ЗА ХЕЛУИН И ТИКВАТА

Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е отредена за празника Хелоуин. Неговата история е свързана с честването на келтската Нова година на тази дата, но по-интересното в наши дни е обичаят децата да се обличат с маскарадни костюми на страховити герои, вещици, скелети и др., както и да обикалят по домовете, за да ги черпят с бонбони или в противен случай да напакостят на негостоприемните домакини.

Древните келти посрещали своята Нова година Самайн (Сауин) в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от жреци, устройвали гадания .

Номер или лакомство

Да предложиш бонбон, за да се отървеш от това някой да хвърля яйца по верандата ти или да те запаси с тоалетна хартия за няколко месеца напред, стига да успееш да я навиеш от дърветата пред къщата си, си е добра сделка. Днес се смята, че самата фраза trick-or-treat (номер или почерпка) се появява по-късно. Някои са на мнение, че тя става част от празника в Америка в началото на XX век, когато пристигат ирландските имигранти. За да се отърват от номерата, които бедните деца им правели, възрастните предлагали сладкиши. Затова и в началото Хелоуин бил известен като Нощ на просяците.

И ако цветовете на празника са черното и оранжевото, като първия го свързваме най-вече със страшните костюми и тъмнината, то вторият веднага ни кара да направим асоциация с тиквата. Направата на фенери от тиква, които могат да се видят навсякъде, където честват Хелоуин, е свързана с името на Светещия Джак (Jack O’Lanterne). Той може би е най-известният образ на празника, от чиято история разбираме защо съществува тази традиция.

Според легендата Светещия Джак бил пияница, играч на карти, скъперник, изобщо лош човек. Една вечер Дяволът му се явил в кръчмата, където бил Джак, и поискал душата му. Оттук нататък има различни версии за неговата история. Според една от тях Джак победил Дявола на карти и изтръгнал от него обещанието да не отиде никога в Ада. А според друга Дяволът отново го потърсил и Джак го помолил да му разреши да изпие една последна чаша. Дяволът се съгласил и се превърнал в монета от 6 пенса. Джак грабнал монетата и я сложил веднага в кесията си, която обаче се завързвала във формата на кръст (друга история разказва, че сложил монетата в касичка, чиято заключалка била във формата на кръст) и Дяволът не можел да излезе повече оттам. В крайна сметка Джак го пуснал, при условие че му даде още една година живот. След 12 месеца Джак изиграл друг номер на Дявола, като го помолил да изяде една последна ябълка. Но докато Дяволът му помагал да се качи на дървото, Джак издълбал с нож един кръст върху ствола и така накарал Дявола да обещае, че повече няма да го преследва. Когато Джак умрял, отишъл пред портите на Рая, но свети Петър го изгонил, защото бил грешник. Дяволът също не го пуснал в Ада заради уговорката, която имали, пък и навярно защото още помнел номерата му. Все пак той успял да измоли от Дявола един жив въглен, който сложил в издълбана като фенер ряпа и така си осветявал пътя в тъмнината. Джак бил осъден да броди безцелно, докато дойде денят на Страшния съд. Така той бил наречен Светещия Джак, който се появявал всяка година в деня на своята смърт, на Хелоуин. А безкрайните запалени фенери в нощта на празника му помагали да намери своя път.

Дали заради поверието с Джак, или заради дълбаенето на стотици тикви за фенери в нощта на Хелоуин на масата на празника задължително присъстват ястия с тиква - разнообразни сладкиши като например тиквено руло с извара или печена тиква със сушени плодове, мед и орехи, пълнена тиква или торта. Всички рецепти задължително изглеждат зловещо, но разбира се, най-очаквани са лакомствата и бонбоните.

Празникът Хелуин се приема като католически. Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григории IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии Тогава почитаме всички християнски светци и мъченици, като неслучайно е и Задушница, ден, в който да си спомним за починалите си близки хора.

С всяка следваща година Хелоуин става все по-популярен и у нас - вече не е изненада за никого да види в края на октомври по улиците маскирани деца и тийнейджъри в страшни зомбита или скелети с тикви в ръцете. Не трябва да забравяме, обаче, че ние също имаме подобен празник. Древният езически ритуал на кукерите, където присъстват същите атрибути - маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, звънящи звънци има подобна символика - целта отново е  гонене на злото.

Трябва да отбележим, че за съжаление Хелуин е с по-голяма популярност от друг чисто български празник, честван на 1 Ноември - Денят на народните будители. Нека бъдем отворени към света, незабравяйки и почитайки делото на българските просветители, книжовници и революционери.

Източник webbukvar.com

ОТНОВО ЗА БИСЕПТОЛА

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО С БИСЕПТОЛ

Болестите, предизвикани от микроорганизми, дълго време са били бич за човечеството. Едва през 30-те години на 20 век производството на синтезирани сулфаниламидни препарати доведе до революция в медицината, защото лекарите за първи път имаха възможност да лекуват ефикасно инфекциозните заболявания.

Едно от тях е широко известият Бисептол. Той е изпитана с години ефикасна комбинация от два компонента с антибактериално действие: сулфаметоксазол и триметоприм. Ефектът от приема на таблетките бисептол е потискане растежа на няколко опасни патогенни щама – видимо това се изразява в овладяване на следните възпалителните процеси:

• уроинфекции, причинени от група патогенни бактерии, цистит;
• възпаления на средното ухо, отит и синузит;
• инфекции на стомашно-чревния тракт;
• остри и хронични бронхити и пневмонии;
• т.н. диария на пътешественика, предизвиката от E.coli.
•  дизентерия, салмонелоза. 

Може ли с бисептол да се лекуват деца?

Практиката показва, че медикаментът е с добър ефект и овладява описаните болестни състояние успешно при разумно, правилно потребление. В същото време е важно да се знае, че бисептол е сериозен медикамент – приложението му трябва да бъде препоръчано от лекар и не бива да се върши самодейно. 

Родителите на малки деца чудесно знаят, че това е едно от средствата за спасение от зачервено гърло и бронхит. Под форма на суспензия бисептол се дава и на бебета – разбира се, в дози и при режим, съобразен с болестния проблем и крехката им възраст.

Не е добре, когато родител без необходимата квалификация се прави на педиатър и тъпче мъника с бисептол – само защото си спомня, че при предишното боледуване докторът е препоръчал точно това лекарство. Дозите бисептол за деца неизменно се дават на 12 часа, но какви точно ще са те – определя лекарят; отново – в зависимост от възрастта и килограмите.

Какви рискове има лечението с бисептол?

За съжаление има много странични ефекти при приема на бисептол.

Ето най-често проявяваните странични ефекти при лечение с бисептол :

• затруднено дишане, хрипове и кашлица, прилошаване;
• оток на лоцето и гърлото, трудна артикулация и преглъщане;
• болка в областта на гърдите;
• кожни обриви, сърбеж и обриви по лигавиците, уртикария;
• силно главоболие, гадене и повръщане.

В по-редки случаи се проявяват негативни ефекти като промени в кръвната картина, жълтеница, гърчове, скованост на крайниците и мускулни болки, болки в стомаха и вътрешни кръвоизливи.

Всички тези предупреждения имат една единствена задача: да сигнализират потребителя, че медикаментът не е безобиден и трябва да се подхожда с особено внимание, а именно да се приема след изричната преценка и предписание от лекар. Разбира се не бива да се взема бисептол, ако пациентът има алергия към съставка на бисептол или други лекарства от групата на сулфонамидите, страда от бъбречно или чернодробно заболяване, заболяване на кръвта, прекарал е наскоро хепатит. Специални изисквания има при лечението на деца: бисептол се прилага при специален режим и при бебета, но възрастта им трябва да е най-малко 4 седмици.

Медикаментът бисептол всъщност има широк антимикробен спектър, което го прави така активно приложим. На езика на специалистите може да се отбележи, че той е активен спрямо повечето аеробни грамотрицателни бактерии, но именно на широкото приложение на бисептол, широко до безконтролност, се дължи тенденцията да се увеличава броят на щамовете, устойчиви към препарата. Тази тенденция всъщност се развива в продължение на повече от 30 години!

Независимо от това, бисептол си остава добър вариант за лечение на пиелонефрит при деца. Едно мащабно изследване в Русия е представено чрез лечението на 275 болни от пиелонефрит деца на възраст 4-12 години, като при близо 70% заболяването е било вече хронично. Почти половината от тези деца са страдали от пиелонефрит продължително време, от 1 до 3 години.

Същността на експеримента е в разкриването на успешна профилактична програма, която не позволява проявата на рецидиви от пиелонефрит. Ядро на тази програма е приемът на малки дози бисептол продължително време – по схема, в рамките на 3 до 6 месеца. Наблюденията показват, че е възможно успешно редуване на терапия с бисептол и фитотерапия.

Основнита извод е, че приеман по изрична лекарска преценка, бисептол е незаменим лекарствен препарат, обусловен от широкия си антимикробен спектър и също така позволяващ сравнително дълго приемане, така че да доведе до пълно излекуване на инфекцията.

ЕХИНАЦЕЯ - ЛЕЧЕБНАТА БИЛКА НА ИНДИАНЦИТЕ

Наричат го "билката на индианците", красиво и нежно, бяло,розово или лилаво. Това е ехинацея.

Специалисти твърдят, че профилактичното прилагане на ехинацея може да намали риска от ринит с 58%, а нейното прилагане по време на заболяване намалява два пъти продължителността му.

Американски фармацевти, цитирани от USA Today, заявяват, че ехинацеята не само повишава имунитета, но и в съчетание с витамин С растението е способно да намали риска от заболяване от хрема с 86%.

Освен това в медицината е известно, че растението действа положително при кашлица и главоболие.

Ехинацеята влияе благоприятно и върху трудно лечими и нелечими със съвременните конвенционални средства хронични хепатити, хронични бронхити, хронични пиелонефрити, синузити и много други вирусни заболявания като рецидивираща херпесна инфекция например

Запознайте се с ехинацея.

Тя е многогодишно растение от семейство сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, най-популярен от които е Echinacea Purpurea. Растението е родом от Северна Америка и е донесено в Европа след колонизацията. В американските степи то е било едно от най-популярните лечебни растения в традиционната индианска медицина. Сега то се отглежда целенасочено, като полята с ехинацея в америка са приказна гледка.

Днес Ехинацея се радва на широка популярност както сред населението в САЩ, така и сред жителите на ЕС.

Какво трябва да знаем за активните съставки на Ехинацеята?

В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни за науката, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.

Само три от съществуващите в природата видове ехинацея притежават ярко изразени лечебни свойства, така че, ако не сте билкари, е най-добре да си набавите билката от специализиран магазин.

Ехинацея е многогодишно растение от семейство Сложноцветни, чиито цветове са розови, пурпурни или бели. За лечебни цели се използват венчелистчетата, стъблото и листата.

Какви болести лекува билката ехинацея?

Билката ехинацея се прилага успешно за лечение на рани, херпеси, възпаления, изгаряния, уринарни и респираторни инфекции. Билката успокоява болки в гърлото, кашлица, главоболие. Лечение с ехинацея дава добри резултати и при вагинит, синузит, уртикария и обрив, възпаление на венците, грип, отит, цистит, язви на стомаха.

Как се прилага ехинацея за лечение?

Сок от ехинацея се добива чрез намачкване на пресни цветове от билката.

Тинктура. Цветовете на растението се изстискват и полученият сок се залива с 300 мл. алкохол (ракия например) и се оставя да престои така 15-20 дена на прохладно място, след което се прецежда. Около 20-30 капки от тинктурата се разтварят в чаша вода и се пият за подсилване на имунната система всеки ден по три пъти. Правете курс от две седмици, една седмица почивка, отново три седмици и т.н. Водният разтворът от няколко капки тинктура може да се използва и за промивки при вагинит. Тинктурата от ехинацея има благоприятно лечебно действие и при рани, абцеси и кожни възпаления (налагайте болното място с напоен с тинктура памучен тампон).

Чай от ехинацея се приготвя като се запари една супена лъжица изсушени цветове на билката в 500мл. вряща вода. Профилактично може да пиете всеки ден по 3 пъти преди хранене 100 мл. чай в продъллжение на 10 дена, после правите почивка от 5 дена. Повтаряте още 2 пъти. Гаргарата с чай от ехинацея се препоръчва при болки в гърлото.

Мехлем с ехинацея може да си направите като разтопите пакетче масло и добавите към него сок от растението. Мехлемът с ехинацея има антимикотични, антибактериални, регенеративни свойства (ускорява зарастването на рани) и е изключително ефикасен при изгаряния.

Важно: Да не се употребява от хора, болни от туберкулоза, множествена склероза, левкемия, алергии или по време на бременност. Да не се пие билката повече от 10 дена без прекъсване.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи Ехинацеята?

Имуностимулатор.

Като цяло екстрактите от растенията в рода Ехинацея (това ще рече едни видове по-силно, а други по-слабо) имат активизиращ имунната система ефект. Те въздействат върху активността на продукцията на имунни Т-клетки, усилват склонността на лимфоцитите да фагоцитират ("изяждат") бактерии;

Противовирусен и антибиотичен ефект:

Тук вече изследванията са много и конфликтни. Едни потвърждават ефекта, други го смятат за незначителен, а трети отричат такъв. Наистина има налични доказателства за ползите на растението. Смята се обаче, че проблемът с повтаряне на ефекта идва от технологията на преработка на екстрактите, съдържанието им, както и това от кой вид Ехинацея са добити. За пример: съдържанието на ехинацен във вида E. angustifolia е 10 пъти по-голямо от същото в E. pallida. Затова излиза,че растението действа, но не се знае кой от всичките видове точно.  Вярва се, че причина за антибиотичния ефект на растението е ехинакозидът, чиято сила сравняват с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна изглежда се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите. За съжаление изследванията в тази област са крайно недостатъчни, но независимо от това ехинацея има достатъчно доказани лечебни своиства.

Рецепти.

Отвара от корена: Сипете една чаена лъжичка в 226 гр вода и оставете да къкри за 10 минути, след това прецедете. Използвайте по 1 чаена чаша 3 пъти дневно.

Тинктура: Използвайте по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно. За бебета използвайте 20 до 40 капки 3 пъти на ден.

Пресен сок: Давайте по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден. За бебета използвайте 20 до 40 капки.

Капсули: 250 до 500 мг три пъти на ден.

Стандартизиран екстракт: Използвайте 100 до 250 мг три пъти дневно.

Източник http://www.webbukvar.com/

КОИ СА "ВЕСЕЛИТЕ БАБИ"?

   Веселите баби всъщност са финландски баби. Това е поредица от уникално забавни илюстрации, дело на художничката Инге Лук (Inge Löök). В действителност това е псевдоним, с който се представя финландката Ингеборг Лиевонен (Ingeborg Lievonen). 

  Като дете Инге живеела със семейството си в Хелзинки, където техни съседи били две възрастни жени, които по-късно се превръща в прототип на бабите от илюстрациите. В живота си Инге е ипълнена с оптимизъм и радост, което без съмнение се отразява на работата й. Може би затова всички нейни "финландски баби" изглеждат щастливи и весели. Първите рисунки се появяват през 2003 г., а сега вече са над 40.

  

  Изключителво забавни, щурите"Финландските баби" носят много настроение. 

  Убедете се сами.

Източник http://www.webbukvar.com

Снимки: Inge Look.com

 

Как се приготвят у дома… храни и напитки, които купуваме от магазина

Как се прави Песто Дженовезе? Как се приготвят сушените домати? Как се прави лютеница? Може ли да си приготвим вкъщи фъстъчено масло? Лесна ли е рецептата за сусамов тахан? Лесно ли се приготвя студен чай вкъщи? Подобни въпроси възникват в главата на много от нас, докато се разхождаме с количката из магазина и пазарим. Истината е, че голяма част от обичаните сосове, дресинги, разядки и напитки, които сме свикнали да купуваме готови в бурканчета и бутилки от магазина се приготвят повече от лесно. Освен това когато човек приготвя сам сусамов тахан, или фъстъчено масло, или пък лютеница може да ги приготви според своя личен вкус. Друг безспорен плюс на приготвената удома храна е че не съдържа консерванти и стабилизатори, като купената от магазина, което я прави и много по-полезна.

Как се приготвя домашно… Лесни рецепти за домашно приготвяне на храни и напитки, които купуваме от магазина

Как се приготвя домашна лютеница?

Домашна лютеница

Домашна лютеница се приготвяше доскоро в много български къщи, но все по-често купуваме лютеница от магазина, с оправданието, че да приготвиш лютеница в домашни условия не е лесно. Точно напротив! Да приготвиш лютеница е приятно и забавно мероприятие! Рецептата за домашна лютеница има вариации, но рецептата за Супичка за домашна лютеница следва класическите правила, рецепта напълно приложима за всяка съвременна кухня.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се приготвя домашно Песто Дженовезе?

Домашно Песто Дженовезе

Италианският сос от босилек Песто Дженовезе е един от най-често използваните сосове за овкусяване на паста, но с Песто Дженовезе се овкусяват и различни салати и предястия. Песто Дженовезе си купуваме в малки бурканчета от магазина и много рядко някой, се замисля, че може да си приготви вкусния сос от босилек удома. Приготвянето на Песто Дженовезе в домашни условия е много лесно и бързо, а полученият сос има много по-свеж и интензивен вкус. За домашно Песто Дженовезе са ви нужни голямо количество босилек, малко кедрови ядки и не повече от 10 минути!
Вижте цялата рецепта тук »

Как се приготвят домашни сушени домати?

Домашни сушени домати

Сушените домати, подобно на Песто Дженовезе, са един типичен представител на италианската кухня, който е намерил голяма популярност и приложение. Сушените домати са изключително ароматни от добавеното разнообразие от подправки, а и от зехтина, което ги прави невероятно подходящо допълнение към различни салати, предястия, а дори и в много основни ястия. Да приготвиш сушени домати вкъщи е повече от лесно. Вариантите за изсушаването на доматите са няколко - класическият метод, по който се приготвят доматите от векове - на слънце, в уред за сушене (дехидрататор) на плодове или пък най-лесния и най-достъпен начин, на който не е нужда подготовка - във фурната. Рецептата за сушени домати в домашни условия е лесна, като детска игра, но изисква малко търпение.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се приготвя домашен сусамов тахан?

Домашен сусамов тахан

Сусамовият тахан набира все по-голяма популярност, както заради приятния си сусамов вкус, така и заради безспорните си здравословни ползи. В магазините може да откриете голямо разнообразие от сусамов тахан на различни марки. Ако сте любители на сусамовия вкус обаче имайте предвид, че приготвянето на домашен сусамов тахан ще ви отнеме не повече от 10 минути, а полученият домашен сусамов тахан ще бъде точно според вашия вкус и вашите изисквания. Тъй като се приготвя много бързо, може да не приготвяте сусамов тахан в големи количества, а да си правите необходимото ви количество за всеки път. Така ще се насладите на винаги свеж сусамов тахан, с богат и интензивен вкус.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се приготвя домашно фъстъчено масло?

Домашно фъстъчено масло

Фъстъченото масло стои в основата на много рецепти за приготвяне на сладки, както и различни дресинги, намазано на филийка с добавено сладко пък се превръща във вкусна енергийна закуска. Фъстъченото масло е незаменима част от менюто на вегани и вегетарианци. Но купеното от магазина фъстъчено масло съдържа голямо количество консерванти, което го прави не особено здравословен продукт. Да приготвим фъстъчено масло в домашни условия е много лесно и бързо. Рецептата за фъстъчено масло съдържа много малко продукти и е подходяща и за най-начинаещите готвачи, както и за всеки, който се опитва да се храни здравословно.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се прави домашен хумус?

Домашен хумус

Хумус представлява паста от нахут и тахан и е с арабски произход. Популярността на хумус в България бързо нараства като главна заслуга за това имат ресторантите сервиращи източна кухня. Така лека-полека хумус се появява все по-често и по рафтовете в магазините. Но да приготвиш хумус в домашни условия е много лесно и много бързо. Плюс това, подобно на всяко ястие приготвено вкъщи, и домашният хумус е много по-вкусен и съобразен с вашия вкус, както и с желаната от вас гъстота.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се прави домашен течен шоколад?

Домашен течен шоколад

Течният шоколад е едно от сладките неща, на които почти никой не може да устои. Да приготвим течен шоколад е лесно, а рецептата за домашен течен шоколад е една от любимите рецепти от домашната кухня от недалечното минало, която е изпаднала в забрава. Домашният течен шоколад е много вкусен, с интензивен какаов вкус и прилича повече на какаов крем, отколкото на течен шоколад в бурканче от магазина, но това не му пречи да бъде бъде намазан на филийки или пък с него да бъдат завити палачинки.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се прави домашен студен чай?

Домашен студен чай

Студеният чай е вкусната алтернатива на газираните безалкохолни напитки, с които се разхлаждаме през летните месеци. Студеният чай от магазина обаче често е много сладък и съдържа не особено полезни съставки. Точно за любителите на студения чай е подходяща рецептата за домашен студен чай. Домашният студен чай се приготвя с много плодове и може да подсладен с мед или друг, предпочитан от вас подсладител, съдържа много лимонов сок, което го превръща в една не само много вкусна и освежаваща, а дори и полезна напитка.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се прави домашна лимонада?

Домашна лимонада

Домашната лимонада няма нищо общо с познатата жълта на цвят напитка от детските години. Домашната лимонада е истински хит през последните години и се сервира в много заведения. Рецептата за освежаващата напитка е наистина лесна, а резултатът наистина много вкусен. Особено през летните месеци домашната лимонада действа толкова освежаващо, че може да замени дори и чаша кафе.
Вижте цялата рецепта тук »

Как се прави домашна Сангрия?

Домашна Сангрия

Освежаващата испанска напитка Сангрия, приготвяща се с вино и плодове също е един от новите елементи в менюто на много заведения през последните лета. Сангрия откриваме по рафтовете на магазините. Сангрия е чудесна идея за свежо алкохолно питие, подходящо за летните вечери. Но как се приготвя домашна Сангрия? Рецептата е бърза и лесна, като трябва да се спазват няколко златни правила: 1. Винаги приготвяйте домашна Сангрия с качествено вино 2. Винаги сервирайте домашна Сангрия добре охладена.
Вижте цялата рецепта тук »

МАГИЯТА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

 Хижа Рилски Езера

Да се шляеш из парковете и градовете, само по себе си, е приятно. Но често пъти ни се иска да сложим слушалки в ушите, дори без да слушаме музика, просто за да заглушим шума. Или пък да се разхождаме в проливен дъжд и така пак да се насладим на липсата на хора. Всичко това ме кара да мисля,че планината е моето място. Дали се отчуждавам от хората? Не, надали. Всеки има нужда от почивка и да остане сам със себе си, а в момента особено силно усещам колко ми липсва това. И захващам тази тема не за друго, а на мене си да припомня планината.

Много години все се канех и все не ходех на Седемте Рилски езера. Не се чувствам виновен или пък така, сякаш съм пропуснал нещо много важно в живота си. Човек може да се наслаждава на много гледки и неща дори в своя квартал. Но величието на местността и връзката й с дъновистите си заслужава всяка минута, прекарана горе. Може би езерата не са точно мястото, където да се откъснеш от тълпите. Особено лятото. Тогава трябва да ползваш няколко по-специални похвата, че да успееш да избягаш от тях.

Похват едно: ранно ставане. Това е много полезно, независимо за къде си се запътил. Изчисляваш средностатистическата баба кога най-рано могат да я докарат в твоя район. Мързеливите семейства и жените с токчетата кога стават. И заедно с всички с големи раници рано-рано се отправяш към планината, ако искаш да посетиш нещо, което се води забележителност (иначе мога да се сетя за поне още 20-тина красиви езера, където няма да срещнеш и един човек).

За рилските известни седем езера е хубаво да реши човек дали ще ходи с лифт или без. Такаааа, въпросният лифт предизвиква доста бурни спорове. Аз няма да го коментирам, а само ще спомена мимоходом, че го ползвах – обругайте ме.

Та, ставане в 6 и спокойно пристигане на лифтовата станция в 8 ти осигурява първокласна първа седалка за новата хижа още в 8 часа и 30 минути. Искам да вметна, че ако бях решил да ходя пеш от паркинга нагоре, мисля, че поне в 6:00 трябваше да съм там. Снимки от лифта НЯМА, затова – други.

Похват втори номер: избирате си ден с лоша прогноза. Страшно е да те гърми и вали в планината, но това е планина – прогнозите не са верни. А и в София ако вали, това също спира поне 20% туристи.

Похват три: много хубаво е да знаете обичайния маршрут за посещение на местността и да ползвате друг; предимство е да е много по-труден. В нашия случай беше достатъчно лесен, но дълъг. Минаваме наобратно, от където се връщат част от туристите, не по билото (Сухия чал) към Бъбрека. А под него – към Трилистника. И през цялото време гледаме красиви гледки от гледащи към красиви гледки, таман дошли по ръба на билото туристи. На трилистника има малко заслонче с чешмичка и пейки. Докато закусвахме и пиехме кристална рилска вода, снегът, останал по сенчестите места, се раздвижи. Появиха се планински кози – определено сме първите за деня тук, никой не ги е изгонил още.

Похват четири: засечете ли се с тълпи баби и дебели чичковци, тръгнете по най-стръмната пътека. И наистина до Бъбрека (до там по Сухия чал си е направо разходка по булевард Витоша) се стига лесно. И е мравуняк от хора.

Тръгваме към Окото, хората намаляват, а Окото е отправило син взор към небето. Аз също имам сини очи, става ми любимо това езеро. Чували ли сте да казват за очи, че са дълбоки? Е, това е най-дълбокото от всички  други гьолове (а и от всички други планински езера в България). „Гьолове” не е обидно, а на друг език, примерно Окото се е казвало по турски „Чанак гьол”.

Сълзата е запленяваща. Най-високото езеро от седемте. Ледена е все още, а вече е юли. От тук погледът най-сетне се простира към всички други езера –  Око, Бъбрек, Близнак, Трилистник, Рибно и Долно.

Продължаваме с похвата – тръгваме към хижа „Иван Вазов”. Целта е да заобиколим Харамията и, като се спуснем по сипеите, да се окажем на рибното езеро. Речено-сторено. Изкачваме се покрай Сълзата и вече няма хора, а единствено самотни туристи с големи ранички, обожавам ги. Гледката е неповторима. И забравям защо сме се радвали на пейзажа отдолу.

Похват пет: Много добре подбран период от годината е този между първия сняг и ски-сезона. Няма да видите езера, но вече може да минете по Сухия Чал и да не срещнете никой.

Похват последен: много дълъг маршрут – тогава не те интересува дали има хора, търсиш чай и боб. На нас ни отне около 8 часа, а колегата също бе с малко акъл като мен и доста по-добре физически. И това – с кратки почивки и малко такива.

Може да бягаме от туристите, може да избираме най-трудните маршрути, може всичко да е, но планината винаги ми вдъхва нов живот.

До следващия път, планина.

Източник http://www.andrey-andreev.com/