се вър­ти, кръв­но­то нал­яга­не ска­ча, няма­те апе­ти­т, очи­те не се зат­варят: “а­с­те­нич­ният син­дром”, или по-прос­то ка­за­но, умо­ра­та, ос­та­ва дъл­го след ка­то сме оз­дра­ве­ли. Ос­нов­но­то в то­зи мо­мент, как­то каз­ват ле­ка­ри­те, е да не на­ру­ши­те легловия ре­жим на ле­че­ние. 

Проб­ле­мът е в то­ва, че грип­ният ви­рус из­веж­да от строя клет­ки­те-мак­ро­фа­ги, ка­то по то­зи на­чин се от­варят вра­ти­те за дру­ги ин­фек­ции. Ра­бо­та­та при всич­ки слу­чаи няма да е ефикасна в то­ва със­тоя­ние, но ако из­бър­за­те, мо­же да ви по­ва­ли “в­то­ра­та въл­на” на бо­лес­тта.

Спрете ангината без антибиотици

Гърлото боли при преглъщане, отначало от едната страна, а след това и от двете

Д-Р АТАНАС МИХАЙЛОВ

01.12.2011

Ниските температури в разгара на есента и по-късно през зимата са предпоставка за възпаления на гърлото. Вируси и бактерии атакуват лигавицата на фаринкса и околната лимфна тъкан и често причиняват ангини. Острият тонзилит (тонзила – означава сливица, а наставката -ит – възпаление) не е за подценяване. Той често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок, който може да доведе до ревматизъм, увреди на бъбреците и сърцето. Страхът от усложнения е най-честата причина да се предписват антибиотици, и то с широк спектър. Проблемът идва от това, че антибиотици

причиняват гъбични инфекции

Те завъртат колелото на порочния кръг - водят до  алергии, имунен срив и лошо усвояване на храните. затова е по-разумно да се справим с инфекцията без антибиотици и така да си спестим  много усложнения.

Заразата се предава с кихане, кашляне по въздушно-капков път от болни на здрави. Началото е внезапно. Рядко се предшества от неразположение, отпадналост, апатия и главоболие. Обикновено ангината започна със студени тръпки и втрисане. Температурата се повишава до и над 39°С. Главоболието се усилва, болните са отпуснати, без апетит. Гърлото боли при преглъщане, отначало от едната страна,  а след това и от двете. Болката се усилва дотолкова, че деца отказват  да се хранят

за да си спестят мъчението при всяко преглъщане

Езикът е обложен, говорът става гъгнив, от устата се носи лош дъх. Дишането и пулсът се учестяват успоредно с покачването на температурата. След третия ден състоянието постепенно се подобрява – температурата се нормализира, болките в гърлото намаляват и изчезват, апетитът се възстановява.

Добър помощник в по-бързото справяне с болестта и най-вече с усложненията от инфекция  и с опасния  бета-хемолитичен стрептокок от група Б е хомеопатията и народната медицина.

Млечен компрес срещу възпаление и отит

Първото нещо, което всяка майка може да направи, е компрес с извара.   

Той помага при всякакви възпаления, успокоява лигавиците и на практика няма никакви странични ефекти. Използва се прясна несолена извара, която може да се купи от всеки магазин. Ако се налага, може да се направи двоен компрес – на гърдите и гърба. Така възпаленият участък ще се озове в нещо като сандвич. Пластът извара е 1 см. Отгоре покриваме с мек найлон. Така ще предотвратим изпарението и съответно охлаждането на мястото. Компресът трябва да ляга плътно, а отгоре да се завърже и  вълнен шал. Той действа  около 8 часа. Слага се само вечер, ако случаят е лек, в продължение на няколко дни, а при сериозни възпаления се подменя на всеки 8 часа. Компресът помага и за бързо овладяване и на отити (възпаления на ушите), придружени с болки в ушите.

Чай от малина, слез и бъз успокояват гърлото

 

Ангините много често започват, когато краката ни измръзнат. Затова не бива до допускаме това да става особено при резки промени във времето. Ако усетим, че по тялото пълзят тръпки, е добре да се загреем бързо.

Друго изпитано средство от народната медицина е чаят от малинови листа.  

Той подобрява циркулацията на кръвта. Приготвя се, като две супени лъжици сушени малинови листа се запарват в половин литър вряла вода. Чаят се прецежда и изпива на 3-4 порции.

Прицелно действие при ангини има чаят от слез. Две супени лъжици цвят и листа слез се запарват в половин литър вряла вода 10 минути и чаят може да се прецеди. Пие се нито горещ, нито студен. Може да се подслажда най-добре с мед.

Друг помощник срещу болестта е липов и бъзов цвят. По 1 супена лъжица от двете билки се запарват в половин литър вряла вода 10 минути и чаят може да се прецеди. Също се пие при температура около телесната.

Ефектът на билковите чайове се засилва значително от клеева тинктура. За подкрепа на имунната система възрастните приемат 1-2 пъти по 20-30 капки, които се накапват в супена лъжица вода. Дозирането при деца – по 1-2 капки на приема за всяка година живот. Например 3-годишно дете приема профилактично 1-2 пъти по  3-6 капки. Може да се разрежда с мляко, сок, вода.

ОТ ПРИРОДАТА

 

 

Гаргара с морска сол и салвия
Много полезни са гаргарите. Най-простата е тази с морска сол. Една  чаена лъжичка морска сол се разтваря в чаша хладка вода (около 37°С). Лечебният ефект се засилва, ако се добави тинктура от арника или невен (20 капки на 100 мл разтвор). За профилактика да се прави 1-2 пъти дневно, при остри възпаления на 1-2 часа.

При остри ангини е добре честа да се правят  гаргари с билкови запарки: салвия (1 супена лъжица се запарва 3 минути в 200 мл вода) или лайка (1 супена лъжица, запарена 20 мин в 200 мл вода). Щом се охлади до телесна температура, е готова за употреба. Прави се гаргара на 1-2 часа.

При честото правене на гаргара количеството на патогенните микроорганизми се ограничава по чисто механичен начин и така се намалява вирулентността на болестотворните микроорганизми. Посочените билки имат и допълнително мощно бактерицидно, противовирусно и противовъзпалително действие, важно за облекчаване на неприятните симптоми (болки, затруднено преглъщане, спадане на гласа и т.н.

Два хомеопатични препарата чистят сливиците
Хомеопатичният препарат Angin Heel помага при възпаления на гърлото и при ангина. В по-леки случаи е достатъчно да вземем една таблетка, която се оставя да се стопи в устата три пъти на ден. При по-тежки ангини може се стартира с приемането по 1 таблетка през 15 минути първите два часа. Тя се оставя в устата до пълното й разтопяване.

Tonsillotren е вторият хомеопатичен препарат, който е подходящ за остри и хронични тонзилити. Дозата е 2-3 пъти по 1 таблетка за по-леките случаи. При остри тежки ангини по 1-2 таблетки се оставят да се разтопят в устата на интервали от един час, докато настъпи подобрение.  На ден могат да се вземат  максимум 12 таблетки дневно.

При увеличени сливици курсът на лечение трябва да продължи поне 6-8 седмици. При хронични рецидивиращи тонзилити е полезно провеждане на лечение веднъж годишно.

ДА СЕ НАУЧИМ ДА МЕДИТИРАМЕ

  В забързания ритъм на ежедневието и изискванията на модерния живот стресът се превръща в неизменен спътник на всеки от нас. Често усещаме, че времето не стига за всичко, което искаме да свършим. Стресът и умората ни карат да се чувстваме нещастни, нетърпеливи и разстроени и могат да нанесат „невидими", но трайни поражения върху здравето ни. Усещането, че поради липсата на време не можем да се отпуснем и релаксираме, ни завладява и вкарва в затворен порочен кръг.

Медитацията и ползите от нея. 
Един приятен и лесен начин да възстановим душевния си баланс и да избягаме от лапите на „страшилището" на ХХІ век е медитацията. Тя може да ни даде много - да ни накара да преминаваме мисловната бариера между негативно и позитивно, безспокойството и мира, нещастието и щастието. Научно доказано е, че медитирането:

Намалява стреса и безспокойството
Лекува страхове и натрапчиви мисли
Засилва увереността
Освобождава от усещането за депресия
Подобрява концентрацията
Повишава мотивацията
Лекува пристрастявания
Разрешава проблеми със съня
Помага на хората, страдащи от панически атаки
Какво е медитацията?
Думата медитация произлиза от индо-европейското med- , в превод меря, което през латинското meditation постепенно се превръща в онова, което днес разбираме под медитация.

Много хора не са достатъчно наясно какво е медитация и често изразяват съмнение как точно медитирането може да им помогне да решат някои от проблемите си. За някои споменаването на медитация извиква картини на монаси в отдалечени планини, тъмни стаи, тишина и приглушена светлина. Всъщност медитацията е умствено упражнение, с което се постига преминаване на мозъка зад границата на мисленето в по-дълбока фаза на релаксация и осъзнаване. Медитацията често включва насочване на вниманието към една крайна точка. Призната е като част от почти всички религии и е била практикувана в продължение на почти 5000 години.

С течение на годините медитацията става много популярно занимание в Западния свят сред хора с различен начин на живот. Медитацията е подход, който може да помогне на всеки да се пребори със здравословните си проблеми, стреса и тревогата със силата на мисълта и съзерцаването. Тя обхваща голям брой разнообразни практики, които в крайна сметка се придържат към основните принципи на мисленето и размишлението. При някои медитационни практики се изисква тялото да бъде в покой или да се движи с много малка контролирана амплитуда, докато други допускат свободно движение на тялото. Докато методите са различни, то крайната цел на всички видове медитация е една - по-спокойно и уравновесено съзнание, освободено от стрес.

Как да медитираме?
Има много начини да се носим във вихъра на танца. По същия начин стои и въпроса с медитацията. Съществуват около 700 различни техники за медитация, но не няма писани правила коя от тях да изберем и коя е най-подходяща за нас. Правилото, което работи безотказно, е едно- послушайте вътрешния си глас и се отдайте на собственото си усещане. Но за да го направим, трябва да сме запознати с това какво ни дава медитацията ...

Полезните ефекти на медитацията
Полезните ефекти на медитацията със сигурност са многобройни. Проучвания доказват, че практикуването й е сигурен и лесен начин да постигнем баланс на физическото, емоционалното и умственото ни здраве. Когато сме подложени на внезапна заплаха, ние отговаряме с определена реакция, а в тялото ни се образува прилив на хормона адреналин. След освобождаване на адреналина и другите хормони пулсът се ускорява, кръвното налягане повишава, дишането се учестява и кръвния приток към мускулите се засилва. В ежедневието ни тези реакции се появяват, когато сме в задръстване на пътя, някой ни дразни на работа или просто когато счупим някакъв предмет. Много успешни бизнесмени, известни личности и професионални спортисти практикуват медитация като средство да се преборят със стреса и да запазят душевното си здраве.

Кои са преките ползи от медитацията?
намалява пристъпите на тревожност
изгражда самоувереност
увеличава нивото на серотонина, който въздейства върху настроението и поведението на човека. Ниските нива на серотонин се свързват с депресия, главоболие и безсъние
увеличава издържливостта и силата
създава усещане за дълбока релаксация и цялостно усещане за добро разположение
нормализира кръвното налягане
намалява стреса и напрежението
помага за концентрацията и засилва дейността на мозъка
помага за намаляване на болестите на сърцето
помага за намаляне на теглото
Медитацията и спортът
Полезните ефекти на медитацията обаче освен в широк житейски смисъл са широко и целенасочено прилагани и в една конкретна и любима на повечето от нас сфера - спорта. Проучвания доказват, че спортистите, практикуващи медитация, постигат по-добри резултати и имат завидна издържливост и концентрация, които са съществени за успеха на всеки атлет

С увеличеното напрежение върху тялото, което всеки атлет понася, дълбоката релаксация е от изключително голямо значение. Способността за изчистване на съзнанието и изхвърляне на напрежението е ценно средство, което може да се „изработи" посредством медитацията. Резултати от проучване на тема „Медитацията при атлетите" показват,че медитацията чувствително подобрява времето за реакция. Този показател е от съществено значение при почти всеки вид спорт, а рекордните постижения не са нищо друго, освен „пригаждане" на тялото и ума да реагират бързо.

Тренировките на ума във всички случаи помагат и на тренировките на тялото ни. Ето как става това ...

Концентрация - спортът обикновено изисква фокусирано внимание „тук и сега". В противен случай или изпускаме топката, или дори можем да пострадаме. В процеса на тренировки атлетите се научават да насочват своето усещане за външния свят така, че да изключват от възприятията си контакта с всякакви външни шумове и гледки, както и техните собствени мисли за страх, несигурност и провал. След бъдат като изцяло погълнати от съответното действие, спортистите придобиват непробиваемо вътрешно спокойствие въпреки движението отвън. По този начин се блокира външното влияние - крещящи фенове, залози и др.
Издържливост - почти всеки добър атлет е станал добър, заради представянето си преди края на играта в последните секунди. В подкрепа на тази позиция известен футболен треньор казва, че „мачовете се печелят и губят в последните 2 минути на всяко полувреме". Поради това добрата издържливост е съществено важна за успехите на всеки спортист, а медитацията я подобрява.
Запомняне - постига се отваряне към всички сетивни „входове", мисли и телесни усещания, т.е. вниманието ни не е насочено в една точка. Този вид медитация е полезна при разучаване „профила" на противника и е по-приложима в несъстезателни ситуации - например джогинг или индивидуални тренировки при състезателен спорт, когато не е необходимо фокусиране на вниманието върху нещо конкретно. Можем да запомним телесните си усещания-дишане, контакт на краката със земята, свиването на мускулите, заобикалящата ни среда, да усещаме резултатите от нашите действия, без да е необходимо да ги анализираме или да ги класифицираме като успешни или неуспешни. Можем да запомним и темпото. Някои бегачи признават, че самият стабилен ритъм при бягането е способен да създаде медитативно състояние, като повторяемстта се набива в лявото полукълбо на мозъка.
Интуиция - по аналитичен път мозъкът ни заучава техники и анализира действията ни като се опитва да контролира тялото съзнателно. Тази техника е много важна, когато за първи път практикуваме някой спорт, но значението й намалява, когато заучим основните неща и започнем да ги правим автоматично.
Изучаване на прихологическото състояние - въпреки че спортната зала или стадион не са зала за медитация, все пак можем да усетим промени в различни състояния: страх, гняв, съмнение, увереност, мотивация, желание, усещане за идентичност, отношението ни към границата на собствените ни възможности.
Подобряване на междуличностните отношения - повечето спортове са колективни игри и добрите отношения със съотборниците са задължителни. Ако отборът иска победа, играчите му трябва да се разбират, тъй като конфликтите „убиват" отборния и спортния дух. 
Необикновени състояния - някои спортисти преживяват състояния, които наричат „игра извън зоната" или „игра извън границите на ума". Такива състояния могат да бъдат:
Липса на усилия - постига се почти невъзможното без почти никакви усилия, мисъл и съмнения. Самото тяло има усещането, че лети, носи се или е покрито със защитна стена, която пречи на противниците да го докоснат
Изменение на възприятията - времето се ускорява, забавя или спира; зрението се изостря и очертанията на предметите се виждат по-ясно, а самите предмети (напр. баскетболния кош) изглеждат по-големи и пропускането им е невъзможно
Предусещане - знае се какво ще е следващото действие на противника
Господство на разума - появява се усещането, че може да се повлияе над определени действия, като посоката на полета на топката например
Превъзходство - усещането, че играта е жива и има собствена енергия
След като вече знаем колко полезна е медитацията за психиката и тялото, ни остава единствено да изберем някоя от техниките за медитиране и да започнем да я практикуваме.

КОДЪТ НА ЩАСТИЕТО

За всеки човек щастието е в нещо различно. За някои то е в катеренето по стръмни склонове, за други - в прегръдката на любимия човек, за трети - в съзерцаването на произведение на изкуството...

"Къде се крие щастието ?" - това е един от въпросите, които хората са си задавали в продължение на хиляди години. Това е един от въпросите, които всеки човек съзнателно или подсъзнателно задава и на самия себе си. Това е и един от въпросите, на които човек никога няма да може да отговори.

Всеки от нас има собствена представа за щастието: за едни то е удовлетворението от постигането на някаква цел; за други е любовта, приятелството, уважението, материалните блага; за трети е задоволеността от живота. Мнозина вярват, че човек е щастлив поначало, че животът е щастие. Други пък търсят щастието си в смъртта. Може би, ако някой или нещо може да обхване всички субективни гледни точки, да ги обедини в един многопластов модел, би се получила една картина, която, ако не е щастието в истинския му вид, то поне ще се доближава максимално до него.

Мнозина споделят мнението, че само човекът може да бъде щастлив. Или поне само разумните същества, а тъй като "човекът е единственото познато разумно същество", следователно само той може да бъде щастлив. И ако попитате поддръжниците на тази теория защо мислят така, те ще отговорят: "Кое е единственото същество, което може да мисли и оценява? - Човекът! А какво е щастието? В какво се състои то? - В осмислянето и оценяването на това, което имаш".

Какво е щастие?

Щастието е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900 ) истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход. Когато е щастлив, човек често се смее.

За всеки обаче понятието "щастие" носи различно значение - за гладния - да се нахрани, за болния - да оздравее и за самотния - да има някого до себе си. Но щастието не е нищо друго освен едно неброимо съществително. Няма много или малко щастие, защото щастието си е щастие и то с главна буква "Щ".

Щастието е навсякъде около нас и дори ежедневните, най-обикновени случки могат да го събудят. Ала често не можем да оценим това, че нещо ни е карало да се чувстваме щастливи и едва когато го загубим, разбираме, че трябва да се радваме и на малкото, което ни поднася живота.Точно поради тази причина много хора казват, че не са открили ИСТИНСКОТО щастие. На тях бихме могли да опонираме със следната мисъл: "Хора, огледайте се по-старателно! Щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш".

Щастието и философията

Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория то се разработва още в античната философия. Аристотел, въвел самото понятие етика, нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието, като школата на епикурейците.

Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята като проповедници на разгулен живот (главно благодарение на отношението на християнската църква към учението на Епикур), тяхното учение за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.

Щастието и религията

Щастието е също така обект на религиозните доктрини.

В християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и Светия дух. В религиозното християнско съзнание щастието е свързано предимно със задгробния живот и с представата за рая, който е отреден за праведниците.

В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществява в т.нар Нирвана - блажено състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирния дух Брахман.

В Кабала - науката за щастието - то престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc2, съществува и формула за постигане на вечно щастие.

Доларът винаги е по-зелен от обратната страна

Носят ли парите щастие? "Ако имах пари", казва типичният фантазьор, търсещ щастието, "бих могъл да имам или да направя каквото си поискам: да пътувам по света, да си купувам всичко, което ми харесва, да бъда независим и да държа живота си в свои ръце… Накратко, парите са това, което би ми осигурило щастие. Не е ли така?"

Учудващо (или не), много от последните изследвания показват, че дори когато имаме достатъчно пари, за да задоволим основните си нужди, те престават да ни носят щастие. Едно популярно изследване сочи, че дори спечелилите от лотарията, които са били изключително щастливи в момента на успеха, много скоро губят еуфорията си.

Не след дълго тяхното настроение се връща в онова състояние, в което е било преди щастливото събитие. Всъщност, веднъж придобивайки повече пари, отколкото са нужни за покриването на основните ни нужди, радостта от притежаването им бива засенчена от въпрос като: "Дали имам толкова, колкото и Иванови?", защото независимо колко печелим, на нас винаги ни се струва, че парите на съседа са с един или два нюанса по-зелени от нашите."

Икономика на щастието

Ами свободното време? Ако можехме да работим по-малко и да почиваме повече, бихме ли се сдобили с така жадуваното щастие? Учените, изследващи въпроса за щастието, хладнокръвно отхвърлят и тази хипотеза като възможна. На "Световната карта на щастието", наскоро публикувана от департамента по психология към Университета в Лейсестър, Англия, здраво работещите граждани на САЩ заемат по-предното 23-то място, докато отпускарите във Франция пълзят в класацията с отчайващото си 62-ро място.

Тогава какво би ни накарало да се чувстваме щастливи? Именно това е въпросът, който оставя изследователите удивени. По -лесно е да идентифицираме факторите, които не ни правят щастливи, отколкото да дадем практическа формула за истинско щастие. И така, как да уловим онова специфично чувство за щастие?

Механиката на щастието

За да разшифроваме кода на щастието, първата стъпка е да осъзнаем кои сме всъщност и каква е истинската ни природа. Това е много просто: ние представляваме желанието да сме щастливи. С други думи, ние всички се стремим към получаването на удоволствие и наслада, или както се споменава в Кабала, ние сме "желанието за получаване".

Вероятно това ви звучи много познато. Нашата природа, желанието за получаване, е много по-сложно отколкото си го представяме. То не е просто постоянно желание, което непрекъснато ни подтиква да търсим щастие. Именно това желание да получаваме мотивира всяко наше действие, дори най-малката и незначителна постъпка и всяка наша мисъл.

Желанието да получаваме търси напълване във всеки един момент и не ни дава покой, докато не запълним тази нужда. То определя начина, по който се чувстваме: ако го задоволим, ние сме щастливи, чувстваме се добре, животът ни е като песен; ако не успеем да запълним това желание, ние се чувстваме разстроени, ядосани, депресирани, стигаме до състояние на ярост и самоубийствени мисли.

Вероятно сте се досетили вече за това, но нещото, което много често ни убягва - и шифърът за разкодиране на щастието - е фактът, че след като нашето "желание да получаваме" вече е изпълнено, удоволствието, което сме изпитали до този момент, изчезва.
Големият ирландски писател Оскар Уайлд определено е знаел за това, когато е написал тези редове: "Съществуват само две трагедии на този свят. Едната е да не постигнеш онова, което желаеш, а другата е да го получиш. Последната е най-страшната, последната е истинска трагедия".

Механизмът на този процес е много лесен. Първоначално ние желаем дадено нещо и правим всичко възможно, за да го постигнем. В момента, в който получим онова, за което трескаво сме бленували, ние изпитваме удоволствие, радост и наслада. Или казано с други думи, първоначалният сблъсък на желанието и неговото случване е върховният момент на наслаждението. Дотук добре, но процесът все още не е завършен. В момента, в който получим нещото, което силно искаме, желанието затихва. С други думи, ние постепенно преставаме да желаем това, което вече сме постигнали, и в резултат на това изпитваното удоволствие избледнява, докато изчезне напълно.

Например, знаете какво е усещането, когато сте много гладни: бихте могли да изядете пържола, голяма колкото за десетима (за вегетарианците това би могло да бъде огромно парче панирано сирене). Какво обаче се случва когато започнете да ядете? Първата хапка е чиста проба екстаз, и следващата хапка е чудесна. Третата е приятна, и поредната е приемлива, но още една вече е безразлична. И следващата хапка е: "Не мога повече, чувствам се зле…"

Този принцип действа за всичко, не само за храната. Можем да прекараме години, мечтаейки си за лъскава спортна кола и когато накрая я придобием, ние сме във възторг - е, поне през първите няколко минути или дни. Скоро обаче усещаме как еуфорията постепенно намалява и в един определен момент тя престава да ни носи удоволствие. И всеки път, когато погледнем колата, единственото, което усещаме е тежестта на огромния заем, който ще трябва да изплащаме в близките десет години! Професорът по икономика Ричард Естърлин от Университета в Южна Калифорния, водещ учен, занимаващ се с въпроса за щастието, нарича този феномен "хедоническо приспособяване', което означава: "Получаваме нова кола и свикваме с нея. Сдобиваме се с нови дрехи и отново привикваме към тях… Ние се приспособяваме към удоволствието, което получаваме твърде бързо…"

Това обаче не може да е краят на историята, нали? В крайна сметка, дори нещата да изглеждат по този начин, ние все още търсим постоянния извор на наслаждение. Дали Природата ни е хвърлила в този порочен кръг, за да останем вечно нещастни? Дали щастието не е само в приказките, историята за Дядо Коледа, която никога няма да се сбъдне?

(Тайната) формула на щастието

В действителност ние сме по-близо до него, отколкото си представяме. Всъщност най-новите проучвания върху въпроса за щастието и нарастващото осъзнаване на нашето непрекъснато усещане за незадоволеност ни приближават към истинското щастие. Постепенно започваме да разбираме модела: щастието няма нищо общо с това колко пари правиш или колко сполучлив е бракът ти - всъщност това няма нищо общо с всеки друг вид удоволствие, което ние се стремим да постигнем. Ние започваме да разкриваме фундаменталната истина, че щастието може да бъде усетено чрез използването на един по-различен принцип на получаване на наслада.

Вече стана ясно защо не сме способни да изпитваме несекващо удоволствие от нещата около нас - защото в момента, в който удоволствието срещне желанието, последното бива неутрализирано. И след като нашето желание вече е неутрализирано, ние ставаме неспособни да се наслаждаваме на удоволствието.

Ключът към щастието е в добавянето на един друг елемент в целия този процес - елементът "намерение". Това означава, че продължаваме да желаем така, както и по-рано, но придаваме една по-различна насоченост на нашето желание: в посока навън, тоест, все едно даваме на някой друг. С други думи, намерението превръща нашето желание в път за постигане на удоволствие, и то по такъв начин, който гарантира неговия непрекъснат приток, то изпълва нашето желание, следвайки намерението. И нашето желание ще е способно да получава безпределно, без опасност от пресъхване.

Това е формулата за получаване на безгранично удоволствие, или постоянно щастие. Когато човек прилага тази формула, той всъщност преминава през цялостна трансформация и започва да усеща различни по вид удоволствия. Кабала ги нарича "духовни" и те наистина са непресъхващи.

В заключение - кратък обзор

• Какво представлява щастието?

То е чувството, което ни изпълва, когато сме задоволили "желанието за получаване".

• Защо това чувство ни напуска?

Защото удоволствието неутрализира нашето желание, а без желание не бихме могли да усетим удоволствие.

• Каква е формулата за усещането на безгранично удоволствие?

Тя се изразява в прибавянето на "намерение за отдаване" към нашето "желание за получаване", така че удоволствието да продължи да тече през нашето желание безкрайно.

Истинското щастие е наблизо и напълно постижимо, то ни очаква, за да се научим как да го усещаме и как да добавим намерение към нашето желание. В каквото и да се състои щастието, всеки от нас има право да е щастлив.

И за финал - една притча

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на щастието при най-мъдрия човек. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото. Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?
Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му. Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

ЗА КАКВО МОЖЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ЯБЪЛКИТЕ

• Най-добрият начин за съхранение на картофите през студения сезон е да ги смесим с малко ябълки. Отделяната от тях яблъчна киселина не им позволява на прораснат.
• Руската салата може да придобие много по-приятен вкус, ако в нея се настържат на ситното ренде 1-2 кисели ябълки.
• Ако печете месо на скара, можете да го покриете с тънки резенчета ябълка. Сокът, който ще се отдели от тях, ще облагороди вкуса му. Преди да го сервирате, ги отстранете.

• Разрежете ябълките на две половинки, без да ги белите. Отстранете вътрешността им и ги напълнете със смес от мед, счукани орехи и малко ром. Опечете ги на фурна. Сервирайте ги декорирани със сладкарска сметана. Този чудесен десерт е особено подходящ за хора с повишена киселинност на стомаха и дванадесетопръстника.
• Настържете ябълка и лук, добавете мед, като всички компоненти са равни по количество. Разбъркайте добре и вземайте по една чаена лъжичка три пъти на ден между храненията. Това средство ще ви помогне да се отървете от упоритата кашлица.
• Ако ще използвате ябълките в салата и искате да запазите максимално естествения им цвят, потопете резенчетата в разтворен във вода сок от портокал или лимон, в съотношение 3 към 1.

КАРФИОЛ С КАШКАВАЛ НА ФУРНА

Продукти:

1 глава карфиол 3 чашки настърган кашкавал 5 лъжици масло или маргарин 1 чашка брашно 2 чашки прясно мляко сол, черен пипер

Приготвяне:

В тенджера с много подсолена вода варим карфиола, докато леко омекне, около 15 минути. Изваждаме го от водата, изцеждаме го и го разкъсваме на цветчета, които нареждаме в намазана с мазнина тавичка. Отделно с 3 лъжици масло запържваме брашното. На тънка струя, като бъркаме непрекъснато, наливаме топлото прясно мляко. Образува се гъста каша. Към кашата добавяме лъжичка сол, 2 лъжици масло, черен пипер, 1 чашка настърган кашкавал. Разбъркваме енергично и сваляме от огъня. Изсипваме половината смес върху карфиола и разбъркваме леко. Изсипваме и другата половина от сместа така, че да покрие цялата тавичка. Отгоре поръсваме с останалия кашкавал. Печем 15 минути в гореща фурна.

СТРАХОВЕ И НЕВРОЗИ ПРИ ДЕЦАТА

Когато говорим за депресия, невроза или друго подобно страдание, винаги имаме предвид претоварените с грижи и ангажименти възрастни.

Според психолозите обаче децата са по-честите жертви на неврози, а корените на това състояние при възрастните трябва да се търсят в детството. Как да разграничим нормалните за всяка възраст страхове от признаците на нервно разстройство и какво трябва да предприемат родителите? 

При здравите деца страховете се пораждат от реални житейски ситуации – филми, страшни разкази т.н. 

Бебетата се плашат обикновено от силен звук или приближаването на едър предмет. Спокойствието на едногодишното дете зависи от състоянието на майката – ако тя е уплашена, страхът се предава и на него. 

При 2-3-годишното дете се появява страх от болка, от лекар, а също и от приказните герои-злодеи. 6-7-годишните вече осъзнават реалността на смъртта или загубата на близки хора. 

Социалната среда определя страховете в училище – те най-често са породени от опасенията, че няма да бъдат оправдани очакванията на учители, родители, съученици. 

Решаващо е проявеното разбиране. Например, ако детето се бои да заспи само в тъмното, не бива да бъде принуждавано насила „да свикне, да се престраши”. В такъв случай има опасност да се прибави и опасението от насмешка или родителски гняв. Пътят до неврозата оттук е кратък. 

Каквито и да са детските страхове, към тях трябва да се покаже разбиране и съпричастност, да се подходи като към нещо нормално, което са изпитвали всички като малки. Психолозите често подчертават еволюционното значение на страха като стимул да бъдат открити по-безопасни и сигурни начини за постигане на желаната цел. 

Ако детето не намери нужната подкрепа, то може да зацикли в страха си и той да се превърне във фобия. Фобията е натрапчив страх и е симптом на невроза. Детето става затворено и неуверено или напротив - избухливо и агресивно. 

Развитието на невротични страхове може да е и генетично обусловено. Невротичните страхове са устойчиви, съпроводени са с безсъние, сърцебиене, загуба на апетит. Много важно е при първите подобни признаци да се потърси детски психолог или психиатър. 

Преди това обаче е нужно да се поговори обстойно с детето. Ако то осъзнава необосноваността на страховете си и иска да се освободи от тях, то проблемът не е толкова обезпокоителен. Но ако наистина е убедено, че под леглото му се крие чудовище например, незабавната консултация с психоневролог е наложителна.