ПОДРАНИЛА МАРТЕНСКА УКРАСА

Започвам с мартенската украса у дома.
Толкова е топло и слънчево времето навън, че вече нямам търпение да дойде 1 Март.
Предлагам ви съвсем лесни идеи, материалите за които лесно ще си съберете, разхождайки се навън по парковете и градинките.

Във ваза поставете няколко клончета от храсти. Потопете ги в топла вода и сложете 1 ч. л. захар, за да се раззеленят клонките по-дълго. Украсете и с няколко пролетни цветя – фрезии или нарциси. Украсете клонките с мартенички.

С мартенички можете да украсите и прозорците, като залепите с безцветен скоч. Можете да ги закичите и по пердетата – това също дава приятно настроение.

По-голяма мартеница можете да закичите на входната врата.

При желание – освен да купите, можете и сами да изработите мартенички.

ОСТРОВ ВРАНГЕЛ - СЕВЕРНОТО ЧУДО

Ост­ров Врангел е най-​отдалечената северна точка в Русия. Намира се на кръ­сто­вището на запад­ното и източ­ното полукълбо и е раз­де­лен от 180-​и мери­диан на две почти равни части. Разпо­ложен е на север от Север­ната полярна окръж­ност, по сре­дата между Чукот­ско и Източ­но­си­бир­ско море. Площта му е 7300 кв. км, а най-​високата му точка е 1096 м. Брего­вете му са раз­но­об­разни — крайбрежни лагуни, ска­тове, покрити с дребни камъ­чета, високи скали, блата, а цен­трал­ната му част е пла­нин­ски терен. На места има лед­ници, езера и арк­ти­ческа тундра. Темпе­ра­ту­рите са ниски, вет­ро­вете са бурни и изклю­чи­телно сту­дени, а снеж­ната покривка е 8 месеца в годи­ната. От ноем­ври до яну­ари на ост­рова е пълен мрак. 

Срещат се много видове животни: два вида леминги, бялата снежна гъска, тихо­оке­ан­ски моржове, а във водите — грен­ланд­ски сини китове. Тук живеят и белите мечки, най-​едрите хищ­ници в света, които обик­но­вено оби­тават по-​северните райони сред поляр­ните ледове. Запад­ното крайбрежие е ска­ли­сто и насе­лено с птичи коло­нии. Там гнез­дят чайки и кормо­рани. От ска­лите може да се наблю­да­ват кито­вете в морето. В центъра на ост­рова се намира коло­ния на диви гъски. Про­хо­дите на цен­трал­ното било лесно се преми­на­ват с АТВ-​та. Тук може да срещ­нете северни елени, овце­би­кове, полярни бухали и лисици. На ост­рова може да се видят уни­кални залези, изгреви и снежна дъга. Към края на поляр­ния ден в небето се появява северно сия­ние. На цялата тази кра­сота се любу­ват дори животните.

По време на крат­кото лято тунд­рата се покрива с цве­тен килим и ост­ро­вът раз­крива сво­ята крат­ко­трайна пре­лест, бук­вално пре­лива от раз­но­об­ра­зие от цветя. Тук все още рас­тат 114 вида редки и много редки растения.

Ост­ро­вът е полу­чил наиме­но­ва­ни­ето си в чест на руски море­пла­ва­тел и изсле­до­ва­тел на Арк­тика — Фер­ди­нанд Врангел. Нари­чан е още Неви­дима земя или Вълшебна земя. Бил е част от древ­ния кон­ти­нент Берингия, но преди 10 хиляди години се е отде­лил от кон­ти­нента. Днес от голямата земя го раз­деля про­то­кът Лонг (север­ното крайбрежие на Чукотка), широк в най-​тясната си част 140 км. За раз­лика от другите северни ост­рови, този се отли­чава с изклю­чи­телно раз­но­об­разни рас­ти­телни и живо­тин­ски видове. Благо­да­ре­ние на при­род­ното раз­но­об­ра­зие, във времето са оце­лели срав­ни­телно топло­лю­биви хипо­арк­тични елементи.

Тук са открити множе­ство останки на мамути и артефакти от ерата на палео­лита. Дан­ните сочат, че послед­ната изо­ли­рана попу­лация от въл­ни­сти мамути живяла на ост­ров Врангел в Север­ния ледо­вид океан е до преди четири хиляди години. На тери­то­ри­ята на ост­рова, с изклю­че­ние на рав­нин­ните мест­но­сти, е пре­об­ла­да­вала суша, което озна­чава, че орга­нич­ният свят на ост­рова ево­лю­и­рал непрекъс­нато от края на мезо­зой­ската ера. Архео­логи­че­с­ките находки в района на Дявол­ското дефиле доказ­ват, че първите хора (палео­е­скимоси) са живели тук 1750 години преди новата ера и се пре­хран­вали с лов на мор­ски животни. В дефи­лето са открити най-​старите оръ­дия за лов на Чукотка — харпуни, напра­вени преди около 3360 години преди нашата ера, което под­сказва, че насе­ле­ни­ето е изчез­нало в края на ерата на мамутите.

От 1976 година ост­ро­вът е със ста­тут на резер­ват. Целта е да се съхра­нят и изслед­ват типични и уни­кални еко­си­стеми на Арк­тика, живо­тин­ски видове, сред които белите мечки — ост­ро­вът е дести­наци­ята на една от най-​важните попу­лации на меч­ките. След офици­ал­ната забрана за лов на елени, бели мечки и моржове през вто­рата поло­вина на ХХ век, ост­ро­вът се обез­лю­дил. Днес той е необи­таем, основно се посещава от научни изсле­до­ва­тели и учени.

Препоръчва се оби­кол­ката на ост­рова да е орга­ни­зи­рана. Има няколко начер­тани марш­рута за изсле­до­ва­тели, които могат да бъдат използвани за еко­логично чист туризъм в полза на резер­вата. Кръго­вият марш­рут води до построй­ките на лес­ни­чейството на залива „Съм­ни­тел­ния”. Така го нарекъл Михаил Ломо­но­сов през 1763 година, преди осторъвт да бъде открит офици­ално от изследователите.

Още през пър­вата поло­вина на XVIII век рус­наците знаят за съще­ству­ва­нето на ост­рова от чук­чите и ескимо­сите. На 9 април 1723 година Фер­ди­нанд Врангел орга­ни­зира експе­диция и тръгва да търси ост­рова по замръз­на­лото море с шейни. Достига до нос Якан, от който се виждал ост­ро­вът (по думите на мест­ните), но поради лошата видимост изсле­до­ва­те­лите не откри­ват ника­кви при­з­наци на земя и се връщат. Тогава Врангел запи­сва в днев­ника си: „Вър­хо­вете се виждат от нос Якан през лятото” и нанася ост­рова на кар­тата. Пър­вият, който вижда ост­рова, е изсле­до­ва­те­лят Хенри Келет през 1849година. Тогава той открива ост­ров Хералд, от чийто връх всъщ­ност забе­лязва пла­нин­ски вър­хове на север в морето. Тогава Келет съв­сем осно­ва­телно посочва, че е видял споме­на­тия от Врангел ост­ров. През 1867 година Томас Лонг, мина­вайки покрай ост­рова с кито­ло­вен кораб, също вижда сушата и за първи път нарича ост­рова в чест на рус­кия пътеше­стве­ник и държав­ник Фер­ди­нанд Пет­ро­вич Врангел. След дълги дебати между всички видни географи на онова време, името „Врангел” е при­ето официално.

Много кораби са мина­вали покрай ост­рова, а от 1881 г. до 1911 г. никой така и не успява да доб­лижи ост­рова, той е труд­но­до­стъпен за пла­ва­телни съдове през онези години. Едва през 1911 година пър­вата руска експе­диция с ледо­раз­би­вача „Вайгач” при­ближава успешно брего­вете му. Екипажът стъпва на ост­рова и забива рус­кото знаме.

Поради изоби­лие от видове животни и мор­ски боза­й­ници, ост­ров Врангел винаги е бил обект на голям инте­рес от страна на много държави. Напри­мер, през 1914 година на ост­рова бе вдиг­нат бри­тан­ски флаг от екипажа на бриган­тина „Кар­лук” със заяв­ле­ни­ето: „Имайки пред­вид лип­сващите офици­ално обявени права от други държави, обя­вя­ваме ост­ров Врангел за соб­стве­ност на Бри­тан­с­ката импе­рия”. По-​късно, през 1916 година, цар­ското пра­ви­тел­ство офици­ално обя­вява ост­ров Врангел за соб­стве­ност на Рус­ката импе­рия. Но набе­зите не спи­рат. През 20-​те години на ХХ век, Канада и САЩ невед­нъж се опит­ват да завла­деят и при­своят ост­рова, едно­временно с това, активно прак­ти­ку­ват нелега­лен лов на животни и мор­ски боза­й­ници. През 1924 година руски моряци от екипажа на „Крас­ный Октябрь” завар­ват на ост­рова аме­ри­кан­ски бра­ко­ни­ери, съо­т­ветно и аме­ри­кан­ското знаме. Те конфис­ку­ват 38 кожи на полярни мечки, 57 на бели лисици и голям запас от оръжие. След тази поредна инва­зия, през ноем­ври1926 година съвет­ското пра­ви­тел­ство е при­ну­дено с мемо­ран­дум да при­зове САЩ да спазва „общите принципи на меж­ду­на­род­ното право и дого­ворни задълже­ния.” Тогава пра­ви­тел­ството на СССРизпраща на ост­рова Г. А. Уша­ков с още 59 души. Така се появява пър­вата полярна станция и селище „Уша­ков­ски”, а тери­то­ри­ята на ост­рова става охраняема.

През 2011 година се осъще­стви изсле­до­ва­тел­ска експе­диция с цел изслед­ване на остан­ките от послед­ните мамути на пла­не­тата. Чле­но­вете на експе­дици­ята откри­ват послед­ния оби­та­тел на ост­рова. Наслед­ни­кът на древна шаман­ска дина­стия Григо­рий Каургин живее по същия начин, както са живели преди сто­ле­тия него­вите предци. При­ро­дата му е по-​близка от хората, а срещата с белите мечки не го плаши тол­кова, кол­кото съвремен­ната циви­ли­за­ция. Той предпо­чита да не общува с идващите на ост­рова хора, но когато се налага, го прави. Изсле­до­ва­те­лите нари­чат чук­чата от инди­ан­ски про­из­ход „Послед­ният пази­тел на древ­ната шаман­ска дина­стия”. Григо­рий раз­каза, че след офици­ал­ното закри­ване на един­стве­ното селище „Уша­ков­ски” през 1997 година, на ост­рова са оста­нали само няколко човека, но в суро­вите усло­вия оце­лял само той. „Ако не позна­ваш и не усещаш тунд­рата, трудно можеш да оце­лееш”, обяс­нил Каургин. Мъжът много пъти е попа­дал в сложни ситу­ации, но сил­ният дух винаги му е помагал да оце­лява. Чук­чата полу­чава помощ от пер­со­нала на резер­вата и метео­ро­логич­ната станция. Те пери­о­дично снаб­дя­ват с гориво, храна и меди­каменти един­стве­ния жител на опу­стя­лото селище. Но Григо­рий уве­рява, че би оце­лял и без тях­ната помощ, тъй като на ост­рова има достатъчно риба и овце­би­кове. През 2004 година ост­ро­вът е обявен от ЮНЕ­СКО за памет­ник на све­тов­ното при­родно наследство.

ДА ОПРАВИМ ЗЪБКИТЕ - БРЕКЕТИ И АЛАЙНЕРИ

Щастливи сме, че живеем точно в това време. Могат да се изброят много причини, но тук ще се спрем на една – способни сме да поправим дефекти в захапката или подредбата на зъбите си дори и в зряла възраст. Днес не харесващите усмивката си имат различни възможности да се сдобият с такава, за каквато винаги са мечтали. 

БРЕКЕТИ
Брекетите са едно от изобретенията на съвременния човек, които правят живота му по-качествен. Те са вече много популярни, за типовете и за особеностите на тяхното поставяне има достатъчно и достъпна информация и все пак не малко хора, недоволни от състоянието на зъбите си са боязливи да пристъпят към този вид ортодонтско лечение. Опасенията най-често са: „Дали ще боли?”, „Как ли ще ме възприемат околните?”, „Толкова време, как ще издържа?”, „Не е ли много скъпо, как ще си го позволя?”…

А какви всъщност са фактите:

относно болката
Лечението с брекети не е болезнено от гледна точка на манипулациите, които извършва ортодонта. Неудобство има в началото, непосредствено след поставянето им и за по-кратко след периодичното им активиране. Възможно е през първите няколко дни след като са сложени пациентът да не може да дъвче твърда храна, да има главоболие и да усеща дискомфорт. Тъй като лигавицата на устата не е привикнала с чуждото тяло може да се разрани, но тези неприятности бързо отшумяват и скоро собственикът на нови брекети почти забравя за съществуването им в устата си. Друг е въпросът, че за да се пристъпи към този вид лечение е задължително желаещият да е отстранил всякакви стоматологични проблеми. Никой уважаващ себе си ортодонт не би сложил брекети на болни зъби. При необходимост може да се наложи изваждане на определен брой зъби, независимо дали те са здрави или не. Такива са случаите, при които липсва достатъчно място в зъбната редица.

Така че, откровено казано, понякога не е комфортно, но все пак това е лечение, а не просто козметична манипулация и е добре желаещият да сложи брекети да има това предвид и да се подготви психически. 

Още нещо относно притесненията за болката – в българския фолклор има една много точна поговорка: „Трай, бабо, за хубост.”. В крайна сметка усилията ще бъдат възнаградени, а и когато някой е положил усилия за постигането на нещо, обикновено е по-склонен да го цени. Удивително е колко хора, с иначе идеално подредени зъби, са немарливи по отношение на хигиената и здравето им.

относно възприемането на околните
Тук нещата са строго индивидуални. Като цяло хората знаят вече не малко за брекетите и тъй като гледката на възрастен с тях става все по-честа, на повечето не им прави впечатление. Често дори се приема много добре – полагането на грижи за собственото здраве и красота, но хора всякакви…
Не е изключено лекуващият се да чуе и не дотам приятни или деликатни въпроси. Това би могло да се случи при видовете брекети, които малко или много се виждат. Първо, не добре подредените зъби не са по-малко видими и второ, както казва популярната психоложка Мадлен Алгафари, ако някой ни нарани докато сме „голи” и уязвими, може би това по-скоро ще ни помогне да разберем, че този човек няма място в обкръжението ни.
Обикновено опасенията, свързани с мнението на околните бързо отпадат, тъй като резултатите от лечението са положителни и видими много скоро след поставянето на брекетите, а от там и самооценката се подобрява.

относно цената и продължителността на лечение
Да, лечението с брекети отнема често по-продължителен период от време, особено при възрастни пациенти, но като се замисли човек колко години въпросните криви зъбки са си стояли така необезпокоявани…

Търпение е необходимо, а и дисциплина, защото колкото зависи от ортодонта крайният красив резултат, толкова зависи и от пациента. Тук се включват някои отговорности, като редовното, регулярно посещение на ортодонта, стриктно изпълнение на заръките му и безкомпромисна орална хигиена. Тъй като някои хора се плашат от обявеното им по-продължително лечение с брекети, са по-склонни да прибягнат до стоматологични методи за разкрасяване на усмивката. Желателно е да не се прибързва с това решение, а да се направи консултация с поне няколко специалиста, както стоматолози така и ортодонти. Има случаи, в които по-бързата възможност не е непременно най-добрата. Анализират се не малко детайли, като: степен на изкривяване на зъбите, наличие на проблеми със захапката, състояние на зъбите и прочее, все важни за окончателното решение неща.
При случаите, в които желаещият да си постави брекети е притеснен от цената, точно продължителността на лечението идва добре дошла, тъй като плащането може да става на вноски и това не оскъпява услугата.

Ортодонтското лечение с брекети има своята стабилна история и информацията за тях е обилна. По-съществено за много хора, желаещи да коригират усмивката си, е да съберат кураж и да преодолеят опасенията си. Консултациите с няколко специалиста в областта са необходими за да открие пациентът сред тях този, на който ще се довери. Не малка част от по-лекото възприемане и преминаване на лечението зависи именно от това дали носещият брекети се чувства спокойно и вярва на ортодонта си. Останалото е ясно – след всичко ще има един комплекс за малоценност по-малко и много повече усмивки.

АЛАЙНЕР
Някои казват, че хората, имащи разстояние между зъбите били щастливци, но дали те самите мислят така? Ако отговорът е „не”, имат решение на проблема си. Новото поколение в ортодонтското лечение са тъй наречените алайнери, продукт, създаден благодарение на съвременните компютърни технологии. Те дават възможност за бързо, нежно и дискретно коригиране на усмивката, ако са налице някои дребни нередности.

Какво е алайнер?
Названието „алайнер” идва от английското align – подреждам, присъединявам. Това е прозрачна плака, изработена от специална пластмаса, която се слага върху зъбите и се носи през цялото денонощие, като се сваля само при хранене и почистване. Приложението на алайнерите е по-ограничено от това на брекетите, тъй като те не са способни да коригират големи несъответствия в подредбата на зъбите и проблеми със захапката. Те са предвидени за леки отклонения, като разстояние между зъбите, не по-голямо от два или три милиметра, малки застъпвания, зъби, разположени по-високо или по-ниско в редицата. За лечението на такива случаи при възрастни хора, имащи вече всички постоянни зъби, би могло да се избегне поставянето на брекети и да се използва този по-нов ортодонтски метод, който е по-удобен от гледна точка на това, че пациентът може да сваля алайнера и това улеснява поддържането на устната хигиена.


Как протича лечението?
Лечението с алайнери започва, както и при това с брекетите, със снемане на зъбен отпечатък. От там нататък нещата тръгват в по-различна посока. Чрез готовия отпечатък и специален компютърен софтуер се създава триизмерен образ на зъбите в тяхното първоначално състояние и тяхното идеално такова, като процесът на подреждането им се разделя на малки стъпки, всяка от които също получава своето триизмерно изображение. Всяка от тези стъпки е определено положение на зъбите в процеса на тяхното подреждане – нещо като поредица от кадри на рисуван, анимационен филм. Посредством сложна лабораторна технология се изработват отливки на стъпките, а отливките от своя страна служат за направата на прозрачни плаки, които са готовите алайнери. Получава се нещо като матрица, в която влизат зъбите на пациента. На определен период от време, обикновено две или три седмици се маха въпросния алайнер и се поставя следващия. Постепенно всеки от тях премества зъбите в желаната посока до достигане на идеално положение. Няма опасност плаките да паднат. Те обвиват плътно зъбите, а когато е необходимо, при хранене или миене, се свалят. Пациентът прави това сам. Тъй като всеки, носещ алайнери може да ги свали сам, те са удачен вариант за изключително мотивирани и изпълнителни хора. Продължителността на лечението е различна в зависимост от сложността на случая. След приключването му, както е и след приключване на лечението с брекети задължително се носят тъй наречените ретайнери, прикрепящи се от вътрешната страна на зъбите, за задържане на резултатите. 

Има ли неудобства
Алайнерите са толкова тънки, че не пречат на говора и почти не се забелязват. С тях може да се пие вода и да се пуши, но при хранене и пиене на течности, като кафе например е добре да се свалят за да не навлиза това, което е поел пациентът между тях и зъбите. Непосредствено след поставянето им в началото на лечението за кратко може да има повишено слюнкоотделяне, докато устата свикне с тях. 

Защо се налага лечение?
Макар и на пръв поглед гореописаните проблеми, при които биха могли да се ползват алайнерите да изглеждат безобидни, те биха могли да доведат до редица неприятности. Недоброто позициониране на зъбите често затруднява поддържането на добра устна хигиена, а това от своя страна води до поява на кариес или възпаление на венците. Освен това то може да доведе до прекомерно натоварване на мускулите на челюстта и прекомерно износване на емайла на зъбите, което се отразява отрицателно на здравето в дългосрочен план. Това ще рече, че лечението с алайнерите не е просто естетика, а инвестиция в по-доброто здраве на пациента.


Видове алайнери
На пазара в международен мащаб има редица производители на алайнери. Техните продукти нямат съществени различия. Такива има по-скоро в начините на работа на отделните фирми. За момента в България се предлагат алайнерите на два от големите световни производители. Различното при тях е в това, че в единия случай отливката от зъбите на пациента се изпраща в лаборатория в чужбина и той трябва да заплати цялата сума за направата на алайнерите при поръчката. След около два месеца му се изпращат всички плаки, необходими за лечението. При другия вариант софтуерът и апаратурата, необходими за направата на серията от алайнери може да се закупи от всеки желаещ да работи с тях ортодонт, а такива вече има и в България. Лекарят преминава през задължително обучение, след което той сам може да изработва плаките т.е. на място в кабинета си. Този вариант се плаща на вноски, с изработването и поставянето на всеки следващ алайнер. Недостатъкът на варианта, в който се изработват и заплащат всички плаки наведнъж е в това, че ако пациентът по една или друга причина прекъсне лечението губи парите, които е дал. Също така при евентуални спешни стоматологични манипулации е наложително да се запази първоначалния изглед на зъбите т.е. този от отливката, тъй като плаките вече са направени по нея. 

КОИ СА НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ЯДКИ?

Орехът – отличник в енергията

Орехът се радва на завидните 654kcal на 100 г ядки. Това число не бива да ни плаши, тъй като зад него стоят невероятните свойства на букет от хранителни вещества, витамини (витамин А, С, Е, P, B-групата) и минерали (магнезий, йод, мед, калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк и селен), които укрепват здравето и имунната система. Белтъчините (15 г), въглехидратите (14 г) и мазнините (65 г) са в перфектна комбинация, която е изключителен източник на енергия, без да натоварва и вреди на тялото. Освен това орехът ни набавя антиоксиданти като елагова киселина, фибри и микроелементи, които гарантират дълголетие. 

Богати на мононенаситени мастни киселини омега-3 (алфа линоленова киселина), както и полиненаситените омега-6 и омега-9 мастни киселини. Приемайки 25 г орехи на ден, снабдяваме организма си с около 90% от препоръчания дневен прием на „добрите“ мазнини. Това помага за намалянето на нивото на „лошия холестерол“ едновременно с повишаването на „добрия холестерол“ в кръвта. С антивъзпалителното действие на омега-3 мастните киселини ядката помага за превенцията на исхемична болест на сърцето и атеросклероза, оказва полезно действие на черния дроб и доказано намлява растежа на туморните клетки, както и риска от рак на гърдата. Наличието на алфа линоленова киселина прави орехът незаменим за тези, които не употребяват рибни продукти.

Орехите мощно стимулурат мозъчната активност, укрепват костите, повишават сексуалната активност, предпазват от анемия и камъни в бъбреците, както и от заболяване на щитовидната жлеза. Ядката е естествен антиоксидант и източник на хормона мелатонин, подпомагащ регулацията на съня.

Масло от орех - в епохите се е ползвало за лечение на стомашни и кожни проблеми, косопад и диабет, за лекуване на синини, напуквания и екземи. И неслучайно- алфа линоленовата киселина има противовъзпалителни и антисептични свойства, а омега-6 мастните киселини са полезни за кожата и репродуктивната система. Маслото има стягащо действие и предпазва от изсушаване. Служи за основа в маслата за масажи в ароматерапията, фармацевтиката и козметичната индустрия. В кулинарията се използва по-скоро студено. Гранясва бързо, затова трябва да се държи добре затворено в хладилник. 


Бадем - здравият съветник на сърцето

В 100г бадемови ядки можем да се насладим на приблизително равно количество белтъчини и въглехидрати (по 21 г), а мазнините съставляват 49 г. Калориите са само 575, а фибрите- повече от 11 г. Ядката на бадемовото дърво има действително чудотворни свойства. Тя е универсален лек за сума болежки и неизменен спътник на дневното ни пълноценно меню.

Бадемите оказват благотворно влияние върху възпаление на стомаха, подобряват храносмилането като успокояват лигавицата и понижават киселините в стомаха. Те са добре балансирана храна, осигуряваща предпазване от болести на сърцето, диабет и ракови образувания. 

Богат източник на енергия и хранителни вещества. Обилието от мононенаситени мастни киселини спомагат за намаляването на „лошия холестерол“ и повишават „добрия“. 

Най-голямо количество витамин Е сред ядките- около 26 г на 100 г. Той е мастноразтворим мощен антиоксидант, необходим за поддържането на клетъчната мембрана. Заедно с важните витамини от групата B, бадемът успешно забавя процесите на стареене.

Шампион сред ядките по съдържание на минералите калий (минералът на сърцето), калций, фосфор и магнезий. Шепа бадеми донасят 25% от дневния прием на магнезий, както и укрепващия костната система калций, който е в същото количество, както в краве млякото. Благодарение на аминокиселината тирозин, консумацията на бадеми повишава производството на допамин в организма, който активира центъра на удоволствието в главния мозък.
Маслото от бадеми притежава многостранни полезни свойства. В козметиката то има успокояващо, омекотяващо и хидратиращо действие, като предпазва кожата от последващо изсушаване. Витамин Е и антиоксидантите на бадема го правят едно от най-добрите средства срещу стареене на кожата, изсушаване и бръчки. Борбата със свободните радикали осигурява възстановяване и подхранване на кожата. Бадемовото масло много добре се абсорбира от кожата, затова намира широко приложение в масажите. В ароматерапията, фармацията и козметиката често се използва за база, към която се добавят различни ароматични етерични масла като пачули и иланг- иланг. 

Бадемовото масло е универсално козметично средство за всички видове кожа, особено благотворно за сухата или възпалена. Освен това то има изсветляващи и избистрящи петната свойства като подобрява тена, а в комбинация с мед премахва кръговете под очите. Кожата става мека и еластична. Препоръчва се използването му и за косата. При сърбежи и възпаления на скалпа облекчава и подпомага възстановителните процеси. Укрепва кожата и косъма, косата расте по-силна, по-гъста и по-лъскава. Помага при косопад.

В кулинарията маслото широко се използва за готвене в Иран и Турция. В нашите ширини то по-скоро се консумира в малки количества за подобряване на храносмилането като има лек разхлабителен ефект. Хубавият му аромат се предава на вкуса на храната, но е добре да се избягва употребата на сурово бадемово масло. 


Лешник – за бъдещите майки

На 100 г лешникови ядки се падат приблизително 15 г белтъчини, 61 г мазнини (от които 45 г мононенаситени), 16 г въглехидрати, общо 628 kcal. Лешникът дава висока енергия и е източник на укрепващи здравето хранителни вещества. Повишава функциите на мозъка, укрепва сърцето, когнитивните умения, както и кожата и костите. Особено богат е на елагова киселина, бореща над шестнадесет болести. 


Лешниковите ядки са отличен източник на витамините Е, В1, В6, В9 и С, както и на диетични фибри. От минералите е най-голям процентът на калий, калций, желязо, мед, манган, а съдържащият се в лешника йод е особено полезен при хора страдащи от ендемична гуша. Употребата на лешникови ядки помага при проблеми с костната система и кръвообращението. 

Изключително богат на фолиева киселина, което прави лешника уникална ядка. 100г пресни ядки съдържат 113µg или 28% от препоръчителния дневен прием. Фолиевата киселина е необходима за образуването на червените кръвни телца. Тя предпазва от анемия, подобрява психическото здраве и съдейства за правилното изграждане на нервната система на новороденото. Това превръща лешника в неизменна съставка от менюто на бременните жени. Препоръчва се консумацията им също след операции и инфекциозни заболявания. 

88% от мазнините на лешника са ненаситени. Омега-3 мононенаситена, омега-6 (линолова/линоленова) и омега-9 (олеинова) полиненаситени мастни киселини са ключови за функционирането на централната и периферната нервна система, съдречно-съдовата система, регенерацията на кожата. Помагат за справяне с депресивните състояния. 

Съдействат обмяната на мазнините, предпазват от атеросклероза и високо кръвно налягане. Олеиновата мастна киселина намалява нивата на холестерола, подбрява имунните функции и способства синтеза на антиоксиданти. Лешникът е един от най-богатите й източници след зехтина, гроздовото семе и рапицата. Линоленовата мастна киселина от своя страна съставлява 5-6 % от енергията на майчиното мляко, осигуряваща правилното развитие на кърмачетата. Човешкият организъм не може да я синтезира самостоятелно, затова трябва да се набавя чрез балансирано и пълноценно хранене. 

Лешникът има и широко приложение в сладкарството. Цели или счукани подобряват вкуса на овесените ядки или плодовите салати.

Маслото от лешник регулира мастната секреция на кожата и свива порите. Подходящо е за чувствителна кожа и кожа, предразположена към зачервяване. Съхранява се в опаковка от тъмно стъкло, предпазващо го от окисляване. Вкусовите му качества и полезно действие се запазват и при топлинна обработка. Най-широко се използва във френската и италианската кухня най-вече заради неповторимия си аромат. Маслото оказва чудотворно влияние на кожата, тъй като линоленовата мастна киселина в лешника е от изключителна важност за защитните функции на кожата. Тя предпазва и от рентгеново и ултравиолетово облъчване. 

СЕНПОЛИЯ - НЕЖНАТА АФРИКАНСКА ТЕМЕНУЖКА

Хората се стремят светът около тях да е красив. Всеки, разбира се, разбира красотата по своему, но има неща, които по определение са красиви. Например, цветята. Дребни и скромни, огромни и пищни, бели и червени, във ваза или в саксия - всички са красиви по своему. И сред тях едно малко чудо е сенполията - узамбарската или африканската теменужка.   През 1892 година барон Валтер фон Сен Пол, губернатор в планинските райони на Източна Африка, намерил ново растение с мъхести листа и очарователни виолетови цветчета, което много приличало на теменужка. Изпратил семена от него на своя баща Улрих фон Сен Пол, любител цветар, един от най-известните колекционери на орхидеи в Германия, а той на свой ред дал част от тях на директора на Кралските ботанически градини. Новите растения нарекли в чест на бащата и сина Сен Пол Saintpaulia ionantha (сенполия). Видовото наименование ionanta - теменуженоцветна било дадено заради сходството на цветовете му с цветовете на теменужката.
Малко история
1893 г. За първи път на международна изложба на цветя били представени сенполии. Интересът към тях бил голям и веднага започнала работа по създаването на нови хибриди. 1894 г. Сенполиите пресичат Атлантическия океан и достигат източното крайбрежие на САЩ. 1898 г. Освен теменужки със сини и виолетови цветове се появяват и червено-виолетови. 1927 г. Започва масовото отглеждане на сенполии в оранжерии в САЩ. Растенията стават достъпни за любителите цветари. 1935 г. Валтер Ортел представя първите десет хибриди на сенполии, годни за продажба. 1938 г Представена е технология за отглеждане на теменужките при изкуствено осветление. 1939 г. Появяват се първите теменужки с гъсти цветове. 1940 г. Създаден е първият хибрид с чисто розови цветове "Pink Beauty". 1942 г. На 5 май е издаден първият патент за африканската теменужка. Тогава е получена и първата сенполия с бели цветове. 1946 г. В Атланта се провежда първата изложба на теменужки. 203 любители на това прекрасно стайно растение представили на изложбата 478 растения. На следващата година, отново в Атланта се провежда първият конгрес на Американското общество на любителите на теменужки. 1950 г. В Женевския разсадник в Калифорнии били създадени първите растения с бял кант на цветовете и били наречени "Geneva". От 1951 г. до 1970 били създадени много нови и разнообразни хибриди на сенполията : с къдрави и пъстри листа, с цветове във формата на звезда. Започва ерата на селекцията на африканската теменужка. Започнали да се появяват 2-, 3-, 4-цветни теменужки, с различна форма на цветовете, появила се сенполия с жълти цветове, различни миниатюрни сортове, многобройни хибриди с удивителни разцветки, форма и размери на розетката. Днес в света има регистрирани над 8000 сорта узамбарска теменужка, но селекционерите вече са си поставили за цел да отгледат теменужка с ароматни цветове. И досега, 110 години вече продължава победното шествие на сенполията по света, като едно от най-любимите и популярни стайни растения, завоювайки все повече и повече поклонници, кралицата на стайните растения.
5 основни правила:  • постоянна топлина  • внимателно и умерено поливане  • добро осветление  • висока въздушна влажност  • редовно подхранване   Топлината е фактор за цъфтежа, затова е желателно температурата не пада под 16° Препоръчително е да се полива два пъти седмично отдолу в подложката. Напълнете подложката и след 30 минути изпразнете непоетата вода.   Пряката слънчева светлина през лятото може да изгори както листата, така и цветовете. През пролетта и лятото сенполията се подхранва на две седмици, а от октомври до февруари - веднъж месечно.
Размножаване    Теменужката се размножава много лесно и в продължение на една година от едно растение можете да приготвите 30 подаръци за близките си. Най-лесно това става,като натопите листа във вода. В чаша с вода сложете парченце дървени въглища, а на повърхността опънете целофан. Надупчете го и в дупките поставете резниците така, че да не се докосват, но краищата им да са натопени във водата. След 2-6 седмици ще се покажат първите коренчета. Когато те достигнат 1,5-2 см, резникът се засажда в малка сакийка (с диаметър 3-4 см). Полива се с топла вода. Може да се постави под полиетиленов плик. Когато се появят малките растения и пораснат малко, те се разделят и се засаждат в отделни саксийки, в хубава пръст.    Теменужките не обичат големи съдове. Необходимо им е да бъдат преместени в по-голям съд, едва когато станат 1,5-2 пъти по-големи от диаметъра на съда. Тогава се преместват в малко по-големи саксии с диаметър 7-8 см.    Младите розетки се нуждаят от постоянна температура 20-24°;. Ако през нощта температурата е малко по-ниска, теменужките цъфтят по-обилно. Не трябва да се допуска пресушаване на пръстта. Водата за поливане може леко да се подкиселява. Теменужките не обичат течение. Ако е прекалено светло, листата са с по-дълги дръжки Един съвет: Теменужките цъфтят неуморно, ако на всеки три месеца слагате по едно противозачатъчно хапче в пръстта.
Теменужени сънища Ако видите или събирате теменужки на сън, предстоят ви радостни събития, по време на които влиятелни хора ще ви засвидетелстват своята благосклонност към вас. На младото момиче такъв сън предсказва, че скоро то ще срещне своя бъдещ съпруг. Ако теменужките са повехнали, любимият й младеж ще охладнее към нея. Ако насън получи кошница с теменужки, жената трябва да внимава - някой хитрец ще се опита да завоюва доверието й; за младото момиче това означава, че новият й приятел ще я измами или изневери. Ако насън девойката украсява главата си с букетче теменужки, това й предсказва внимание от страна на млади хора, а за жената - щастлива любовна връзка. Ако пък видите човек с татуирана теменужка върху лицето, ще трябва да търсите начин да въздействате върху човек, от когото се нуждаете. Ако сънувате, че ви карат да нарисувате теменужки, а вие не умеете да рисувате, наяве ще ви помолят да помогнете за нещо, което отдавна сте забравили.
Земна и хармонична
Узумбарската теменужка с всичките й разнообразни сортове, цветове, форми има облика на ярко изразена Венера. Сочните, месести листа с кадифена повърхност съчетават земната стихия на Телеца и Луната, която в този знак се проявява най-хармонично. Сенполията е типичен Телец - знак спокоен и неприпрян и затова теменужките действат успокояващо на домашната атмосфера, внасят уют в дома. Може би, именно една цъфтяща теменужка е последната нота, която не достига за уютната атмосфера у дома. В теменужките живее чувствената Венера и добросърдечната, емоционална Луна. Теменужките сгряват душата. Полезно е тяхното присъствие в дома на хора, които изпитват силни чувства или се чувстват онеправдани, лишени от вниманието и любовта на околните. Особено е полезно да има теменужка в стаята, където расте кърмаче, защото в тази възраст децата много силно зависят от Луната. Теменужките с бели цветове са подходящи за всеки дом, но особенно добри са те за дом, в който живеят деца. Белият цвят е като белият лист - едно начало, цвят на чистотата. Белите теменужки поддържат чиста атмосферата в дома. Освобождават пространството от енергията на негативни мисли и лоши чувства. Ако у дома ви има много бели теменужки, въздухът става звънтящ. Очистващото им действие може да изгони от жилището битовите насекови, особено мравките, които се намират под управлението на Телеца.    Белите теменужки успокояват силните чувства. Когато човек е силно впечатлен, когато на душата му е радостно или обратно - тъжно, когато човек изпитва силно любовно чувство, белите теменужки могат са се окажат много полезни. Те преотвратяват нервните сривове, намаляват натоварването на нервната система. Дори едно такова прекрасно чувство като любовта поражда страдание, но белите теменужки облекчават преживяванията на човека и изчистват душата от лоши чувства и емоции. Ако ви е трудно да се противопоставите на неприятните емоции, ако околните ви нервират, дразнят, ако ви е трудно да запазвате доброто си настроение, отглеждайте бели сенполии. Въздействието на теменужките с розови и червени цветове е насочено към изчистване на пространството от нашите мисли и чувства, свързани с плътски потребности, с инстинктите ни. Червеният цвят е цветът на най-ниско разположената чакра в тялото ни. Именно тази чакра акцентира вниманието на човека върху физическите потребности, върху инстинктите. Ако в дома ви живеят чревоугодници, гурмани, хора, които не могат да си представят ядене без месо, хора, които търсят нови начини за удовлетворяване на физическите потребности, вземете си розова или червена теменужка. Тя е много подходяща и ако сте прекалено силно загрижени за пари и натрупване на материални блага. Розовите и червените теменужки изчистватпространстовото от мислите и чувствата на хората, свързани с удовлетворяване на потребностите на плътта и натрупването. Теменужките правят атмосферата по-лека. Благодарение на тези теменужки хората в дома ще боледуват по-малко.    Червените и розови теменужки внушават чувство на удовлетворение. Под мекото въздействие на тези растения у човека се намалява потребността от храна и възниква радостно усещане от работата, от общуването. Ако в дома ви растат мързеливци или чревоугодници, отглеждайте розови теменужки. Теменужките със сини цветове са свързани с чакрата Вишудха, която отговаря за творчеството, сръчността. Такива теменужки са полезни за дом, в който говорят и мислят много за творчесттво и красота. Те не само изчистват пространството, но го изпълват с творческа енергия. С тях не е скучно, затова ако не знаете с какво да се заемете или как да занимавате гостите си, отглеждайте си синя теменужка. С нея в дома ви ще е весело и интересно, във въздуха на дома ще се усеща творчесткото вдъхновение. Сините теменужки са много полезни за хората на творческия труд. Те развиват у човека творческите способности. Полезно е да се отглеждат в помещения, където се провеждат уроци по музика, рисуване или пеене, в детските градини и в училище.    Телецът е земен, бавен знак, затова може да мине много време, докато човекът усети финото влияние на растението. Но ако в дома ви от дълго време расте синя теменужка, може да се разчита, че ще повлияе на творческите ви възможности. Теменужките с виолетови цветове влияят на атмосферата много силно, виолетовият цвят съответства на най-висшата чакра, чийто център е на върха на главата, а самата чакра отговаря за духовността. Теменужка с виолетови ветове е полезна и когато стопаните на дома искат да облагородят енергетиката на своя дом - тя трансформира нашите мисли, чувства и желания в енергия висша, духовна, фина. Такава теменужка е полезна в стая, където се провежда медитация или когато в дома липсва духовно единство, хората не се разбират. Тя изчиства атмосферата от негативната енергия на неразбирането, неприемането и благодарение на нея в дома се възцарява взаимно разбирателство и дори с различни житейски възгледи хората се чувстват добре заедно. Благодарение на виолетовата теменужка човек започва да гледа на своите проблеми философски, със земна мъдрост. Растението укрепва характера, прави човека по-силен духовно, развива способността на човека да съзира знаците на бъдещето във всекидневните събития. Това могат да бъдат случайни телефонни позвънявания, отделни чути фрази, или сънища. Подсказванията се появяват предварително и всеки се е сблъсквал с тях, но виолетовата теменужка помага на човека да ги забележи и разгадае. Красавицата Венера - планетата на хармонията е ярко изразена във всички теменужки. И тя хармонизира преди всичко органите, които управлява Телецът - гърлото, щитовидната жлеза. Луната управлява образуването и отделянето на течности в организма и различните възпалителни процеси. Съчетанието на Венера и Луната дава на теменужките способност да намалява възпалителните процеси в гърлото и така да предотврати заболяванията на гърлото.

КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА ЧЕТЕ ?!

Толкова много букви!
 За детето 30 букви са все едно за вас китайските йероглифи, поне до такова сравнение са стигнали френските психолози. Да се научат всички букви никак не е проста задача. Но по какъв начин може да стане това?

Ще се опитаме да изброим повечето известни методи, като започнем от най-съвременните.


В последните десетина години се заговори за уникално обучение в игрова форма с помощта на кубчета. Така се появиха и кубчетата на Зайцев. С помощта на този метод, даже и 2 годишни деца могат да се научат да четат. Методът е много успешен, тъй като Зайцев е успял да превърне абстрактната материя в конкретна. Той не разделя думата на звуци (букви), а на срички. Например – кубчетата, които съдържат гласни са в сребрист цвят и имат "звънки" гласове. А тези с беззвучни съгласни изглеждат дървени и звучат на кухо, ако се разклатят.
Методът е наистина приятен и уникален, но не е подходящ за всяко дете. Друг е въпроса че в България такива кубчета не се продават, но това не означава че не могат да се изработят с подръчни материали. Ако все пак забележите че детето не се увлича от тях, изберете друг метод за учене на буквичките.

Не по-малко известен метод е и метода на Глен Доман. Той е на мнение че децата трябва да се научат да четат, преди да проговорят. На бебето се показват картончета с написани червени букви с височина 7,5 см и се изговаря ясно и силно какво е написано върху тях. "Уроците" са кратки (5 секунди), на всяко занятие се показват по 5 думи, а всяко картонче се държи по 1 секунда. Постепенно броя на уроците на ден достига 5 и детето ви вижда 25 думи, като те трябва да се разбъркват – нови със стари думи. По-късно се добавят словосъчетания. Методът не е сложен, но изисква постоянство от страна на родителите.

Методът на Монтесори
Този метод е универсален. С негова помощ може да научите детето да пише, чете, смята, да развива логика, мислене, фина моторика. Освен всичко това, ще възпитате у детето самостоятелност, навик към труда и реда. При този метод не са нужни специални средства, като азбука, буквар, а само желание. От четирите зони, нужно е да се преорганизира и оборудва зоната за езиковата част с:
- материали за разширяване на речника: картончета с картинки и думи;
- материали за развитието на слуха: набор от малки предмети;
- материали за подготвянето на ръката за писане: детска дъска за писане, ножици за рязане на хартия;
- материали за запознанство с буквите: букви, изрязани от кадифена хартия;
- материали за писане на думи: букви, изрязани от цветен картон: син за съгласните букви и розов - за гласните;
- материали за четене: картончета с написани думи, които се съхраняват в кутии и пликове.

Новаторски – асоциативен метод
Идеята на този метод се състои в това, че за всяка буква от азбуката трябва да се създаде образ. Например да се дорисува буквата "А" така че да се получи ангелче или агънце, "Б" – бобър и т.н. Като за начало – трябва да разполагате с големи разпечатки на буквите. След което настава часа по творчество заедно с детето. Може да измислите различни варианти на този метод. Например да нарисувате ръчички и краченца на всички букви, така че доближени разпечатките една до друга да се получи хоро.

Естетически метод
Този метод прилича на гореописания. Подгответе малки картончета върху всяко от които нарисувайте по една буква. Нека детето да ги оцвети както му харесва. Може да му поставите задача да ги украси тематично. Когато приключи, разрежете картончетата на 2, 3 или 4 части и ги разбъркайте. Получава се нещо като импровизиран пъзел. Детето трябва да намери и подреди правилно всички буквички.

Визуален метод
При 78% от хората зрителното възприятие е развито по-добре от слуховото. Направете така, че пред детето винаги да има буквички. Украсете хладилника с магнитни буквички, украсете стената с нарисувани и украсени от детето едри и ярки букви.

Стандартен метод - с буквар
Това е традиционния метод, който с е използва в училище. Детето се запознава със звуците и графичния им вид. Целта на метода е да се научи детето да разделя думата на срички, сричките на звуци.

И още :
- Ако откриете плакат за стена с българската азбука е добре да го сложите в детската стая.
- Направете си "азбучен" дартс.
- Играйте с помощта на топка – хвърляте я към някоя буква от стената и изричате буквата.
- С помощта на клечки, кламери или конци детето може да "нарисува" печатните букви, които е научило.
Заниманията с детето трябва да са интересни и весели, а не скучни и натрапчиви.

И не на последно място :
Как не бива да учите детето да чете?
Четене по букви. Когато учителите съветват: "Не учете в къщи детето си да чете", имат предвид точно този начин. При буквения метод не се сливат звуци и четенето е бавно и насечено. Да се изкорени навика на детето и да се научи правилно да чете: "ма-ма", а не "м-а-м-а" затруднява много повече учителите, отколкото да се научи детето от самото начало правилно да чете.
Ако се чудите защо детето ви познава всички букви, а не може да ги свърже в дума, замислете се как да стане? Трябва да си вундеркинд, за да свържеш 6 звука в 4 буквена дума: мъ-а-мъ-а -> мама. За да се четат срички, трябва да се произнасят звуци, а не букви.

ЗА ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ И АН БРАДСТРИЙТ

Наближава Свети Валентин. 
Празникът не бил български. Не сме ли обичали през другите дни? Трябвало ли да доказваме любовта си чрез цветя, подаръци, романтика? Яростното отхвърляне на нещо ме навява на едни други мисли, които няма смисъл да разнищвам. Не и сега. 
Да празнуваш в този ден не значи, че през другите дни не обичаш. Tова е да отпразнуваш любовта си.
Любовта във всякаква форма...ами хубава е! Когато пеперуди пърхат в стомаха ти, когато звездите изглеждат по-ярки, цветята са по-ароматни, а дърветата по-зелени. Когато забравени лирични думи извират от теб от само себе си и по детски успяваш да се изненадваш от всичко.
Любовта! Хубава е! Дори когато страдаш, дори когато има трети, дори когато има само един... 
Тя, любовта,  ни прави живи, защото е извор в нас..
 Човек понякога има нужда да почете, да помечтае, да изживее мислено думите на някой, да се вдъхнови или просто да си поплаче. 
Просто имаме нужда от любов. 
Вероятно познавате стоихотворението, което ще видите по-долу, но може би и никога не сте чували за него. 
И в двата случая му се насладете.

На моя Скъп и Любим Съпруг

от Ан Брадстрийт (1612-1672) 

Ако двама са били едно, то със сигурност ние всеки ден.

Ако някога мъж е бил обичан от съпруга, то ти от мен.

Ако някога съпруга е била щастлива със съпруг.

Сравни този брак с нашия ако намериш такъв друг.

Ценя тази любов повече от Златни мини

От всичките на Изтока рубини.

Любовта ми е такава, че не може да я угаси река разляна,

И нищо аз освен любов от теб не чакам в замяна.

Такава любов аз не мога да ти върна обратно.

Небето се моля да те възнагради многократно.

Така докато живеем в любов, нека дълго и далечно

Че когато не живеем вече, ние може да живеем вечно.

----

Оригинала:

To my Dear and Loving Husband

Anne Bradstreet (ca. 1612-1672)

If ever two were one, then surely we.

If ever man were lov'd by wife, then thee.

If ever wife was happy in a man,

Compare with me, ye women, if you can.

I prize thy love more than whole Mines of gold

Or all the riches that the East doth hold.

My love is such that Rivers cannot quench,

Nor ought but love from thee give recompence.

Thy love is such I can no way repay.

The heavens reward thee manifold, I pray.

Then while we live, in love let's so persever

That when we live no more, we may live ever.

 Ан Брадстрийт (Anne Bradstreet) e родена в Англия през 1612. Емигрира в Америка през 1630. Смята се, че е първата американска жена автор и първата американска жена поетеса, която е публикувала творба.
През 1650 нейния зет John Woodbridge, публикува в Англия, предполагаемо без нейно знание или съгласие, стихосбирка с нейни стихове под заглавие "Десетата Муза, Закъсняла Изскочи в Америка".
 Заради ограниченията наложени и от обществото в което е живеела, Ан е писала поезия, която е като реална картина на нейната преданост към Бог и към нейния съпруг, за любовта и към семейството и нейния живот в Масачусетс.
В Америка, през 1678 - 6 години след смъртта и, е издаден сборник, който сама е редактирала, под заглавие: "Няколко Стихотворения Събрани с Голямо Разнообразие от Знание и Научаване". Там е публикувано и тук преведеното стихотворение, едно от най-известните и.