понеделник, 16 декември 2013 г.

СТЕФАНИЯ КОЛЕВА: ВСЕКИ ИЗБОР ТЕ УЧИ НА НЕЩО


Стефания Колева е родена в София под знака на зодия Лъв. През 1991 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Дора Рускова, но само 12 месеца по-късно се прехвърля в курса, воден от проф. Стефан Данаилов. След завършването на висшето си образование става част от театър „Българска армия”, а няколко лета по-късно вече е в трупата на НТ „Иван Вазов”. Играла е в постановките “Комедия на слугите”, “Ножица трепач”, “Ангели в Америка” и много други.

От малкия екран е позната с ролите си в сериалите: “Клиника на третия етаж”, “Тя и той”, както и от актуалния “Sex, лъжи и TV: осем дни в седмицата”. От този петък на Голяма сцена в Народния театър ще се играе постановката с нейно участие “Херкулес и Авгиевите обори” (реж. Ивайло Христов). Ето какво ни сподели тя във връзка с новия си спектакъл, опита си пред камера и кой е мечтаният от нея коледен подарък.

- Постановката с ваше участие “Херкулес и Авгиевите обори” започна да се играе пред публика от вчера - петък, 13 декември. Какво ви привлече в нея?

- Това е пиеса, дело на швейцареца Фридрих Дюренмат, който я създава през 1954 г. Сюжетът има допирни точки с древногръцката митология, и е изключително актуален към днешната обстановка. В нея един митологичен герой се среща с реалността, а тя е такава, че хората нямат нужда от герои. Херкулес (Иван Бърнев) се изправя срещу демагогията и трагедията на една държава, която трябва, но не намира сили, да се „изчисти”. Викът за помощ и изправилият се пред безизходица Херкулес са аналогични със ситуацията, в която живеем. Това ме провокира да се включа.

- Вие самата фаталист ли сте, притеснява ли ви датата на откриващото представление?

- Не. Мисля, че фатални числа няма. Суеверието има връзка с лунно-слънчевия календар, който трябва да има по 13 месеца в някои години, докато Григорианският има по 12. Според други източници лошата слава на числото се дължи на скандинавски мит. Съществуват и много примери за успех именно на петък 13-и, така че страхът може само да навреди. Всичко зависи от нагласата.

- Каква е вашата роля?

- Играя Деянира, любимата на Херкулес. Но за разлика от древногръцката митология не съм прелъстена от кентавър, който Херкулес убива, а после аз да погубвам любимия си от ревност. Погледът е насочен към периода 1954 г. – 2014 г. Смазващо актуален е. В него има стих от Ф. Дюренмат, мисля, че е поместен в програмата за представлението, макар и да не влиза директно в спектакъла, който е озаглавен ”Авгиевите обори” и звучи така:

„Безволно така ще загинат
Политици, герои, държава.
Кучета кости ще ринат,
Кръвта във пръстта ще изтлява.
Богаташите – сити, лениви – 
Последния шанс проиграват.
Пълзят вече сенки мъждиви,
Голямата гибел настава.
Сами не изчезват нощеска
Сърдечна и улична кал.
Каквото не сторите днеска,
В зори ще ви глътне без жал.
Затова престанете да блудствате,
Подхванете делата си пак – 
Да не би своя ден да пропуснете
И да спрете в студения мрак”.

- Научих от ваши колеги, че към момента Министерството на културата не отпуска средства за премиерите на Народния театър. Как бе намерено финансиране за новия спектакъл?

- Доколкото знам, министерството се е споразумяло с театъра премиерата да се случи, като се разпределят приходите от билети, които печели театърът, за необходимите пера като сценография, костюми, музика и др., което е абсурдно. Заедно с премиерата на “Херкулес и Авгиевите обори”, излиза и още една премиера на камерна сцена – “Всичко ни е наред”, с режисьор Деси Шпатова, където актьорите играят без декор и костюми. Подобно отношение към институцията Народен театър е недопустимо. Унизително е да се гънеш, да създаваш изкуство в условия на нищета. У нас няма чувство към изкуството. В Гърция например имат паралелна структура за развитие на проекти. Театърът тук не е приоритет и затова на никой не му пука за творците. Може би просто ще изчезнем. Нужна е ясна идея, да се види целта на изкуството, наречено театър! В държава, която изнемогва, това е трудно, но ми се иска да вярвам, че не е невъзможно.

- По-класически ориентирана или по-модернистична драматургия предпочитате?

- Зависи от много неща.

- Защо не ви виждаме на големия екран толкова често, колкото на малкия и на театралната сцена? Не ви ли предлагат достатъчно интригуващи киносценарии?

- Честно казано, не са ми предлагали роли в киното. Нямам идея защо.

- Участвахте в родния римейк на сериала “Женени с деца”, който, меко казано, не бе особено успешен. Горчив опит ли бе това за вас?

- Беше опит и в този смисъл, всеки избор те учи на нещо. Не съм залагала големи надежди и не съжалявам. Срещнах хора, които ме научиха на много неща. Работих с колеги, които са изключителни професионалисти. Запознах се и чудесно си партнирах с Георги Борисов.

- Използвахте ли и ако да, кои бяха първообразите на героинята ви Нели от “Sex, лъжи и TV: осем дни в седмицата”?

- Имам прототип в главата си, но предпочитам да го запазя в тайна.

- Ще има ли втори сезон на сериала и какво ще е развитието на вашия персонаж?

- Нямам представа, все още не е свършил първи сезон.

- Предстои ли ви скорошно участие в някакъв нов проект, независимо дали театрален, телевизионен или в сферата на седмото изкуство?

- Засега не.

- Тази седмица в София бе концертът на маестро Енио Мориконе, чиято музика е интегрална част от множество велики филми. За вас кои са най-важните съставки, за да се получи една лента наистина значима?

- История, в която да потънеш; актьори, на които да повярваш; музика, без която да не можеш.

- Прочетох, че едно от любимите ви кинозаглавия е “Криле на желанието” на Вим Вендерс. Ако мога да задам един по-метафоричен въпрос – коя е дестинацията, до която най-често лети Стефания Колева със своите криле на желанието?

- Дестинациите са много, не е само една.

- „Когато нямаш сигурност и основа, не можеш да тръгнеш на никъде”, казвате в свое интервю. Имало ли е мигове, в които сте буксувала на едно място?

- Да, но с много вяра продължавам напред.

- Изглежда мнозина загубиха опорните си точки тук и потърсиха по-здрави социални основи навън. Вие замисляла ли сте се да се махнете от България?


- За мен вече е късно, но да - замисляла съм се. Сега мисля за дъщеря си.

- Има един разказ на О’Хенри, който се казва ”Даровете на влъхвите” и в него става въпрос за влюбена двойка, тънеща в немотия, която обаче не е в състояние да ги спре да подарят на обичния човек, мечтания от него подарък... Какъв е идеалният коледен дар за вас?

- Много любим мой разказ. Въпреки че косата ми вече е къса, но не защото съм купила каишка за часовник на любимия си, аз ще си остана влъхва, тъй като нося любовта към близките си и вярвам в тях.

- За щастие светът не приключи своето съществуване през отминалия декември, но от гледна точка на равносметката: с каква част от постигнатото от вас се гордеете и за кое съжалявате?

- Гордея се, че любопитството ми към живота не стихва, а това ме обогатява. Гордея се, че имам приятели, с които да споделям. Гордея се, че мога да играя на една сцена с актьори като Иван Бърнев, Камен Донев, Светлана Янчева, Рени Врангова и много др. Както и че имам възможност да бъда режисирана от мислещи и талантливи режисьори. Не съжалявам за нищо! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар