НЕ ИСКАМ НА УЧИЛИЩЕ

Едва ли има майка на бъдещ първокласник, която да не си е представяла живо тази картина – тълпата от родители и деца, образуваща неравен полукръг, украсена от букети цветя за първата учителка; оптимистичната встъпителна реч едва чуваща се без микрофон, но така или иначе събраните в училищния са двор са щастливи, облени от все още лятното слънце. Ето го и детето, от чиито ръце ще прозвучи първият школски звънец, докато по-възрастните плачат от умиление. Детето Ви е до Вас – облечено красиво и с тържествено изражение, та то за първи път отива на училище, колко е гордо от това!

Обикновено картинката е такава или с неголеми вариации. Но понякога изглежда различно. Например, Вашето любознателно (или недоверчиво) дете може да Ви постави в матова ситуация с искрения въпрос: „Защо изобщо да ходя на училище?”. Или непокорното Ви момиче в един прекрасен ден да Ви заяви, че тя лично не смята да ходи в никакво училище. Има ралични нестандартни ситуации. И все пак насоките по-долу могат да Ви помогнат да се справите в повечето от тях.

Ако детето пита…

1. Детето едва ли има съмнения, че е необходимо да ходи на училище, то иска по-скоро да разбере какво именно Вие мислите по този повод. Възможно е то да Ви пита, за да се убеди за пореден път, че и Вие знаете правилния отговор. В този случай му кажете първата мисъл, която Ви идва наум – тя е най-точната. Вие, разбира се, не сте първата майка, която попада в такава заплетена ситуация. Другите майки на този коварен въпрос отговарят например така:

Децата ходят на училище, за да се учат и да получат нови знания, без които е невъзможно да се живее: да могат да четат, пишат, смятат и т.н.

Всички ходят на училище – мама, тате, баба и дядо също са ходили на училище.

Училището учи на дисциплина – на самостоятелност, отговорност, умение за планиране и на отговорност за своите постъпки, а всичко това е необходимо, за да води човек нормален живот.

На училище човек ходи, за да получи диплома, без която не може да учи в университет.

Училището – това е работа както работа имат мама и татко. На всяка възраст човек си има работа, детската работа е да се ходи на училище.

Ходи се на училище също, за да се общува, за да се създават нови приятелства, за да се дружи с приятелите, за да се влюбва човек… Изобщо да се учи да се живее.

Ако детето е негативно настроено…

1. Въвеждайте детето в училищния свят постепенно. Разпитвайте приятелите, които Ви идват на гости за успехите на техните деца-ученици, ходете често да се разхождате заедно с детето в училищния двор, гледайте с него филми на училищна тематика. Разказвайте му забавни истории от Вашия училищен живот.

2. Помислете за училищните атрибути – изберете и купете заедно с детето най-красивият портфейл, моливник, химикалки, моливи, линийки и пр. Разгледайте в книжарницата учебниците. Кажете накрая, че му завиждате – по Ваше време не е имало такива чудесни училищни принадлежности и красиви, интересни учебници.

3. Поиграйте вкъщи на училище. Разиграйте прости „училищни уроци”, в които Вие ще бъдете учителката, любимата баба, дъщеря си. Не плашете детето – не правете забележки, не измисляйте сложни задачи, не поставяйте „тройки” и „двойки”. Четете заедно с детето книжки за училище, желателно е да включват сюжети, посветени на взаимоотношенията между децата и училищните приключения. Помогнете на детското съзнание да трансформира образа на нежеланото училище в нещо привлекателно.

4. Не би било лошо, ако известно време посещавате подготвителните занятия, които водят началните учители в избраното от Вас училище. Ако детето Ви се отнася тревожно към оценките на обкръжаващите, постарайте се в началото на обучението му да не свързвате знанията, които то има с тяхната оценка и да го насърчавате независимо от получената оценка. Това значително ще снижи първичното напрежение и тревога.

5. Не забравяйте, че центърът на Вашите думи сте Вие самите. Опитвайте се да на показвате на детето Вашата загриженост за „училищните въпроси”, а и наистина се опитайте да се отнасяте към този въпрос по-леко. Децата често реагират отрицателно не толкова на идеята за училището, а на усещането за зависимост и задължителност. Страйте се да поднесете глобалната промяна в живота на детето като негов собствен избор, обяснете му всички обстоятелства и защо трябва да ходи на училище. Непременно добавете: „Ако не искаш да започнеш първи клас сега – не ходи. Ще отидеш, когато поискаш.” Уверявам Ви, че детето ще тръгне на училище с желание.

Share this:

РИСУВАТЕЛЕН ТЕСТ "МОЕТО СЕМЕЙСТВО"

Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи.
Рисувателнияt тест “Моето семейство” дава възможност да видим света през очите на детето, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него. Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство”  или “да нарисуват семейство”  или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” и т.н.

Рисунките се анализират по пет критерия:

1) Благоприятна семейна ситуация:
- показани са всички членове на семейството;
- рисуването е започнало с изобразяване на човек;
- всички имат общо занимание;
- отсъстват изолирани членове на семейството;
- линиите са с добро качество.
2) Тревожност:
- наличие на щриховки;
- линия със силен натиск
- преувеличено внимание към детайлите;
- триене;
- линия за основа.
3) Конфликтност в семейството:
- препятствия между фигурите;
- отделяне, изолация на някоя от фигурите;
- преобладаване на вещи;
- отсъствие на някой от членовете на семейството.
4) Чувство на непълноценност в семейството:
- отсъствие на автора;
- рисуване на себе си последен;
- изолация на автора от другите членове;
- разположение на фигурата на долната част от листа;
- малки фигури.
5) Враждебност в семейството:
- агресивна позиция на фигурите
- деформирана фигура;
- разперени ръце;
- пръстите на ръцете са във вид на пръчки.

Рисувателният тест “Моето семейство” се използва с цел:

-да се разкрие начина, по който детето преживява своето място в семейството;
-неговото отношение към семейството като цяло;
-отношение към отделните му членове;
-някои психологически особености на изследваното дете.На детето се предоставя по един лист бяла, негланцирана хартия, формат А-4, цветни моливи и дадена следната инструкция: “Нарисувай върху този бял лист своето семейство. Можеш да използваш всички цветни моливи пред тебе!”.
На детето не се обяснява какво означава думата “семейство”. На всички въпроси на детето се преповтаря инструкцията и деликатно се подканя да продължи. Ограничения във времето за изпълнение не се поставят. След завършване на рисунката се провежда неформален разговор с детето като се задават следните въпроси:

1.Кого си нарисувал на тази рисунка?
2.Къде се намират те?
3.Какво правят?
4.Кой е измислил това?
5.Весело ли им е или скучно? Защо?
6.Кой от нарисуваните е най-радостен? Защо?
7.Кой от тях е най-тъжен? Защо?

източник: http://psy.1september.ru

ГАТАНКИ-ЗАЛЪГАЛКИ

По полето бързо тича, зеле и моркови обича.                                             /зайчето/

Има гребен на главата,  шарени са му перата.                                             /петел/

Целия е той зелен, с големи зъби зареден,                                                             .

живее в река Нил и никак не е мил.                                                               /крокодил/

Вита къща на гърбина, с нея броди из къпина.                                            /охлюва/

Дълга му брадата, а главата му – рогата.                                                       /козел/

Сиренце гризкат и в дупки се кискат.                                                             /мишките/

Цял ден спи на бука, нощем започва да буха.                                               /бухала/

Коте - мяка, жаба - вряка, тя пък - кудкудяка.                                               /кокошка/

Мустакат е и обича в миши дупки да наднича.                                              /котарак/

С крива е гърбина и броди из пустиня.                                                         /камилата/

Цяла зима спи в пещерата, лятото медец ще търси в гората.                /мечката/

По клоните тича, банани обича.                                                                      /маймуна/

Този дребен въртолет носи ни прашец и мед.                                            /пчеличка/

Пуши, свири, трака, за него на перон се чака.                                             /влака/

Малка пръчица игрива, бяга и следа остава, но все по-малка става. /молива/

Като го надуеш леко то лети, но ако го боднеш в миг ще изгърми.         /балон/

Има то седалка, четири крака, облегалка.                                                 /столче/

Има дръжка и капаче, нослето му пуши обаче.                                         /чайник/

Влиза в дупка под бравата, отваря ни вратата.                                        /ключе/

Бели прашинки от небето капят, но ако е топло бързо се разтапят.     /снежинки/

На студа се радва, големее, а на слънце той линее.                                     /леда/

Той излиза от комин и отива в небосвода син.                                                  /дим/

Пролет се облича, есен се съблича.                                                             /дървото/

Стои изправен на снега, морковче му е носа,                                                        .

топка сняг са му краката, тенджерка върху главата.                           /снежен човек/

Като дойде дъжд – пораства изведнъж,                                                                 .

от тревата изнича на чадърче прилича.                                                          /гъбка/

На слънце много прилича и все към него изнича.                                  /слънчоглед/

По планината слиза и в морето влиза.                                                           /реката/

Всички обичат с нея да се кичат, но който не внимава                                      .

с трън се запознава.                                                                                        /розата/

С червена шапка на главата, дълга бяла му брадата,                                              .

с играчки пълна му торбата.                                                                       /Дядо Коледа/

  

КАК ДА СМЕ ПО-ЩАСТЛИВИ

Прекарването на време със семейството, разходките сред природа и слушането на музика са само част от начините да подобрим настроението си

В днешно време почти всички ние прекарваме по-голямата част от ежедневието си на работното място. Затова не е лоша идея да използваме всяка възможност, за да се почувстваме по-щастливи в работата си.

Списание "Форбс" представя 11 лесни начина да постигнем това, които дори са доказани от науката. Вижте кои са предложенията:

1.Тренирайте повече

Трудно е да сте нещастни, когато сте навън и тичате или практикувате някакъв спорт. Тренировките ни помагат да се справяме с проблемите по-лесно. Важно е също така да си вземете душ след тренировка, което от своя страна много ще помогне за щастието на околните.

Храната също е от изключително значение. Употребата на прекалено много тестени храни или захар едва ли ще ви направи по-щастливи.

2. Повече сън

Нищо не помага повече на добрия сън през нощта от здравата работа през деня. Ако все пак имате малки деца, пропуснете този съвет. Едва ли ще спите много през следващите 18-20 години.

3. Пътувайте по-малко до работа

Това със сигурност ще ви направи по-спокойни и по-щастливи, а и ще допринесете за опазването на околната среда.

4. Прекарвайте повече време със семейството и приятелите си

Ако станете приятели с колегите в работата, ще прекарвате още повече време с тези, за които ви е грижа. Затова приемете, че хората правят най-доброто, на което са способни и не губете време в прекалено много преценки за хората, с които работите.

5. Прекарвайте повече време навън

Най-добрите идеи идват, когато сме навън и се разхождаме сред природата, а не в офиса.

6. Помагайте на другите

Ако страдате от депресия, спрете да мислите за себе си и помогнете на някой друг. Когато виждаме щастието в другите, това ни прави по-енергични и подобрява настроението ни.

7. Усмихвайте се

Усмивките и смеха са най-доброто лекарство срещу болката и лошото настроение. Затова ги упражнявайте по-често.

8. Планирайте пътуване

Това е страхотна идея дори и да не можете да си го позволите. А и не е нужно пътуването да е до много далечно място. Ако редовно планирате разходка до някое определено място, дори и само на няколко километра, със сигурност ще бъдете малко по-щастлив човек.

9. Медитирайте или слушайте успокояваща музика

Малко хора медитират, но почти всички слушаме музика. Няколко часа дневно на фона на успокояващи песни е страхотен начин да се чувстваме по-релаксирани и да гледаме по-позитивно на живота и работата ни.

10. Бъдете благодарни

Енергията ни се увеличава, когато добавим малко благодарност към всичко, което правим. Когато имаме възможност да помогнем и услужим на друг човек, настроението ни се повдига неимоверно.

11.Остарейте

Живота ставал по-добър, когато навършим 50, пишат от 'Форбс".

източник: Симеон Досев econ.bg 

ЛЯТОТО СИ ОТИВА - КУТИЙКА СЪС СЪКРОВИЩА

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли? Лятото ме гледаше.

С очите си отново ме целуваше.

А вятърът се блъскаше във роклята,

прегръщаше нозете й, докосваше

по устните й сянката на залеза

и цялата неспирно я люлееше -

завиждаха му може би ръцете ми...

Завинаги ли? Лятото ме гледаше.

Очите му отново обещаваха

завръщане, по-хубаво от първото -

ний, влюбените, вярваме на лятото.

Ний, влюбените, винаги потъваме

в очите му дълбоки -

в най-дълбокото,

където са зелените съзвездия

на сълзите...

 Колкото и да не искаме, лятото си отива. Сутрешен хлад, вечер рано притъмнява и всичко някак си притихна изведнъж.

 Но ние не пускаме лятото да си отиде, не му позволяваме. Как да оставиме да си тръгне топлото море, горещият пясък с малките раковинки по него, хилядите мидени черупки, мириса но водорасли...

 И затова измислихме да си направим малка съкровищница, събрала скъпите ни морски нещица, така че винаги да можем да я отворим и да се порадваме още малко на топлите си летни спомени, да задържим аромата на отминаващото лято.

Трябва ви кутийка с капаче, но може и стъклен буркан, важното е да е симпатичен :).

В него сложете всички скъпоценни дреболийки, събирани с много любов цяло лято. Малки мидички и раковинки, весела лятна гривничка, която носех на плажа, морски камъчета, а така също и шишарки от планинските ни разходки, задължително снимчица, запечатала щастлив момент, а може и малка рисунка, от някой зноен летен следобед.

Затваряме кутийката или буркана и готово, съкровищницата е готова.

Такова беше нашето лято, а какво беше вашето?

КОРЕКЦИОННИ ИГРИ ЗА ХИПЕРАКТИВНИ ДЕЦА 1

Игри за развитие на вниманието

“Последният мохикан”

Тази игра е добре да се проведе след като дадем на детето знания за индианците. Обсъдете основните характеристики на индиянците: близостта им с природата, умението да чуват и виждат всичко, което произтича около тях. Особено внимателни са индианците, когато тръгват на лов или “отбиват вражеските набези”. От това, какво ще забележат по време на лов, ще различат ли шумовете, може да зависи тяхното благополучие. След това, когато игровата мотивация е създадена, предложете на детето да бъде такъв индианец. Нека то да затвори очи и да се постарае да чуе всички звуци в стаята и извън нея. Попитайте го за произхода на тези звуци.

Забележка. За да бъде по-интересно, може специално да се организират някои шумове и звуци. Почуквайте по различни предмети в стаята, затръшнете вратата, смачкайте вестник и т. н.

“Коректор”

Децата обичат тази игра, защото тя им дава възможност да почувстват себе си възрастни и важни. Като начало е нужно да им обясните смисъла на непознатата дума “коректор”. Припомнете с детето неговите любими книги и детски списания. Срещало ли е в тях някога грешки? Разбира се не, ако става въпрос за добро издателство. А авторите също могат да допускат грешки. Човекът, който се занимава с тяхното изправяне се нарича коректор. Предложете на детето да поработи на такава отговорна длъжност.

Вземете стара книга или списание, където има голям текст. Договорете се с детето за това, коя буква днес ще бъде условно “неправилна”, тоест коя буква то ще зачерква. След това изберете фрагмент от текста или засечете време за работа (не повече от десет минути). Когато това време свърши или е коригиран целият избран откъс, проверете текста. Ако вашият син или дъщеря  действително са зачеркнали всички нужни букви, то обезателно го похвалете.

Ако вашият „коректор” е допуснал пропуски или грешки, не се огорчавайте – то има в какво да се усъвършенства! Вземете лист с квадратчета и му начертайте координатна система. По вертикалната ос отбележете толкова квадратчета, колкото грешки е допуснало детето. Когато проведете тази игра повторно, то на същия чертеж отбележете следващото количество грешки. Съединете получените точки. Ако кривата се спуска надолу, значи, вашето дете днес е работило по-внимателно, отколкото по-рано. Порадвайте се заедно с него на това събитие!

Забележка. Желателно е описаната игра да се провежда с невнимателното дете системно. Тогава тя ще стане ефективен инструмент, способен да отстрани този недостатък. Ако вашето дете вече се справя без труд със заданието, то можете да усложните играта по следния начин. Първо, може да предложите на коректора да зачеркне не една буква, а три, при това по три различни способи. Така, например, буквата “М” трябва да се зачеркне, буквата “С” да се подчертае, а “И” да се загради с кръгче. Второ, може да внесете шумови пречки, които да отвличат детето от работата над заданието.

“Учител”

Тази игра навярно ще се понрави на тези, които вече учат в училище, особено в началните класове. В тази възраст децата лесно се отъждествяват с учителите си, желаят да бъдат на неговото място.

Докато при вас е обратно, налага се да се представите като небрежен ученик и да се подготвите за урока, като препишете няколко изречения от книга. При това трябва да допуснете в своя текст няколко грешки. По-добре да не правите пунктуационни грешки, тъй като детето може и да не знае някои правила. Затова можете да пропускате букви, да променяте окончания, да не съгласувате съществителни и прилагателни по род и число. Нека детето влезе в ролята на учителя и да провери вашата работа. Когато намери всички грешки, му предложете да ви пише оценка. Бъдете морално готови, че вашият син или дъщеря с нескрита радост ще ви постави двойка.
Забележка. Ако почеркът ви е неразбираем, то по-добре напечатете текста с грешките или го напишете с печатни букви.

ХИПЕРАКТИВНИ ДЕЦА

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.

И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.

Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.

За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!

Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.
Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.

Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.

Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за “може” и “не може”. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.

Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.

Правило 5. Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:

- игри за развитие на вниманието;
- игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);
- игри, развиващи навици за волева регулация (управление);
- игри, способстващи за развитие на умение за общуване.

Те всички ще бъдат разгледани в следващите няколко постинга.

Автор: Татьяна Ломтева