сряда, 8 април 2015 г.

ЛЮБИМ ПРАЗНИК Е ВЕЛИКДЕН!

Великден е един от най-важните и най-големи православни празници. Велик е наречен денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус Христос, на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Вечерта преди полунощ във Велика събота се отслужва тържествено църковно богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник. Това е заимствано от свещенодействието в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“ - слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). Точно в полунощ и извън храма, при силно празнично биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“ като хората отговарят "Воистина воскресе"

Подготовката за празника започва през цялата предишна седмица - т.н. Страстна седмица.Наречена още Седмицата на страданията, тя е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Накрая тази седмица завършва с Великден.

Подготовката за Великден е свързана с боядисването на яйца и месенето на козунаци. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с първото боядисано яйце прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Яйцата първо се сваряват, а после се багрят с безвредни бои. Украсяват се с природни материали – листенца и тревички, различни техники или детски лепенки. На Великден обичаят е да се чукат хората с яйца и да се избере най-здравото – бияч.

Обикновено в същото време се пече и козунакът. Той е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне (Panettone), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г.; дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.
Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия - помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настърганалимонова кора, локум, мармалад.

И яйцата, и козунакът се ядат чак на Великден, когато започва истинския празник. На този ден празнуват и много именници, всички които носят имената Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.



Източник: http://www.webbukvar.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар