ИДВА ВРЕМЕТО ЗА БРАНЕ НА ЧЕРНИЯ БЪЗАК - ЕДИН ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ПРИРОДНИ ИМУНОСТИМУЛАТОРИ

Черен бъз (Sambucus nigra) или свирчовина е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. Още е наричан бъзуняк, бъзак, драмбъз, селешник, мимер. Разпространен е много край населени места, из храсталаци и гори. 

Цялото растение е лековито. Използват се корените (отвара), плодовете (настойка), листата (отвара, външно), цветовете (запарка). Има широко приложение - слабително, пикочогонно и температуропонижаващо действие, дължащо се основно на гликозидните вещества. Особено ценно за зимния период е  лечебното му действие при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица.

Цветът на черния бъз се използва при високо кръвно налягане, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, подагра, хемороиди, копривна треска, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза.

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА?

• при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица
• при стомашно-чревни и чернодробни заболявания,
• при възпаление на бъбреците и пикочния мехур
• при подагра
• Народната медицина предписва черен бъз и при кръвно налягане, задух, трудно уриниране
• като слабително средство, при затлъстяване
• при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания
• като усилващо средство и при невралгия

Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.

Много важен е фактът, че листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Също така плодовете в неузряло състояние също са отровни. Означава, че зелените плодове са неузряли и съответно отровни! Берат се само много добре узрели ЧЕРНИ плодове. 

Плодовете на черния бъз се причисляват към т.н. СУПЕР храни, заради изключителните си качества и своиства. Богатството на антоцианинови съединения, пектин и целулоза обуславя силния антиоксидантен ефект на черния бъз и ролята му в извличането на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Чудодейните черни “топчета” в свежо състояние  или сушени са едно от най-добрите природни средства при лечение на анемии о за повишаване на отслабнала имунна система.

Народният лечител Петър Димков смята бъзака за най-силната българска билка. В бележките си пише, че когато тръгват на юг, лястовиците се запасяват с енергия за пътя, като кълват плодчета бъз.

Бъзака узрява и се бере през м.Септември, а понякога още от края на Август. Затова огледайте се около своето населено място и ще го видите.

Според известният лечител, черният бъз има дори антираково действие.

Ето някои от рецептите на известния лечител Петър Димков за приемане на бъзака:

1. Най-широко използваната рецепта е следната:

плодът се измива добре, с вилица се отбират зърната от дръжките. Нарежда се в стъклен съд (голям буркан) ред плод, ред захар и така се редува плод със захар до напълване на съда (буркана), като се завършва със захар, но не се напълва чак до горе съда.  Оставя се да престои три седмици, но да не е на пряка слънчева светлина. Прецежда се през гъста марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в прецедения сироп и да предизвика ферментация. Препоръчва се сиропа да се съхранява в тъмни шишета, или шишетата да се увият в тъмна хартия. Съхранява се на хладно. Пие се по една супена лъжица преди ядене, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия или при отслабнал имунитет.

2. Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.

3. Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене.

ДРУГИ НАЧИНИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Отвара от плодовете на бъз - 30 г от плода се заливат с гореща вода и се варят 5-10 минути на бавен огън, след което престоява 45 мин и се процежда. Използвайте при захарен диабет и злокачествени заболявания.

Сок - 1 кг плодове се измиват и се бланшират за около 5 мин, изстисква се сокът и се добавят 400 г захар. Вари се до кипване, налива се в стъклени бутилки и се затваря. Полезен при ревматизъм и невралгични болки, в частности при ишиас и възпаление на лицевия нерв. Сок се пие от 30 мл до 1 чаена чаша с 1 супена лъжица мед 3 пъти дневно.

Пюре -1 кг плодове се измиват, бланшират се 3-5 мин и се смачкват през цедка. Добавя се захар на вкус и се вари до кипване. Сипва се в стъклени бурканчета и се стерилизират.

Сладко - в кипящ захарен сироп от 800 г захар и 200 мл вода се слагат 1 кг плодове и се варят.

Кисел - 75 г сушени плодове се заливат с 500 мл гореща вода. Вари се 15 мин и се прецежда. Останалите на дъното плодове се стриват и се добавят още 500 мл вода, след което се вари още 15 мин. Двете части се обединяват, добавят се 120 г захар, лимонена киселина на вкус и се вари.

Конфитюр- 1 кг свежи плодове се смилат, прибавят се 1 кг захар и 2 ч.ч. вода и се варят до исканата гъстота.

При възможност е добре сладкото и киселът да приготвя без захар,а с мед.

ИЗТОЧНИК WEBBUKVAR

ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА РИСУВА С ПОМОЩТА НА ЦИФРИТЕ

Рисуването е интересно и любимо занимание за децата от всяка възраст. Съчетаването на полезното с приятното в следващите уроци е особено подходящо за лятната ваканция. Ще видите как може по много интересен и забавен начин да научим детето да рисува използвайки цифрите. Идеята е на My Creative Corner  и е наистина много креативна. Убедете се сами.

РАЗХОДКА ДО АЛЕКО В ГОРЕЩОТО ЛЯТО

Не знам защо, но разходката до Алеко на Витоша винаги има особен характер и чар.
Може би защото като слезем от колата, все още замаяни от завоите, вдишаме кристално чистия въздух, заобиколени от свежата зелена борова гора, сякаш се откъсваме от действителността. Всички тревоги и проблеми, ежедневни сътресения изчезват, тук високо в планината няма място за такива неща. Тук времето спира и усещаме пълноценно всеки един миг днес и сега, в пълен покой и тишина.
До Алеко може да се стигне и с лифта от Симеоново, което ще превърне пътуването в наистина незабравимо изживяване, заради прекрасните гледки от високо.
При 35 градуса в София на Алеко е само 22. Как ви се струва? Истинска прелест, нали?

Възможностите за разходка в местността са много. За семействата с деца е специално направеният детски кът в гората с въжета и висящи във въздуха дървени мостове за силни усещания - "Въжена градина".

Много интересна разходка предлага маршрутът през каменната река в гората, където има изграден много живописен дървен мост.

Малките ресторантчета са напълно прилични, предлагат много готвена храна, освен задължителните кебапчета и кюфтета, чиято миризма изпълва въздуха. Това обаче не дразни, даже придава допълнителен чар на местността.

Да не забравяме и самата хижа Алеко, която предлага добри условия и топла храна.

Нека отделим редове и за Алеко Константинов, който освен голям писател и общественик, става основател на Първото българско туристическо дружество. Това става на 27 август 1895 г. със специално организирано изкачване на Черни връх. Там сега се намира и паметника на Щастливеца. Всяка година на този ден се организира поход до Черни връх.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски,Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

Паметника на Щастливеца на Черни връх, Витоша.

Непременно идете на разходка до Алеко, пък дори и само за 1-2 часова разходка, пак си заслужава. А и сега в тези горещи летни дни ще останете много доволни и ще се приберете освежени и отпочинали.

В ТЪРСЕНЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО - КЛОД МОНЕ

  Клод Моне е френски художник, основател и непоколебим защитник на стила импресионизъм. 
  Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. 
  За това допринася и фактът, че една от неговите картини („Импресия, Изгряващо слънце“, Париж, 1872г.) дава и името на движението.

   Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. на петия етаж на улица "Лафит". Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне.  Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.

Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.

Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.

Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.

Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината“ (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.

През 1866 г. Моне получава признание заради „Камил“, известна още като „Жената със зелената рокля“, на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо. Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.

През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“, която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874 г. и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си.

Нов период за Клод Моне започва след смъртта на съпругата му, чието здраве се влошава след раждането на второто им дете. Докато гледа през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни, в Северна Нормандия.Тогава започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век.

В началото на май 1883 г. Моне, заедно с втората си съпруга и голямото му вече семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намира близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне е достатъчно богат, за да купи градините и къщата, в която живее семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. 

Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - „Разпадането на леда по Сена“. Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект дори след като наема седем градинари. Наистина буди възхищение неговият талант на градинар. В Живерни Клод Моне създава истински рай. 

Невероятната градина, коята създава в Живерни се превръща в извор на изключително вдъхновение за Клод Моне.  До края на живота си през 1926 г. той рисува „серии“ картини, в които предметът е изобразяван в различни цветове и климатични условия. Първата поредица картини е „Купи сено“ (1890–1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел. 

През 1891 г. Моне създава и сериите „Катедралата в Руан“ (1891–1895), „Тополи“, „Парламента“, „Утрини на Сена“ и „Водни лилии". 

Серията картини "Водни лилии", или както са наречени в оригинал - "Нимфеи", наброяват над 250 броя платна. Изключително въздействащи са осемте стенописа на същата тематика, съхранявани в музея "Орсе".

На официалния сайт на Клод Моне http://www.monet2010.com/ можете да се насладите на красотата на неговите картини и да се докоснете до неговия талант.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА?!

Отпуската за възрастните, както и ваканцията за учениците, е времето през което искаме най-вече да се наспим, да мързелуваме, да пътуваме...и не само. Има много приятни занимания, които чакат нашето внимание. Все бързаме, все нямаме време, може би точна сега е моментът да опитаме нещо ново, нещо просто ей така.

1. Плетене на панери от вестници

2. Картини от природни материали

3. Тъкане на картонен стан