КАКВО ОЗНАЧАВА СТИЛИСТ НА ХРАНА ?

Случвало ли ви се е да отворите кулинарна книга и да се впечатлите от красивия вид на приготвената храна. За съжаление много често не успяваме да постигнем същия резултат. Следваме всичко стъпка по стъпка, но в крайна сметка ястието, което сме приготвили съвсем не прилича на снимката от книгата.

 Това е така, защото има една много интересна професия наречена фууд стайлинг или стилист на храна. Това всъщност е професионален фотограф, но с допълнителни функции. Задачата му е не само да снима приготвената храна, но да направи така, че тя да изглежда изключително апетитно и примамливо. Не мислете, че е толкова лесно. Не  става дума просто да се направи подходящия подбор и композиция от прибори, покривка или фон за снимка. Много често самата храна не е достатъчно „фотогенична”. Как да се снима бургер с пържени картофки, пица с разтапящо се сирене от горе или сочна пържола така, че да ви се прияде на секундата? Как да снимаме чаша кафе лате така, че да усетим аромата му? Ами фунийка със сладолед?

 Понякога приготвената храна много бързо загубва красивия си вид или просто й липсва такъв. Тогава на помощ на кулинарния фотограф идват различни трикове. Те изискват находчивост и хитрост, а също така и голям набор от помощни материали. И тогава на преден план излиза стилистът. Той трябва не просто да снима храната, а и да й придаде апетитен вид. Не очаквайте, че крайният резултат ще може да се яде.

 Започваме от сладоледа. Той се снима трудно и обикновено е заместен от картофено пюре или пластмасови топки.

 Апетитни ягоди и малини май няма. Те допълнително се оцветяват с червило. А по-едрите плодове са пластмасови. Ледът в чашите, ако трябва да има лед, също е пластмасов, иначе бързо ще се стопи.

 При десертите измамата е в пълна сила. Битата сметана се заменя от пяна за бръснене, вместо мед се използва машинно масло и съжалявам, но обикновено шоколадът е заменен от боя.

Преминаваме към основните ястия. Най- трудна за снимане е печената пуйка. Тя трябва да изглежда хем добре зачервена и сочна, хем да има хрупкава коричка. За целта се оцветява с боя до нужния оттенък и се залива със захарен сироп за блясък

 Пържола на скара? Няма проблем, тя най-често е заместена от парче сурово, боядисано месо, на което внимателно са нанесени линийки за имитация на следи от скара.

 При рекламите за зърнени закуски никога не се използва мляко, заменено е от смес от шампоан и лосион, така че отделните зрънца да не попият бързо и да изглеждат хрупкави, а не кашави.

 Стигнахме и до кафето. Между другото много си обичам коледната реклама за детето, което вика Дядо Коледа с аромата на кафе. Винаги ми се допива кафе. Пара се постига лесно, но виж пяната е друго нещо. Най-често това е сапунена пяна, която някой зад кадър много внимателно е поставил с капкомер или отново пяна за бръснене.

Всички тези трикове, а и още много други, се използват при повечето снимки на храна, реклами на храна и храна, снимана в киното. Не става дума за някаква грандиозна измама и заговор, а просто за различни похвати, които използват стилистите на храна, за да успеят да снимат и покажат на зрителя или читателя апетитния вид на ястието. Да го убедят в това. Единственото им оправдание е, че приготвената храна бързо губи привлекателният си вид – сладоледът се топи, месото съхне, сметаната спада и т.н.

Затова следващият път, когато не успеете да докарате същия вид на тортата като в кулинарната книга, от която сте взели рецептата, не се ядосвайте. Почти сигурно е, че тортата от снимката не е ставала за ядене.

КОЙ Е РОАЛД ДАЛ

   

Желанието да пишеш е странно нещо. Колкото и да го подтиска човек, то рано или късно избива навън. Спотайва се притихнало в някое ъгълче на душата и само чака да изкочи и да се излее върху лист хартия. И докато се усетиш, напълно те завладява.Отначало решаваш да си запишеш някоя мисъл, просто ей така да не я забравиш. А после се оказва, че имаш по няколко тефтера и бележници и пишеш ли, пишеш. Зписваш всичко – мисъл или идея, цял разказ. Само трябва да е тихо и спокойно. Да няма шум. Още по-добре, когато всички спят. Тишината е необходимост, спокойствието е лукс.  И вече не можеш да спреш. Но и не искаш, напротив, има толкова за казване и толкова за писане. Празният лист чака. И буквите започват да се редят, след тях думите и накрая … няма край. Излиза, че си писател. Без да си разбрал, без дори да си го искал. Това вече е факт.

   Не винаги писането става лесно. Понякога да се напише един разказ може да отнеме цял месец. И то не защото няма идеи или фантазия, а просто защото целта е написаното да е перфектна, запомняща се, единствена по рода си, уникална творба.

   Историята на Роалд Дал.

   Роден на 13 септември 1916г в Ландаф, Уелс, Роалд Дал има норвежки корени. Родителите му са емигранти от Норвегия – Хералд и Софи Дал. Роалд е третото от пет деца.  За съжаление когато е на четири години първо умира сестра му, а скоро след това и баща му. Майка му решава да не се връща в Норвегия, а да остане в Уелс и да се опита да осигури на Роалд добро английско образование. Започва един доста труден период в живота на малкото момче. Английското училище съвсем не е толкова приятно място. Големите ученици, а също и някои от учителите, тормозят малкия Роалд.

    Интересен факт е, че на осемнайсет годишна възраст Роалд Дал участва в експедиция до Нюфаундленд.

   Започва Втората световна война и Роалд Дал става пилот на самолет. Започва нов труден етап в неговия живот. Самолетът му се разбива. Роалд Дал е много тежко ранен и временно губи зрението си. Въпреки това успява да се възстанови.

   

    Писателската му кариера започва случайно. Писателят Сесил Скот Форестър му предлага да опише своите виждания за войната. Форестър публикува материала без никакви корекции и насърчава Роалд Дал да продължи да пише.

   Написани са изключителните къси разкази, смятани за истинска класика в разказваческото изкуство. Те са находчиви, умни и екстентрични, истински “Разкази с неочакван край”. „Някой като теб” и “Целувки, целувки” са наистина забележителни.

   Въображението на Роалд Дал е безгранично, а разказваческият талант огромен. Появяват се и много детски книги. Роалд Дал използва спомени си от тежките ученически години като основа, за да създаде образа на момиченцето в “Матилда”, която се опълчва на учителите.       Идват  “Вещиците”, в която се разказва за момченце загубило своя баща. И още много, много други книги, коя от коя по-интересни, със свой вълшебен свят, изключителни и запомнящи се.

   

    През 1953г Роалд Дал се жени за актрисата Патриша Нийл, с която имат пет деца. Написани са “Джеймс и гигантската праскова”, “Чарли и шоколадовата фабрика” и пленителната история за силата на добротата - “Г.Д.В.”, първо просто като приказки за лека нощ за собствените му дъщери. Невероятен факт е, че за написването на "Г.Д.В." Роалд Дал измисля цели 238 нови думи. Историята разказва за чудните приключения на малко момиче в света на великаните и голямото й приятелство с един от тях. Книгата е пропита с обич и нежност.

   "Г.Д.В." е посветена е на дъщеря му Оливия. На осем години момиченцето се разболява от морбили.  Когато вече мислят, че започва да оздравява, състоянието на детето бързо се влошава и то умира за една нощ през 1962г. Роалд Дал не преодолява мъката от смъртта й до края на живота си.

   Двадесет и четири години по-късно през 1988г  той се включва активно в популяризирането на ваксината против морбили, като пише своето трогателно писмо – есе, в което разказва за тъжната съдба на дъщеря си.

   Роалд Дал оставя дълбока следа в съвременната литература, както с произведенията си за възрастни, така и с тези за деца, еднакво пленителни и добре написани. Той е един от най-значимите творци на XX век. Стилът му е неповторим, характерен, богат и запомнящ се. Изключителен писател с огромно въображение, създал цял един нов свят – светът на Роалд Дал.

   

   През есента излезе и биографичната книга за писателя – “Разказвачът. Животът на Роалд Дал” от Доналд Стърок с много любопитни подробности за живота му.

БИБЛИОГРАФИЯ

Проза за деца

·                    The Gremlins (1943)

·                    James and the Giant Peach (1961)
Джеймс и гигантската праскова. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 160 с.

·                    Charlie and the Chocolate Factory (1964)
Чарли и Шоколадовата фабрика. Превод Александра Попова. София: ПАН, 2004, 157 с.
Чарли и шоколадовата фабрика. Превод Жанета Шинкова. София: Ентусиаст, 2010, 208 с.

·                    The Magic Finger (1966)
Вълшебният пръст. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 72 с.

·                    Fantastic Mr Fox (1970)
Фантастичният господин Фокс. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 96 с.

·                    Charlie and the Great Glass Elevator (1972)
Чарли и Големият стъклен асансьор. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 205 с.

·                    Danny, the Champion of the World (1975)
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2006, 219 с.
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 222 с.

·                    The Enormous Crocodile (1978)
Огромният крокодил. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2014, 32 с.

·                    The Twits (1980)
Семейство Тъпашки. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 112 с.

·                    George's Marvellous Medicine (1981)
Невероятното лекарство на Джордж. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2013, 120 с.

·                    The BFG (1982)
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 218 с.
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 208 с.

·                    The Witches (1983)
Вещиците. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 207 с.
Вещиците. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 224 с.

·                    The Giraffe and the Pelly and Me (1985)
Жирафът, пеликанът и аз. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 88 с.

·                    Matilda (1988)
Матилда. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 238 с.
Матилда. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2014, 240 с.

·                    Esio Trot (1989)
Костенурке, костенурке. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 80 с.

·                    The Vicar of Nibbleswicke (1990)

·                    The Minpins (1991)

Поезия за деца

·                    Revolting Rhymes (1982)

·                    Dirty Beasts (1984)
Страшни зверове. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2015, 32 с.

·                    Rhyme Stew (1989)

 

Книги за възрастни

 

Романи

·                    Sometime Never: A Fable for Supermen (1948)

·                    My Uncle Oswald (1979)
Моят чичо Осуалд. Превод Валентина Ставрева. София: Унискорп, 2004, 255 с.

Сборници с разкази

·                    Over To You: Ten Stories of Flyers and Flying (1946)

·                    Someone Like You (1953)

·                    Lamb to the Slaughter (1953)

·                    Kiss Kiss (1960)

·                    Twenty-Nine Kisses from Roald Dahl (1969)

·                    Switch Bitch (1974)

·                    The Wonderful Story of Henry Sugar and Six More (1977)
Невероятната история на Хенри Шугър. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2011, 246 с.

·                    The Best of Roald Dahl (1978)

·                    Tales of the Unexpected (1979)

·                    More Tales of the Unexpected (1980)

·                    Roald Dahl's Book of Ghost Stories (1983)

·                    The Roald Dahl Omnibus (Dorset Press, 1986)

·                    Two Fables (1986). „Princess and the Poacher“ and „Princess Mammalia“.

·                    Ah, Sweet Mystery of Life: The Country Stories of Roald Dahl (1989)
Мистерията живот. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2005, 151 с.

·                    The Collected Short Stories of Dahl (1991)

·                    The Roald Dahl Treasury (1997)

·                    The Great Automatic Grammatizator (1997)

·                    Skin And Other Stories (2000)

·                    Roald Dahl: Collected Stories (2006)

НИКОЛА КРУШКИН - ЧОЛАКА, ЕДИН ОТ ЧЕТИРИМАТА СОФИЙСКИ КНИЖАРИ

Има една тиха уличка, близо до Южния парк, която носи името „Никола Крушкин – Чолака”. Кръстена е на велик човек, за съжаление малко известен. Неговото дело е от голямо значение за освободителното движение против турците, организирано в София.

Никола Стефанов Крушкин е роден 1836г. в с.Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си в огъня. Оттам идва и прякорът му „чолав” , чолака, което допълва имената му. Така е и известен Никола Стефанов Крушкин – Чолака.

Останал сирак в ранна детска възраст, той става послушник в Драгалевския манастир. Тогавашният игумен Генадии Скитник е съратник на Васил Левски. В манастира Никола се запознава с Апостола. По-късно обикаля и събира дарения из околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“.

Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (дн. до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Там той  разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама оцелели Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев.

Единствено в град София книжарите организират своя революционна група. Основни лица са Георги Абаджията, Киро Геошев, Стоян Книжар и Чолака. Въпреки, че София не възстава през април 1876г, дейността на книжарите оказва силно влияние върху хората.

След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция, преследванията се задълбочават и  следите стигат до софийския книжар. Никола Крушкин е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Така и не успява да дочака раждането на първото си дете.

Съвсем малко, само няколко месеца преди Освобождението на 15 ноември 1877 година са обесени Никола Крушкин, заедно с Георги Абаджията, Киро Гьошев и Стоян Книжар, другите софийски книжари - революционери.

В центъра на гр.Бистрица е издигнат паметник на Никола Крушкин – Чолака.

  Малко хора знаят, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, загинали в борбата за свободата на България. Те не доживяват Освобождението, но тяхното дело се помни. Нека си спомним за тях, когато минаваме по Лъвов мост.

Източник https://bg.wikipedia.org

МАГИЯТА НА КОЛЕДА

 

   Независимо, че сме едва в средата на ноември, магията на предстоящата Коледа започва бавно да ни завладява.
С леки, малки стъпки коледният дух се прокрадва сякаш из зад ъгъла. Малко по-малко магазините обличат бляскава премяна, а в рекламите се настаняват щастливите, празнуващи, многобройни семейства с доволни домашни любимци.

  Ако сте прекалено далеч от тази идилия, което е напълно разбираемо в забързаното ежедневие, винаги можете да поправите това. Ще ви помогне новата книга на издателство Хермес "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл.

  Въпреки че, заглавието звучи леко захаросано, историята е съвсем съвременна и реалистична. 
   Главната героиня е самотна майка с десетгодишно момченце. Животът й е достатъчно труден и безрадостен. Наближаването на Коледа предоставя на младата жена неочаквана възможност - от една страна допълнителни приходи, а от друга реализиране на проект, който изисква креативност, талант и вдъхновение. Героинята се заема с поръчката с цялата си енергия и фантазия, влага в нея душата си.
   Наистина красива история за преследването на мечтите, за добротата, за Коледната магия и разбира се, за любовта. 

  Ако искате поне мъничко да се настроите на Коледна вълна, това е вашата книга. Гарантирани са безрой приятни минути на топлина и уют  сред купища мигащи коледни лампички.

Приятно четене!

НИСКОКАЛОРИЧНОТО ХРАНЕНЕ Е НАЙ-ДОБРАТА ДИЕТА

Все повече говорим за здравословен начин на живот и здравословен начин на хранене. Безспорно храненето е в основата на много болести. Факт е, че с промяната на това, което ядем, можем да повлияем върху метаболитните процеси в организма и по този начин да повишим имунната си сиситема,  да забавим стареенето. В последните години популярност добива идеята за ниско калорийното хранене. От къде идва тя?

 През 60-те години учените откриват странен процес при клетката, а именно, че клетките са в състояние да се освободят и да унищожат част от собственото си съдържание. Чрез задействането на сложни механизми те извършват рециклиране на тази част, като това се случва в точно определено клетъчно „отделение”. Там се съдържат ензими, които могат да разградят протеини, въглехидрати и липиди. Това клетъчно отделение днес е известно като „лизозома.

 През 90-те години широко известен става терминът „автофагия”. Става ясно, че клетките съвсем целенасочено са в състояние да отделят и изолират ненужното, излишно или вредно съдържимо и да го преработят – да се „самоизядат”- от гръцки автофагия означава самоизяждане.

 Оказва се, че по този начин клетката се освобождава от попадналата в нея инфекция и натрупани токсини. Нещо повече, нарушеният процес на автофагия е в основата на заболявания като Паркинсон, диабет, рак и редица генетични болести.

 Откритието наистина е феноменално и е извършено от японският учен, клетъчен биолог д-р Йошинори Осуми през 1992г. На 5 октомври 2016г, почти четвърт век по-късно, той е обявен за носител на Нобеловата награда за физиология и медицина за грандиозните му открития относно механизмите на автофагия.

 Днес е известно, че процесът на автофагия е присъщ на всички живи същества. Клетките на всеки жив организъм са в състояние сами да разпознават, изолират и преработят всичко ненужно и вредно – т.е. могат да се освободят от т.н. клетъчен боклук. По този начин клетките се обновяват, а клетъчният боклук се рециклира. Все още не е ясно защо в даден момент процесът автофагия се нарушава и клетките не успяват да разпознаят и изолират навреме вредните вещества, като в крайна сметка организмът се разболява. Предмет на задълбочени медицински проучвания е възстановяването на този клетъчен механизъм. Счита се, че е напълно възможно автофагията при клетките да бъде отново задействана, като по този начин тялото се подтиква само, още на клетъчно ниво, да разпознае и да се справи с болестния процес. В момента все още не е синтезирано такова лекарство.

 Много важна част от откритието на д-р Осуми е как може да бъде стимулирана автофагия при клетките. Той установява, че в състояние на стрес клетката е принудена да се самоизяде. Недостигът на хранителни вещества е именно такова стресово състояние. Японският биолог открива по опитен път, че при драстично намаляване на калорийният прием, клетката започва да автофагира. Тя произвежда енергия от вътрешните си ресурси, като по този начин унищожава целия натрупан боклук и най-вече патогенни вируси и бактерии.

 В конкретен аспект става въпрос не толкова за гладуване, а за преминаване към ниско калорично хранене. Ако приемът на калории за деня се намали от 10% до 50% за период от 5 -7 години, се счита че това ще окаже изключително добър ефект върху човешкия организъм. Ще се повлияят благоприятно болести на сърдечно-съдовата система, ифаркт, инсулт, диабет, артрит, инсулинова резистентност, Паркинсон, автоимунни заболявания и най-вече рак.

 Тъй като говорим за период от няколко години, оптималното намаляване на калориите реално е с около 30%. Това на практика означава преминаването към такъв начин на живот, че едно от основните за деня хранения да бъде съвсем нискокалорично. Дали това ще бъде закуската, обяда или вечерята, всеки преценява сам. Но тук не става въпрос за гладуване под каквато и да е форма. По-скоро може би за периодично постене.

 Смисълът на ниско калорийното хранене е подробно изследван от американският д-р Луиджи Фонтана. В продължение на 10 години той и екипът му правят изследване и установяват, че продължителното ограничаване на калориите при човека много силно повлиява и променя метаболизма, а от там и всички механизми на клетъчно ниво в посока подмладяване и оздравяване. Не само, че човек не се разболява, а подобрява качеството си на живот и забавя стареенето. Не случайно, факт е, че общото при повечето дълголетници е намаленият калориен прием с храната.

 Храните, които съдържат най-малко калории, са някои плодове – ягоди, горски плодове,диня,пъпеш, ананас;  зеленчуци – моркови, зелена салата, краставици, домати, спанак, чушки; овесена каша, яйца, извара, кисело мляко и др. Добре е, ако може да се замести с тях едно от основните хранения за деня – например закуската да бъде овесена каша с 1 лъжица мед и малко плодове.

 Естествено промяната в храненето ще има още по-голям резултат, ако се съчетае с достатъчно движение, прием на омега 3 мастни киселини, а защо не и с по-позитивен начин на мислене.

РЕЛАКСИРАЩИ КНИГИ

Нищо не може да замени удоволствието от разлистването на нова книга. Първо ме привлича оформлението на корицата, но понякога то лъже. После вниманието ми привличат заглавието и автора, а понякога и мирисът, който излъчва книгата. Не, не си въобразявам, книгите имат миризма, като тази на последната, която купих, миризма на лавандула. При отпечатването е използвана технология, която позволява освобождаването на лавандулов аромат. А книгата е "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати. Приятна история от Париж за жена търсеща отчаяно призванието си на природолечител и сблъсъкът й с предразсъдъците и неверието на хората в способностите й. Релаксацията е гарантирана от самата история и допълнена от лавандуловият аромат, който излъчва печатарското мастило.

Друго заглавие за отмора е "Маслиновата ферма" от Каръл Дринкуотър. Изключителна книга, от тези, които се четат на един дъх. От една страна историята е банална, отново семейство, което решава да възроди старо имение в южна Франция и трудностите, с които неминуемо се сблъскват. Но от друга, книгата е написана изключително увлекателно и разкрива много подробности около отглеждането на маслинови дръвчета, грижата за реколтата и производството на първокачествен зехтин. Фабулата е много интересна, а усещането е за пренасяне в живота на една истинска маслинова ферма в Прованс. 

Последното ми предложение е за "Градината на малките промени" от Аби Уаксман. Тази книга е малко по-сериозно четиво. Разказва за борбата на млада майка, вдовица с две малки деца, да възстанови душевното си равновесие и заедно с него живота си. Всеки ден, стъпка по-стъпка, с всяко едно ново начало животът й добива нови очертания и смисъл. Отново опираме до "малките неща", тези, които изпълват всекидневието ни и му придават смисъл. "Дори една саксия с цвете може да бъде градина".

Три заглавия за отмора и релакс, за откриване на малко щастие всеки ден. Приятно четене!

КОЯ Е НАЙ-ВКУСНАТА ТОРТА БЕЗ БРАШНО?

  Наистина такава торта има и тя е измислена преди повече от сто години. Много преди модата на безглутеновото хранене и вредата от бялото брашно. Това е най-вкусната шоколадова торта, създавана някога – торта Гараш. Прави се от пет тънки блата, които съдържат само орехи, яйца и захар, без грам брашно, шоколадов крем от натурален шоколад и сметана и залята с ганаш от натурален шоколад. Такава е оригиналната рецепта, но точните пропорции се пазят в Държавният архив в гр. Русе, където е създадена за първи път. Невероятно е, но торта Гараш има български корен.

           

Пренасяме се в далечната 1870г., когато в гр.Русе отваря врати първият български гранд хотел – „Ислях Хане”. Изключително събитие за онези времена. Хотелът излъчва блясък и лукс, непознати до сега. Цялото обзавеждане, мебели, дори прибори са донесени от Виена. Хотелът бързо се превръща в притегателно място за социалния и културен живот на русенци. Там се провеждат не само търговски срещи, но и много балове и вечеринки. Местоположението му е в центъра на Русчук до резиденцията на княз Александър Батенберг.

            Истински възход гранд хотела достига след идването на Коста Гараш, австро-унгарски хотелиер, сладкар по професия, който идва в Русе заедно с брат си Йохан. Коста Гараш поема управлението на хотела, а брат му отваря пекарна в града. За кратко време „Ислях Хане” се превръща в най-известният хотел за чужденци. Провеждат се приеми от много висока класа. Там княз Александър Батенберг е посрещал  много крале - румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович и шведския Оскар. Предполага се, че  по повод на някои от тези приеми Коста Гараш създава и рецептата за тортата си, базирана на торта Сахер, но с много нововъведения и промени. Торта Гараш носи неговото име и много се харесва, бързо става известна.

            По-късно Коста Гараш се премества в софийския хотел „Пахах”, и предлага своята торта Гараш отново в сладкарницата към хотела.

            За съжаление хотел „Ислях Хане” вече не съществува, а сградата е разрушена.  „Малката Виена”, както е бил известен тогава гр. Русе, пази спомена за двамата братя австро-унгарци и там все още може да се опита торта Гараш по оригиналната рецепта, без брашно.