МЕЧО ПУХ - ЛЮБИМ ГЕРОЙ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Едва ли има дете, което да не е чувало за Мечо Пух. Прекрасният герой , весел и много добър приятел, създаден от английският писател Алън Александър Милн навърши наскоро навърши 89 години. На 14 Октомври 1926 г. излиза първото издание на книгата, като завладяващата история за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите й чупят всички рекорди в рамките на две години след първата й поява и това е само началото на цяла поредица от чудни приключения.
„Мечо Пух” (на английски: „Winnie-the-Pooh“) в момента е една от най-популярните книги за деца. въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. И наистина, тя се приема еднакво добре и от деца, и от възрастни. Преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г.WaterStone’s –- водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. 

Идеята за "Мечо Пух" се ражда през 1924 година след семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, когато Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с мечока Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му.
Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.


Интересна е и историята на истинското мече Уини от лондонския зоопарк.
През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.
Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите, сред които са и семейството на Милн. Невероятна история, нали?

През 1925 г. Алан А. Милн и семейството му се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение. Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ и става главна сцена на действията в книгата.
Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга и Ру, също реални плюшени играчки. Другите герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени вече от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.
От изключително значение за създаването на забележителния образ на Мечо Пух са прекрасните илюстрации създадени от Ърнест Шепърд.
А.А. Милн се запознава с младия илюстратор в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.
През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Шлесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели. През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече). А след като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие –- правата вече не са негови, а на Шлезинджър . През 1961 г „Дисни“ получава всички права и издава цяла серия от филми, предназначени за домашно гледане и пълнометражни кино филми:
• „Мечо Пух и ветровития ден“ („Winnie the Pooh and the Blustery Day“, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
• „Приключенията на Мечо Пух„ („The Many Adventures of Winnie the Pooh“, 1977 г.),
• „Тигъра“ („The Tigger Movie“, 2000 г.),
• „Прасчо“ („Piglet's Big Movie“, 2003 г.),
• „Слонбалон“ („Pooh's Heffalump Movie“, 2005 г.).

***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
***
Колкото повече, толкова повече!
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

Да, добре е, че те има Мечо Пух!

ДА РИСУВАМЕ С ПОМОЩТА НА КВАДРАТ

Идеята за рисуване с помощта на квадрат не е нова. Смисълът е в това да се използва за изходна позиция някаква геометрична фигура. Това спокойно би могло да бъде и кръг или елипса, но като рисувателна техника те са по-трудно изпълними от едно дете. Квадратът е с прави страни и някак си по-лесно децата успяват да го нарисуват доверявайки се на своята наблюдателност, а не толкова на познанията си за прави ъгли. Дори и да не стане точно квадрат, и ромбът или дори какъвто и да е четириъгълник пак може да бъде добра основа за рисунка.
По-малките деца биха могли да използват пластмасови шаблони за очертаване.
Ето за какво става въпрос:

Източник My Creative Corner

МАГИЧЕСКА ПИЛЕШКА СУПА

Има нещо почти магическо в пилешката супа. Представете си - хладен и дъждовен есенен ден и една купичка топла и уханна пилешка супа, от която се издига пара. Само мисълта за нея е в състояние да ви сгрее. 

Или пък - отивате на излет в планината, вървите, катерите се и като стигнете до хижата първата ви мисъл е да си хапнете пилешка супа - е няма по-вкусна, гарантирам, лично съм го изпитала. 

Да не говорим, че когато носът ви тече, а гърлото боли, в главата ви преди да си легнете има само една мисъл - "... да имаше сега една пилешка супа..." 

Силата на пилешката супа си е направо научно доказана, дори имаше такава книга - за връзката между нея и душата, но това е друга тема.

Всяка домакиня има своя рецепта за домашна пилешка супа, която най-вероятно знае от майка и баба. 

Ето и моята любима рецепта:

- пилешко месо - най-добре половин пиле, но може и само 1-2 пилешки бутчета или наколко крилца

- малка глава лук

- 1 морков

- 2 средни картофа

- фиде

- сол и черен пипер,червен пипер

- пресен магданоз

За застройката

- 1 кофичка от 400 гр. кисело мляко

- 2 равни супени лъжици брашно

- 1 яйце 

Приготовяне:

Пилето се измива и се сварява със солта. Водата трябва да покрива пилето и гледайте да има повече бульон.Свареното пилешкото месо се обезкостява и се накъсва на парченца след като се охлади, като кожата се отстранява.  

Лука се нарязва на ситно, моркова на кубчета, картофите също. Добавят се към пилешкия бульон, първо лука и морковите, а картофите и фидето след около 15 мин., когато морковите са омекнали. Всичко ври на бавен огън, като внимавате да не преварите картофите.

Щом зеленчуците са готови и сварени, направете застройката на супата. В купа сложете киселото мляко, брашното и яйцето и ги разбийте с тел за разбиване на яйца. Гребвайте с черпак от горещия бульон и добавяйте по малко към млечно-яйчната смес при непрекъснато разбъркване. Щом сместа се темперира, върнете в обратния ред. Застройката сипвайте черпак по черпак при непрекъснато бъркане в горещата пилешка супа. Задължително ставете супата да заври!

Накрая добавете и накъсаното месо и поръсете с прясно нарязан на ситно магданоз. Ако харесвате може да добавите парченце масло и резен лимон.

Това е моята любима рецепта. Сигурно много домакини приготвят пилешката супа по този начин и едва ли съм ви изненадала. Нека си я приготвим в първия ден на есенния месец октомври.

ОТВОРИ ВРАТИ МУЗЕЙ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

Дългоочаквано събитие е вече факт - отвори врати Музеят за история на София.

Той се помещава в сградата на старата Централна минерална баня, съвсем в центъра на столицата.  Изключително събитие за софиянци, не само заради фактът, че градът столица има музей, посветен на неговата история, но и заради изключителните експонати, които могат да се видят там.  

В момента постоянната експозиция е много богата, като се започне от най-старите разкопки и находки от древния град и се стигне до времето на управление на цар Фердинанд.

Голямо любопитство будят експонатите свързани с интериора на софийския дом, облеклото, предмети от бита. Представени са стар автомобил и един от първите софийски трамваи, в който можете да се качите. Изключително внушителна е каретата на цар Фердинанд, теглена от шест коня. Могат да се видят и много документи, наред със заседателната маса от тогавашния Общински съвет.

Сградата на музея и прекрасната градинка с фонтана пред нея, оформят още едно приятно място в самото сърце на града за радост и гордост на софиянци.

За повече информация посетете официалният сайт на Музей за история на София

ЕСЕННИ СЪКРОВИЩА - КЕСТЕНИ, ЖЪЛЪДИ И ЛИСТА

   Обичам есента. Все още е топло и някак си тихо и спокойно.
Горещото лято вече е отминало със своите бурни ваканционни настроения и посрещаме новия сезон, а с него и нови очаквания и нови надежди. 
Есента е толкова красива. Всички най-топли цветове - червено, оранжево, жълто и кафяво ще пременят дърветата. А знаете ли, че през есента природата ни дарява с най-много съкровища?
Освен богатата реколта от плодове и зеленчуци, които прибират земеделските стопани, има и много други есенни дарове. Такъв например е дивият кестен. 
    Народният лечител Петър Димков винаги е държал в джобовете си по два - три диви кестена, които считал за естествен, природен  талисман. “Тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година”, учел Димков. Той бил убеден, че самото им носене или държане в длан оказва благотворно влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система. Вместо да ги подритвате по улиците, съберете ги. Поставете ги в купи из къщи и особено близо до компютъра си. Доказано е, че конският кестен неутрализира вредните лъчения от компютъра, телефона, микровълновата, а така също успокоява, увеличава самочувствието и жизнената енергия. 
Възползвайте се от даровете на есента. Съберете кестени, жълъди и листа и може да сътворите истински произведения на изкуството. Посрещнете новия сезон с радост, а не с тъга.

ИДВА ВРЕМЕТО ЗА БРАНЕ НА ЧЕРНИЯ БЪЗАК - ЕДИН ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ПРИРОДНИ ИМУНОСТИМУЛАТОРИ

Черен бъз (Sambucus nigra) или свирчовина е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. Още е наричан бъзуняк, бъзак, драмбъз, селешник, мимер. Разпространен е много край населени места, из храсталаци и гори. 

Цялото растение е лековито. Използват се корените (отвара), плодовете (настойка), листата (отвара, външно), цветовете (запарка). Има широко приложение - слабително, пикочогонно и температуропонижаващо действие, дължащо се основно на гликозидните вещества. Особено ценно за зимния период е  лечебното му действие при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица.

Цветът на черния бъз се използва при високо кръвно налягане, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, подагра, хемороиди, копривна треска, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза.

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА?

• при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица
• при стомашно-чревни и чернодробни заболявания,
• при възпаление на бъбреците и пикочния мехур
• при подагра
• Народната медицина предписва черен бъз и при кръвно налягане, задух, трудно уриниране
• като слабително средство, при затлъстяване
• при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания
• като усилващо средство и при невралгия

Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.

Много важен е фактът, че листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Също така плодовете в неузряло състояние също са отровни. Означава, че зелените плодове са неузряли и съответно отровни! Берат се само много добре узрели ЧЕРНИ плодове. 

Плодовете на черния бъз се причисляват към т.н. СУПЕР храни, заради изключителните си качества и своиства. Богатството на антоцианинови съединения, пектин и целулоза обуславя силния антиоксидантен ефект на черния бъз и ролята му в извличането на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Чудодейните черни “топчета” в свежо състояние  или сушени са едно от най-добрите природни средства при лечение на анемии о за повишаване на отслабнала имунна система.

Народният лечител Петър Димков смята бъзака за най-силната българска билка. В бележките си пише, че когато тръгват на юг, лястовиците се запасяват с енергия за пътя, като кълват плодчета бъз.

Бъзака узрява и се бере през м.Септември, а понякога още от края на Август. Затова огледайте се около своето населено място и ще го видите.

Според известният лечител, черният бъз има дори антираково действие.

Ето някои от рецептите на известния лечител Петър Димков за приемане на бъзака:

1. Най-широко използваната рецепта е следната:

плодът се измива добре, с вилица се отбират зърната от дръжките. Нарежда се в стъклен съд (голям буркан) ред плод, ред захар и така се редува плод със захар до напълване на съда (буркана), като се завършва със захар, но не се напълва чак до горе съда.  Оставя се да престои три седмици, но да не е на пряка слънчева светлина. Прецежда се през гъста марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в прецедения сироп и да предизвика ферментация. Препоръчва се сиропа да се съхранява в тъмни шишета, или шишетата да се увият в тъмна хартия. Съхранява се на хладно. Пие се по една супена лъжица преди ядене, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия или при отслабнал имунитет.

2. Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.

3. Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене.

ДРУГИ НАЧИНИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Отвара от плодовете на бъз - 30 г от плода се заливат с гореща вода и се варят 5-10 минути на бавен огън, след което престоява 45 мин и се процежда. Използвайте при захарен диабет и злокачествени заболявания.

Сок - 1 кг плодове се измиват и се бланшират за около 5 мин, изстисква се сокът и се добавят 400 г захар. Вари се до кипване, налива се в стъклени бутилки и се затваря. Полезен при ревматизъм и невралгични болки, в частности при ишиас и възпаление на лицевия нерв. Сок се пие от 30 мл до 1 чаена чаша с 1 супена лъжица мед 3 пъти дневно.

Пюре -1 кг плодове се измиват, бланшират се 3-5 мин и се смачкват през цедка. Добавя се захар на вкус и се вари до кипване. Сипва се в стъклени бурканчета и се стерилизират.

Сладко - в кипящ захарен сироп от 800 г захар и 200 мл вода се слагат 1 кг плодове и се варят.

Кисел - 75 г сушени плодове се заливат с 500 мл гореща вода. Вари се 15 мин и се прецежда. Останалите на дъното плодове се стриват и се добавят още 500 мл вода, след което се вари още 15 мин. Двете части се обединяват, добавят се 120 г захар, лимонена киселина на вкус и се вари.

Конфитюр- 1 кг свежи плодове се смилат, прибавят се 1 кг захар и 2 ч.ч. вода и се варят до исканата гъстота.

При възможност е добре сладкото и киселът да приготвя без захар,а с мед.

ИЗТОЧНИК WEBBUKVAR

ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА РИСУВА С ПОМОЩТА НА ЦИФРИТЕ

Рисуването е интересно и любимо занимание за децата от всяка възраст. Съчетаването на полезното с приятното в следващите уроци е особено подходящо за лятната ваканция. Ще видите как може по много интересен и забавен начин да научим детето да рисува използвайки цифрите. Идеята е на My Creative Corner  и е наистина много креативна. Убедете се сами.