НЕКА ДЕТЕТО ВЯРВА В ЧУДЕСА

Зъбната феичка взема падналото млечно зъбче и на негово място оставя малък подарък. Дядо Коледа сбъдва най-съкровените желания. Малкото птиченце разказва на родителите всичко, което се е случило с детето, докато са били на работа. Не се ли крие в тези свръхестествени същества част от очарованието на детския свят? С това са съгласни някои майки и татковци. Но други смятат, че вярата в чудеса в ранна възраст превръща неизбежната среща с реалността в болезнен сблъсък, който носи куп разочарования. 

След поредица от изследвания британски учени заключиха: нереалистичните сюжети и персонажи развиват творческите способности, стимулират въображението и разширяват мащабите на детското мислене. На същото мнение са и психолозите. Те смятат, че който не е фантазирал в детството си, не може да излезе от рамките на знанията и уменията си, не може да твори. А най-добра храна на фантазиите дава вярата в чудеса.

Психолозите съветват да не убеждавате малкото дете, че играчките са просто предмети. За него те си имат свой живот и детето не се замисля, че в игрите то изпълнява действията вместо тях. И поне до 7-годишна възраст съхранете илюзията, че именно белобрадият старец с шейната носи подаръците на Коледа. А какво ще се случи след това и няма ли детето да се почувства измамено, узнавайки истината, няма ли да изгуби доверието в най-близките си? Всичко зависи от родителите и от начина, по който ще поднесат истината, уверяват психолозите.

Имайте предвид, че между шестата и осмата година детето постепенно започва да прави разлика между реалност и фантазия. То вече е наясно, че видяното на тв екрана не се случва в действителност, че подскачащата костенурка в компютърната игра не цопва наистина в реката. По този начин тече процесът на осъзнаване, че в живота под някаква форма съществуват и измислени неща.

Психолозите съветват да не избързвате, а да изчакате момента, в който детето ще ви попита: "Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?". Тогава отвърнете с въпрос: "А ти как мислиш?" Ако получите положителен отговор, кажете "Ама ти вече си знаел". В случай че все още детето не е готово да приеме истината, кажете: "А ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа?" и му дайте време да помисли. Ако магията вече е изчезнала, успокойте го и го уверете, че на Коледа ще има и елха, и подаръци, и празник. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му хареса да се чувства като пазител на илюзията и ще разбере, че всъщност историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо.

Какъв би бил детският свят без илюзии? Реалността понякога е много сурова и жестока. За детето ще е трудно да я приеме, ако не вярва в чудеса, които да го зареждат с оптимизъм. Така че няма нищо страшно в това то да вярва в илюзии. Даже напротив - именно те му помагат по-лесно да преживее трудни и стресови моменти.