ТАЙНИТЕ НА КОПРИВАТА. КАША ОТ КОПРИВА.

Като чуем "коприва" всички се сещаме за шоковия ефект от допира с иначе нежните й, мъхести листенца. Или за ризите на Елиза от „Дивите лебеди” на Андерсен. И в двете има безспорна истина. Да си набереш коприва не е толкова лесно и приятно, като да се наведеш и да скубеш магданоз. А и копривата дава на човечеството от незапомнени времена изключително здрава нишка за тъкане – наред с конопа и лена. 

Но освен тези очевидни истини, копривата крие много добре опазени тайни. Та нали в природата най- ценното се пази най- строго, богатствата на копривата се пазят от хистамин и мравчена киселина, които се съдържат в миниатюрни резервоари по стеблото и листата. При допир се отварят, парещата течност се излива и държи надалеч лакомниците. За много насекоми и дребни животинки, дозите могат да са смъртоносни. 

Копривата най- напред е изпитано средство за красота – особено при косопад, но не само. Някои я познават също и като билка – семената, корените, листата – те се ползват с много цели. 

Копривата е мощно противовъзпалително средство и чаят помага при артрит и всякакви по- продължителни инфекции. Той има и диуретичен ефект, щадящ организма и по- продължителното му приемане се прилага припроблеми с отделителната система. При тревожно задържане на течности тя е особено препоръчителна. Например в последните месеци на бременността. Много хора чувстват облекчение на сенна хрема и тя е една от билките, които помагат в това мъчение.

С настойка от копривени листа обливаме косата при косопад. Доказано е, че редовната употреба сгъстява косата и придава блясък. А от друга страна - бабите са пръскали нападнати от листни въшки растения с вода, в която 24 часа е киснала коприва - отровата на мравчената киселина е безапелационна с вредителите. 

Едно от другите й битови приложения е особените й хранителни свойства за покълване на семена, често изсушена коприва се добавя в почва за покълване или прясно насяти семена се поливат с настойка от коприва. Тя е особено ценна за приготвяне на домашен компост ( естествен тор от гниене на органичен отпадък ). Много хора взимат почва за градински разсад именно от участъци, където расте коприва. 

Копривата обаче е най- ценна именно като храна. По съдържание на желязо тя гони върховете на класациите. Структурата на желязната решетка е много близо до естествената решетка на хемоглобина, затова копривата е идеалното антианемично средство. Състояние, типично за пролетта, малките деца, бременните и хората, занимаващи се с активен труд. 

Като зеленолистно растение тя има много хлорофил, фолиева киселина, магнезий и калий. Чудесно пречиства, заради диуретичния си ефект и хората, които ползват често билки казват, че чай от суха маса коприва в началото на пролетта е най- добрата детоксикация след зимата. 

Копривата е много богата на белтъчини от растителен произход тя може да се мери с кълновете, а кардинално – с яйцата и месото, но е далеч по- лесно усвояема от тях, затова печели в това съревнование. 

Едно от най- големите оръжия на копривата е високото съдържание на витамин С в нея.

Копривата се бере в началото на май, когато стеблото й не е много дебело, а листата са свежи и тънички. Когато се бере, се оставя за малко на сянка да повехне, тогава не жили толкова много. Омекналата коприва можем внимателно, все още с ръкавици, да измием, да омачкаме с ръце или точилка и да нарежем. От там – директно на трапезата, замразена или да сушим за билка. 

Копривата, освен употребена като чай, е много полезна на супа или каша. Тя не губи много от качествата си при топлинната обработка. Кашата от млада коприва с орехи и яйца е любимо ястие сред по- възрастните, но не само. И новите тенденции в храненето го потвърждават - тя е полезна, но и необходима храна, естествен избор. 

Човешкият организъм се е пригодил изцяло към тях по всякакъв начин – с ензимите, необходими за разграждане, с киселинно – алкалния баланс, който регулират. Това може да повлияе дори на зъбното здраве. И вместо скъпи екзотични добавки за укрепване и общ тонус през пролетта като спирулина, годжи бери и т.н. – пред нас, до краката ни буквално, са копривата, лападът, спанакът. Съвсем достъпни и много здравословни.

КАША ОТ КОПРИВА

За 4 порции
( една малка тенджерка )

400 гр коприва
1 връзка пресен лук
4-5 скилидки чесън или
1 връзка пресен чесън
2 яйца
4 супени лъжици брашно
50- 60 гр начупени или нарязани орехи
Пресен джоджен на вкус
Червен пипер
Черен пипер
Сол и олио


Приготовление:

Копривата третираме с ръкавици, докато я мием внимателно под течаща вода. Понеже е мъхеста и задържа повечко пръст от лапада да речем.

Измиваме я и я слагаме в голяма тенджера с вряща вода за около 5-7 минути от момента на кипването й. Оттук нататък ръкавици не са необходими.

Изваждаме я веднага в студена вода и отцеждаме в гевгир. Нарязваме я, а водата от бланширането оставяме настрана.

Нарязваме на ситно лука и чесъна и запържваме в олиото. Слагаме червения пипер и веднага след него нарязаната коприва. Разбъркваме добре и наливаме от водата от бланширането, два три пръста над нивото на копривата в тенджерата.

Като поври 10 минути, размиваме брашното в малко от водата и като стане еднородна кашичка, под непрекъснато бъркане, на тънка струйка изсипваме при копривата. Бъркаме енергично през цялото време.

Слагаме черния пипер, солта на вкус и оставяме още 10 минути да се посгъсти. Преценете на око, дали трябва да се долее още вода.

Когато е почти готова, изсипваме разбърканите, но не разбити яйца и отново бъркаме, докато не видим, че белтъкът се е втвърдил.

Накрая слагаме нарязания джоджен. Ако нямате пресен, по- добре изобщо не слагайте. Има разлика във вкуса, определено. Ако искате, можете да пасирате кашата малко.

Някои слагат на кашата натрошено сирене, но аз се задоволих само с натрошените орехи. Много важно е, да са на едро, за да се усеща вкуса им сред тревистия на копривата.